Блус, братино! (В памет на Митко Генчев)

Митко Генчев е поредният, който ми оставя в наследство и като спомен безприсъствието си. Преди 26 години се срещнахме в Радиото (имаше само БНР) покрай съботното „Как си ти?” на Тони Митов. Запалени за работа и рок. После ми тръгна „Блек Топ”-ът и половин година след него – самостоятелно взех да сглобявам „Музикални кутии”.

Бяха едни такива времена… Аз поне исках предаването ми да бъде като никое друго, не по статуквото. Бяхме отпочнали летоброенето на Прехода и Големите надежди.

Целият екип се обявяваше с псевдоними: аз бях Британският Емо, редакторът ми – Маркиз дьо Мито́ф, а рубриката „Рок анатомия” пое Ханс-Дмитрих Геншев, а.к.а. Димитър Генчев. По ирония на съдбата Митко почина в същата седмица, в която и Ханс-Дитрих Геншер, с чието име се заиграхме за артистичния псевдоним. Имахме готови близо две дузини рубрики: една от тях беше "Рок анатомия". И Генчев стана "рок анатом".

По това време Митко още не бе точно журналист, а по-известен като Митко Каруцата - стоунсоман отвсякъде, блусар и майтапчия.

Събирахме се и семейно в един период от близо петилетка, докато моето семейство бе на квартира с новородения ни син, бяхме млади, пийвахме, пускахме много музика, Митко взимаше китара в ръце от време на време, обсъждахме какви ще ги вършим в поредното предаване. Митко и жена ми имаха нещо общо и по линия на ВХТИ, той май я заряза химията, съпругата ми я завърши. Покрай новите БГ рок групи, радиото, вестниците, купоните имахме пък общи работа, страсти и веселие. Аз ще го помня от този период в началото на 90-те, защото той беше истински и много емоционален.

Виждахме се и нататък в живота. Генчев пишеше така, както и завършили журналисти не смогваха (и може би, именно заради липсата на натрапени клишета в мисълта и написаното). Направи групата „Академик Неделчев бенд”; вече имаше „Подуене” и „Бараби” с блусовата ориентация в името. Митко Каруцата избра етикет на култово шише от времето на соца с доволно прилични качества на питието. (Бел. ред.: Всъщност името, което Митко избра за групата, беше "Орлов мост" - кварталът в който живееше и под това име се завъртя първата им песен по радиото. "Академик Неделчев бенд" го измисли Буги Барабата и то пасна като, че винаги си е било така.)

„Кутията” и „Блек Топ”-ът смениха радиостанции, обаче можех да продуцирам и записвам няколко парчета годишно. Така се роди „Блус, братино”, с текст на тогавашния шеф на редакционната банда на „Ритъм” – Румен Янев. Което е единственото ми парче с качествен запис на „Академик Неделчев” от тогавашния период.

Сега ровя и осъзнавам, че Митко го няма и по разните снимки от студиото, дето се сглобяваха кутиите. Само една се появи (на Ст. Гребенаров е) и не е речено да сме празнували нещо; просто в първите няколко години на предаването (в БНР и Дарик) постоянно идваха много повече от поканените по темите участници, с шишета, приятелки, фенове и две бъдещи български миски, които тогава просто вдигаха телефоните за слушателите. А Рок анатомията бе твърде важна рубрика.

Това и няколко концерта от по-днешни времена, където сме се засичали за да обменим (отново) страст, фенски възторг и жестове на патинирано приятелство – са спомените, в които аз искам да остане Митко Генчев. За мен.

Ето че, OFFNews ще остане последната ни обща база. Перото му, текстовете му, журналистиката – ще оставя по-назад в професионалната хроника, защото не бяхме просто колеги.

Специално за Марта и Косьо, сега: Кураж! Без онези 5 години на втория етаж у вас, с кучето, китарата, „Флойд” и „Стоунс”, твоята „тетрадка”, Марта, няма как да го има и „нататъка”. С всичко хубаво и лошо. Аз все още мога да видя тези ни вечери.

Други помнят друго. Но Митко ще остане напред във времето на разни хора с написаното, с изреченото, с изпятото, с хумора и духа си, с присъствието си.

А това са няколко запазени (и преписани сега; имената оставих точно както ги произнасяхме тогава, в зората на 90-те, всичко е автентично) участия на колегата Генчев в Музикалната кутия от 1991 g.

