Болни медии - болни общества

Представители на медии и НПО-та от Румъния, България, Унгария, Полша, Молдова, Словакия и Норвегия няколко дни в Букурещ обменяха опит и търсиха път към устойчивостта на независимите медии.

Независимите журналисти търсят нов път и в много страни медии започват да функционират като граждански организации, за да си осигурят алтернативен модел на финансиране. Основната причина за това е натискът, но не само. Традиционните медии се отдалечават от своята аудитория за разлика от гражданската журналистика, която се доближава до тях. Хората губят доверие и вече по-често социалните мрежи изглеждат като надежда, че медиите могат отново да се свържат с масовата аудитория.

Новите медии водят и до нови, по-комплексни проблеми. Никой не носи отговорност за онлайн съдържанието, няма регулатор, а за генеративния изкуствен интелект да ни излъже е детска игра. У нас нито СЕМ, нито КРС се интересуват дали майка ви, баба ви или брат ви четат постове във Фейсбук, които твърдят, че ЕС слага в храната ни насекоми.

„Необходимо е да се възстанови доверието между държавните институции и гражданите“, казва Арслан Билал от Норвегия.

Той смята, че доверието в медиите също може да бъде възстановено, че компактните групи, малцинствата и маргинализираните обществени групи могат да намерят своето място в гражданското пространство. Билал смята, че омразата може да бъде изличена. На теория звучи прекрасно.

„Някак винаги в хода на подобни конференции, когато норвежците вземат думата, ние – румънците, българите, унгарците и поляците се смеем. Те нямат представа каква е нашата действителност. Веднъж дори говориха за финансиране. Платили на колега половин милион за един единствен материал. Представяш ли си?“, така ме заговаря Юлия в почивката.

Юлия Визи е наполовина румънка, наполовина унгарка. Живее в Трансилвания. Тя е част от екипа на организаторите – “Фондацията за развитие на гражданското общество” (CSDF), базирана в Румъния. Юлия вече знае, че в Централна и Източна Европа всички боледуваме от едно и също и всички симптоми са налице.

Полша

„Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там“, цитира Конфуций Кристоф Издебедски от Полша, когато взима микрофона.

Кристоф е част от фондация "Стефан Батори" и се занимава с европейски средства и правни въпроси. Поставя акцент върху борбата с корупцията, борбата за прозрачност, борбата с дезинформацията и още други борби, които журналистите водят. Той разказва колко силно дезинформацията по време на избори в Полша влияе на гражданите.

Няма ново явление. По време на COVID, миграцията, изборите – проблемът с дезинформацията е налице, нищо ново за Полша.

Кристоф разказва как няколко месеца преди изборите активно се разпространява слухът, че ЕС ще накара поляците да ядат червеи.
Текстови съобщения, които твърдят, че само истинското правосъдие може да плати на възрастните 14-а пенсия и да им върне достойнството също заливат обществеността по това време.

Антиукраинският наратив е най-новият инструмент на добре познатата в Полша дезинформация.

„Украинците взимат работата ни, но същевременно изцеждат социалната ни система, защото не работят. Няма нужда да ги подкрепяме – така или иначе, ще загубят войната." - Голяма част от тези твърдения присъстват в наратива по време на предизборната кампания“, уточнява Издебедски.

Според него управляващите искат да се представят като рицарите, които ще спасят хората от дракона.

„Ако искаш да бъдеш рицар, трябва да си направиш дракон. В този случай, лошият Европейски съюз е драконът, който ще направи децата ни гейове и лесбийки“, казва той.

Унгария

Колега от Унгария излиза пред всички, плахо, английският ѝ не е добър. Не чувам името ѝ. Налага се Юлия да превежда.

Жената пристигнала от Будапеща вчера, прекарала седмица там. Спомня си времената на соца, Югославия. В тази епоха е израснала. Разказва за страха във въздуха, за притесненията на родителите си тогава, спомня си предизвикателствата. Седмицата в Будапеща я върнала там, усещането по думите ѝ било същото. Чувствала напрежението да бъдеш наблюдаван, невъзможността да говори открито.

„Властите твърдят, че журналистите продават Унгария и душите си на Сорос. Разпространява се редактирано видео, компилация от интервюта, чиято идея е да изобличи „виновниците“ и инкриминира работата на колеги“, обяснява тя.

