Георги Лозанов: Назначи си персонална среща със злото

В анкетата „Медиите и гражданите: какво зависи от нас?“ Фондация „Медийна демокрация“ се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“. Публикуваме коментара на медийния експерт Георги Лозанов.

Какво не одобрявате в българските медии?

Намирам се в странно състояние: не одобрявам нещо, което в някакъв смисъл приветствам. Българските медии се отказват от политическия плурализъм, след като в годините на прехода той се утвърди като задължителен професионален стандарт и поне привидно всички го спазваха. Не говоря за модата на партийните телевизии (на националистите или на БСП), които са без влияние, удари в „комуникативното празно“, а за появата на опозиционни медии без политически патрон. Те не просто изпълняват критическата си функция спрямо институционалната власт, а с думи и образи се борят тя да падне, защото я обвиняват, че е само маскировка на „дълбоката власт“, която фактически управлява държавата. Тяхната позиция съвпада, а и в не малка степен предизвика протестите от това лято.
В опозиционни медии най-напред се превърнаха по-периферни телевизии като Евроком, ТВ+, ТВ1, 7/8 ТВ…, а напоследък, макар и далеч по-обрано, и бТВ, и Дарик радио, и отчасти дори програма „Хоризонт“ на БНР. В тази ниша съществена роля играят и отделни онлайн медии, които се ползват с доверието на традиционни, като „Дневник“, „Медиапул“, или „OFFNews“. Отделни предавания, гласове и публикации в тях имат по-голямо влияние върху общественото съзнание от масовите медии. Особено, когато обраснат с коментари и лайкове в социалните мрежи.

Какво трябва да се промени?

За подобряването на медийната среда в страната отдавна вече не е достатъчно гражданските усилия да бъдат насочени към промяна на самите медии, а на социалната среда като цяло и преди всичко към изобличаването на „дълбоката държава“. Кръгът е затворен, защото това могат да свършат само медиите. Наскоро някой ми писа във Фейсбук: Стига сте информирали за злото, излезте му на среща. Виждам го по собствените си текстове, ако не посочват конкретна вина и конкретен виновник – Уууу, на никого не му се чете. Какво зависи от нас като гражданско общество? Това, което можем да направим, е да си назначим персонална среща със злото, пък каквото стане. В момента единствено разследващата журналистика е в състояние да запази честта на професията и гражданското общество с моралната си подкрепа, а и с финансовите си ресурси трябва да разширява териториите ѝ.