* * *

БНР, пр.”Хр.Ботев”, „Музикална кутия”, 1991 г.
Рубрика „Рок-анатомия”

ПИЕСА ЗА САКС И ОРКЕСТЪР

Текст на Димитър Генчев (в предаването обявяван като Ханс-Дмитрих Геншев)

Около нас има куп неща, които виждаме и не виждаме, но за които си мислим, че познаваме като джоба си. В много случаи обаче, това е подвеждащо. Тази вечер ще говорим за едно такова „нещо”, което се нарича саксофон.

Саксофонът е S-образен уред, на български прилича на ръкописно „г”, който произвежда звуци чрез мощно вкарване на въздух през един от двата отвора на корпуса му (обикновено горният) и натискане на клавишоподобни мембрани с пръстите на двете ръце. Ако натискането на клавишите е безразборно, тогава се получават безподобни звуци, може би наподобяващи зовящ стадото си бизон-отец. Но ако клавишите се натискат с някаква система – тогава се получава музика. Музика, но пък не винаги хубава.

Преминаваме към т.2-ра. Приложението на саксофона. Според замисъла на уреда, саксофонът и по-точно музиката, която се излъчва през долния му отвор, в най-общи черти може да се раздели на 3 вида: музика за душата, музика за мозъка и музика за малките нощни часове. Формата и теглото на уреда обаче, могат и да провокират насилие сред по-първичните люде.

Саксофонът намира приложение буквално във всички видове музика: топъл, студен и хладен джаз, блус, буги-вуги, рок, Музикална кутия.

Точка 3-та. Настоящето на саксофона. Той завоюва значителни позиции в популярната музика. Едва ли има група, която да не е използвала този уред. Дори може да се каже, че саксофонните партии често са спасявали парчета на бездарни аранжори, особено в бившата Народна Република България.

Бъдещето на саксофона, точка 4-та. То, според експертите на Музикалната кутия, ще е блестящо. Ще зачестяват музикалните произведения за саксофон и оркестър, соло саксофон, саксофонът и света. А и нощта все повече ще принадлежи на саксофона. Младите хора ще казват: това бе чудесна, нежна, саксофонна нощ. Примерно с „Музикална кутия” и безсмъртният саксофон. И хората ще се обичат саксофонно, а когато дойде второто пришествие, първото нещо, което Ной Втори ще сложи в ковчега, за да го съхрани за бъдните поколения, е саксофонът.

БНР, пр.”Хр.Ботев”, „Музикална кутия”, 1991 г.
Рубрика „Рок-анатомия”

ПО ДЪНКИ НА ОПЕРА

Текст на Димитър Генчев (в предаването обявяван като Ханс-Дмитрих Геншев)

Откакто рокът навлезе в операта, тя безспорно стана далеч по-сериозно изкуство. Една българска оперна поговорка твърди: „По дрехите посрещат, но по ума изпращат!” Така че, няма никакво значение, че рокът бил влязъл в операта по дънки.

Всъщност, първи в операта влязоха Пийт Тауншенд, Роджър Долтри, Джон Ентуистъл и Кийт Мун, или направо казано: групата „Ху”. Тауншенд написа рокоперата „Томи”, с което окончателно бяха пометени всички снобски претенции на критици и част от публиката, че рокът бил несериозна музика и изобщо не бил изкуство. „Томи” е играна в „Метрополитен опера” през 70-та година. В нея се разказва за едно сляпо момче, което има ясновидски способности. През 73-а Тауншенд създава втората си опера – „Куадрофения”. Оказва се, че китаристът на група „Дъ Ху” е написал повече опери от Лудвиг Ван Бетховен, който е автор на една единствена: „Фиделио”. Така е, не всеки може да пише опери. Вокалистът на „Ху” Роджър Долтри пък е играл Ференц Лист във филма на Кен Ръсел „Листомания”, но да не се ограничаваме с безспорния принос на тази група в оперната класика.

Едва ли някой не знае за „Джизъс Крайст Суперстар”, едва ли някой не е чувал за нея. Спокойно може да се каже, че тази опера напълно покори света. Изпълняване и хиляди пъти от най-различни артисти и музиканти и е филмирана. Между другото, Ендрю Лойд Уебър също е написал повече опери и мюзикъли от Бетховен.