Друг колега от Унгария също се включва в дискусията. Говори за опитите на правителството да ограничи медийната свобода чрез законодателни инициативи. За малко журналистите и медиите, които се финансират с помощта на чуждестранни фондове и инвестиции, да бъдат обявени за „чуждестранни агенти“. Това щеше да стане, ако съдът не беше решил, че законопроектът за защита на суверенитета от неправомерна политическа намеса на чуждестранни лица и организации, внесен от партията на Виктор Орбан, е в противовес на Договора за функциониране на ЕС.

„Целта беше да се ограничи влиянието на политически партии, за които се твърдеше, че се финансират от Америка, но използваха възможността да сплашат и медиите, особено онези, близки до Брюксел“, обясни унгарският журналист.

На въпрос не знаят или не се интересуват унгарските граждани от това, което се случва, той отговаря уверено:

„Сложно е. Партията на Орбан комуникира добре с обществото, разчита на отлични специалисти, знае как да провокира националното чувство на унгарците, знае как да спечели унгарските сърца. Това не става за ден или два. 13 години тези хора манипулират, градят връзки, организират събития, купуват журналисти.“

Румъния

„Често се шегувам, че ако отвлекат Диана, всички имаме огромен проблем“, казва модераторът на дискусията.

По-късно разбирам защо - Диана Оливия-Хатнеану е адвокат и член на експертната група към Европейската комисия, която се бори със SLAPP. Защитавала е много румънски журналисти и активисти, когато срещу тях се водят „дела-шамари“. SLAPP е всяко действие, което цели да накаже хората, ангажирани с теми от обществен интерес – журналисти и активисти за това, че дават гласност на определена информация.

„Делата-шамари не са нещо ново, само дефинирането им е. В Румъния има много такива случаи, но те по същество са случаи от ЕС. Съветът ми за успешна битка е да внимавате, когато работите по даден материал, така ще направите живота си по-лесен и победата им в съда невъзможна“, твърди Хатнеану.

Норвежците са изненадани. Как така SLAPP? Как натиск? Та кой бизнесмен би си позволил да се меси в редакционното съдържание на медия, като редакторът ще се откаже от него, ще го изобличи, ще го порицае, обществото ще се разгневи? Поляци, унгарци, българи и румънци се смеем.

Румънските журналисти и представители на неправителствени организации един през друг вземат думата. Обясняват за политиците, които лъжат, за „традиционните ценности“, за неравната битка със социалните мрежи, за руската дезинформация и прокремълските тези, които се разпространяват там.

Диана Шошоака също често присъства в тези разговори. Тя е румънски политик, който добива особена популярност през 2020 година, когато публикува послания срещу ограничителните мерки в условията на COVID-19 в профилите си в социалните мрежи. Тя е антиваксър, подкрепя оттеглянето на Румъния от ЕС, поддържа антиимиграционна реторика и се счита за близка до Русия – политически профил добре познат и у нас.

Полски журналист споделя за амбициозно предложение на немски професор – към основните човешки права да се добави „право на истина“. Идеята да можем да съдим политиците за лъжите им изглежда атрактивна, а румънците говорят за Шошоака.

„Ние журналистите трябва да подходим скептично към бъдещето. Да вземем демокрацията за даденост е една от най-големите грешки, които можем да допуснем. Европа може да изглежда по много различен начин след година. У нас се говори се за излизане от Европейския съюз, ¼ от румънците подкрепят идеята за напускане на НАТО и ЕС. Да се случи е възможно най-черният сценарий, но той все пак съществува“, обажда се журналист от Румъния, който ежедневно се бори с дезинформацията.

Според него дезинформацията в Румъния иска да накара гражданите да вярват, че държавата е провал, че се нуждае от силни мъже, които да я поведат по път извън ЕС, където няма да ядат буболечки, където няма да се позволява на педофилите от Брюксел да отнемат децата им и да ги дадат на гей двойки. Страхува се, че демокрацията е под риск.

Всички се страхуват, защото боледуваме тежко от една и съща болест. Свиването на гражданското пространство е тенденция, която се наблюдава в региона на Централна и Източна Европа, а независимите медии и неправителствените организации изпитват все повече затруднения да работят свободно. Става все по-трудно да търсят отчетност на управляващите и създаването на достоверно съдържание, което да информира гражданите се превръща в предизвикателство.