Рокаджиите, освен че могат да създават опери, доказаха, че могат и да пеят. Шаляпин, Гяуров, Павароти и Карерас са отлични изпълнители, но Мъркюри, Мей, Дийкън и Тейлър, или групата „Куийн” – също. Тяхната знаменита тава „Нощ в операта” е хвърлила в дълбока депресия най-добрите тенори, басове и бас-профундо в света за дълъг период от време, разказват очевидци. Всички знаем за парчетата, посветени на Олимпиадата в Барселона, изпълнявани от Фреди и Монсерат Кабайе.

Рокът много отдавна е навлязъл във всички форми на така наречената класическа музика. Да припомним само „Картини от една изложба” на Мусоргски, чудесно изпълнени от „Емерсън, Лейк енд Палмър”. Един от най-големите хитове на „Прокъл Харум” е правен по мотив на Йохан Себастиан Бах, с което господин Бах много се гордее. Даже групата „Кис” използва фрагменти от Бетховен. И още много други… Симфоничната музика пък се насочи към рока. Не е нужно да изброяваме примерно всички парчета на „Бийтълс”, които се изпълняват от големи оркестри.

Всичко това говори, че няма да има нищо чудно, ако някоя рокгрупа напише химна на съответната страна. Джанет Джексън, например, вече включи в репертоара си щатския химн.

БНР, пр.”Хр.Ботев”, „Музикална кутия”, м. декември 1991 г.
Рубрика „Рок-анатомия”

ГОДИШЕН РОК ОБЗОР

Текст на Димитър Генчев (в предаването обявяван като Ханс-Дмитрих Геншев)

Добра или лоша, 1991-ва година си отива. Обикновено по това време започват равносметките за постигнатото и непостигнатото. „Музикална кутия” постигна абсолютно всичко и затова няма да правим равносметка на предаването. Както сами знаете, то е брилянтно предаване, единствено търкаля брилянти от компактдиск на живо, а на брилянтите човек може само да се възхищава. Ще се опитаме да направим равносметка какво направи рокът през годината.

При това огромно разнообразие на групи и стилове е много трудно някой да смае света с нещо суперново и нечувано. И все пак, имаше групи, които успяваха да изненадат приятно почитателите си. Една от тях, според мен, безспорно е „Металика” с тавата си от тази година. Много хора, само като чуха „Металика” и минаха ужасени на другия тротоар със запушени уши. Обаче „Металика ‘91” ги накара да се заслушат. С други думи, тази година беше успешна за групата и им пожелаваме така да бъде и занапред.

Друга група, която не може да бъде пропусната, е – разбира се – „Гънс ен Роузис”. Момчетата направиха супералбум и чак проф.рокологът Емо Британски им се възхити в ефир и заяви: Браво! Браво на „Гънс” казваме и ние и, ако не сте си купили „Юзинг йуър илюжън” от Синьото кафе, сте в голяма грешка.

Добри тави издадоха и „Антракс”, „Мотор Хед” и „Скид Роу”. Майкъл Джексън също се появи в музикалните магазини. Отзивите за новата му плоча обаче, или са противоречиви, или изобщо ги няма. Ние няма да коментираме новата тава на г-н Джексън, за да не тревожим почитателите му.

Нови плочи издадоха и „Форинър”, „Джетро Тул”, „Ван Хален”. За тях светът не говори много-много, няма да говорим и ние. Трябва да се отбележат обаче плочите на „Йес” и Ози Осбърн, на Ян Гилън и „Куийн”. Добри са, честна дума.
С риск да засегнем почитателите на една – иначе великолепна група, „Дайър Стрейтс” – трябва да кажем, че тяхната последна плоча е едно от разочарованията на годината. Тавата сама по себе си не е лоша, но такава квалификация не отива на групи като „Дайър Стрейтс”, които действително покориха света. Впрочем, за разочарованията на 91-а ще говорим следващата сряда, пак от 21 часа.

Не можем да споменем всички, които ни зарадваха или разочароваха през годината. Но трябва да си спомним, че през 91-а ни напусна един безспорен любимец – Фреди Мъркюри.

Накрая „Рок анатомия” иска да пожелае на всички групи и почитателите им успешна 1992 година, а на предаването на г-н Британски: все така да радва ушите и душите на хората по света и у нас с най-новото от домашната и световните сцени.

БНР, пр.”Хр.Ботев”, „Музикална кутия”, 18.12.1991 г.
Рубрика „Рок-анатомия”

РОК ОБЗОР: РАЗОЧАРОВАНИЯТА

Текст на Димитър Генчев (в предаването обявяван като Ханс-Дмитрих Геншев)

Миналата кутия вие сами определихте кои са вашите разочарования в рока за годината. Вашите наблюдения почти напълно съвпадат с компетентните заключения на роколозите от „Музикална кутия”.

Разбира се, няма да плюем групите, които действително се представиха под възможностите си тази година, защото вярваме, че догодина те ще наваксат пропуснатото. Все пак, това не са случайни хора.

Миналият път споменахме „Дайър Стрейтс” и Майкъл Джексън. Това са имена, от които се очаква много и те действително са го давали. Именно заради това разочарованието от такива суперзвезди е най-силно. „Дайър Стрейтс” ги нямаше цяла петилетка, след като покориха света с „Братя по оръжие”. Новата им тава се очакваше с големи надежди, но появата и́ не предизвика особени емоции. Критиката е въздържана, защото това, все пак, са „Дайър Стрейтс”, но това с нищо не може да издигне нивото на плочата, сравнена с предишните им.

Майкъл Джексън, след шумна реклама, както си ме у ред, също се показа на пазара, но и той не предизвика опашки пред музикалните магазини. Направи един прецизен клип с парче от тавата и остана да лежи върху старата си слава. Sic transit gloria mundi е казал някога Мик Джагър по подобен повод.

Разбира се, нито „Дайър Стрейтс”, нито Джексън са залезли имена и от тях могат да се очакват още много интересни неща. Макар вече не и през тази година.

Слушателите на „Музикална кутия” казаха, че са разочаровани и от „Мерилиън”, „Пойзън”, „Хелоуин”, „Дженезис”, дори „Скорпиънс” и „Металика”. Тук няма да се намесваме, защото примерно почитателите на „Скорпиънс” може да са разочаровани от „Металика”, а почитателите на „Металика” да са отчаяни от „Скoрпиънс” и т.н., така че не щем да влизаме между шамарите. За истинската стойност на изброените групи важи една древна мъдрост на Мик Джагър, който е казал: По делата ще ги познаете.

Със съжаление обаче трябва да отбележим тазгодишната плоча на ветераните „Юрая Хийп”. Мик Бокс непрекъснато твърди, че групата търси нов облик. Резултатите обаче показват все по-голям хаос и елементаризъм в изявите на „Хийп”. За съжаление, всички помним „Джулай Морнинг”, „Сън райз” и още цял куп хитове, които са история на рока.

Разочароваха и „Форинър”. С последния си албум с иначе гласовития си нов вокалист, те почти обезличиха познатото и обичано звучене на групата. Поради известна сходност в цвета на гласа на новия певец с Пол Роджърс, „Форинър” наподобяват „Бед Къмпъни” и „Фрий”. „Търси́ себе си!”, посочи Мик Джагър по този повод.

Няма да запомним отиващата си година с лошо, защото хубавото беше повече. „Музикална кутия” ви го пусна по радиото и вие го чухте. Новата година идва след по-малко от две седмици тогава ще има нови тави, нови групи и, разбира се, нови Кутии, което – безспорно – е най-важното.

* * *

Блус, братино!

Академик Неделчев бенд

текст: Румен Янев

Сам съм, без жена и без бутилка,
бачкане, квартира и любов.
Чувствам се изплют като костилка
в някакъв крайпътен, кален ров.

Гледам тъпо празното отсреща,
пуша миризлив, мизерен фас.
Слънцето е гадно и горещо ...
Блус, братино, в профил и анфас.

Пр.: Шапката ме стяга чак до кръста.
Мразя този извратен живот
Всички са страхливи и задръстени.
Мачкат ги, а те се чувстват гот.

Сам съм, без жена и без бутилка,
бачкане, квартира и мечта.
Господ ме изплю като костилка
в мърлявия ъгъл на света.

Викам му: Смени ме с някой негър!
Той се хили и си прави пас.
Негърът отново мина „метър“.
Блус, братино, в профил и анфас!