Стив Коулман - обикновен човек в голяма ваканция

София е с площ 492 кв. км. България се простира на 110 000 кв. км. Европа заема над 10 милиона кв. км от повърхността на Земята. Въпреки това, Стив Коулман говори за пътуването от Франция до Естония така, както софиянците говорят за пътуването от „Дружба“ до „Люлин“.

Откакто се пенсионира преди 3 години, Стив обикаля Стария континент със своя верен мотоциклет BMW 650 Dakar. Миналия месец американецът за пореден път беше на гости в България, където винаги се среща с група свои приятели от OFFRoad-Bulgaria. Страната ни е сред личните му фаворити по отношение на природа, пътища и гостоприемност. „Минавал съм през повечето европейски държави, но въпреки това имам гараж само в Севлиево, където оставям мотора си при неколкодневните си престои в България, както и за през зимните месеци, когато не е никак удачно да се пътува с него“, разказва Стив, докато се оглежда почти стреснато в закритата градина на столична сладкарница. „Много красиво място“, отбелязва американецът и пояснява, че избягва да яде в ресторанти и заведения като цяло, защото пенсията му е достатъчна за „спонсориране“ на пътешествията му, но все пак се налага да си прави сметка на всеки долар. „Ям предимно каквото си сготвя, за което пазарувам от супермаркети. Рядко си купувам приготвена в заведение храна, като дори това да се случи, обикновено е някоя пица“, допълва 53-годишният тексасец. Обикалянето на Европа с мотор е просто хоби за Стив, който признава, че е имал цял списък с неща за правене след пенсионирането си. Въпросният списък обаче бързо се стопил и на авантюриста не му останало нищо друго, освен да се отдаде на страстта си за мотори и Европа. „След пенсионирането си прекарах известно време в летене, защото през годините бях и пилот, освен служител във Въздушен контрол, но много скоро усетих, че не искам да „работя“ и след края на професионалния си път. Именно като работа чувствах летенето и си казах, че трябва да се отдам на нещо, което ми се е струвало невъзможно по време на кариерата ми“, обяснява той. Точно както може да се очаква от слънчев и позитивен човек като него, Стив скромно заявява, че обикаля Европа „само“ от 3 години и далеч няма безкрайния набор от истории, с който могат да се похвалят професионално занимаващите се с това пътешественици. „Запознавал съм се с хора, които обикалят наистина целия свят на мотор и аз нямам и намерение да се опитвам да ги настигна по опит“, заявява чужденецът и отбелязва, че им се възхищава, но предпочита да остави настоящото си занимание като удоволствие. „Имах късмета да работя във Въздушен контрол и съответно да се пенсионирам на 50 години. През цялата ми кариера обаче почти не ми оставаше време за социален живот и именно това е един от детайлите, които най-много ми харесват в сегашния ми начин на живот – постоянно се срещам с нови и - най-важното - позитивни хора“, казва Стив. Освен финансовите съображения, новите приятелства са основната причина за американеца да спи по хостели. „Европа е прекрасна за пътуване с мотоциклет. Бях започнал да я обикалям с влакове, но тогава можех да виждам само определени гледки и то за кратко. Мотоциклетът ти дава свобода, а и не очаквах, че всъщност има толкова много хора, които искат да се запознаят с мен, само защото съм с мотор“, разказва пенсионираният тексасец. „Дори покрай заведения и на бензиностанции хората идват да се запознават с мен, защото виждат мотора и всичкия багаж и решават, че съм интересен“, продължава той и допълва, че жените изненадващо много си падат по мотоциклетисти именно заради машината, без да има голямо значение самият мъж. Споделя, че САЩ не му липсва, защото е прекарал по-голямата част от живота си там и не смята родината си за особено интересна. „Европа е различна – всяка държава има своя уникална архитектура и култура.“ Що се отнася до непредвидени спънки по време на пътуванията, тази година е бил първият път, в който Стив се е сблъскал с такива – при пътуването си към Монголия, преминавайки през Русия. Куфарите на мотора му се разкачили шест пъти. „Три пъти се откачиха в Русия и три пъти – в Монголия. Причината в 5 от тези 6 случая бяха лошите пътища и теърде големият товар, който носех“, отбелязва той. После обобщава поуките, които си е извадил от тези неволи: „Открих, че ако ще се минава по лоши пътища, не трябва да се взима много багаж. Освен това, аз бях с алуминиеви куфари, а в последствие открих, че по-добрият вариант е да са меки“. Що се отнася до лоши пътища, първото място в личната класация на Стив си делят Монголия и Украйна. „България обаче е сред любимите ми за каране места, защото имате прекрасни малки засукани пътища, които минават през планини и са обгърнати от дървета“, категоричен е Коулман. Благодаря му за хубавите думи, защото повечето българи се оплакват от лошото състояние на пътищата ни, а той отвръща с наблюдението си, че абсолютно навсякъде хората недоволстват от пътищата на страната си. Украйна се е запечатила в съзнанието на Стив не само с лошите си пътища, но и с проблемите с пътните полицаи. „Там ме спират изключително често – понякога ме пускат, без дори да ми погледнат документите. Друг път ми поглеждат документите и пак ме пускат. Но поне в половината от случаите искат пари и трябва да разиграваме сценки, докато си дойдем на думата“, казва той. „Пропътувал съм 28 страни в Европа и в никоя друга не ме спират, да не говорим пък да са ми искали пари. Полицаите в Украйна обаче обожават подкупите.“ У нас му е любим контрастът между горите и „драматичното крайбрежие на Черно море“. Според него възможностите за офроуд в страната ни са незаменими, а една от най-приятните черти на България са множеството павирани улици, които той не е свикнал да вижда в САЩ. „Изключително много се наслаждавам и на малките селца със стада кози, овце и крави, които минават през пътя“, казва той с широка усмивка. Освен София и Севлиево, е посещавал Велико Търново, Варна, Балчик, Созопол, Приморско (където е станал свидетел на АТВ състезанието на OFFRoad-Bulgaria през 2009 г.) и село Идилево, от което пази едни от най-топлите си спомени. Твърди, че когато и да отиде там, винаги е по хубав повод и с прекрасни хора, а Димо и Поли са сред често споменаваните в разказите му хора. На въпроса дали не се изкушава от адреналина при по-екстремните мотори, той категорично заявява, че не би могъл да се отдаде на такъв вид мотоциклетизъм. „В Севлиево съм виждал няколко мотокрос състезания и съм изумен от нещата, които тези хора могат и правят, но аз определено не бих се захванал с това.“ Признава обаче, че много му се иска да отиде да гледа състезанията по супермото в Плевен, като допълва, че българите се оказват огромни любители на надпреварите както с мотоциклети, така и с автомобили. Не е планирал бъдещето си особено надалеч, но иска да види Испания и Португалия, защото още не ги е посещавал. Същото се отнася и за скандинавските страни, но за тях е категоричен, че няма никакво намерение да ги посещава през студените месеци. Единственото сигурно е, че към края на зимата отново ще посети България – от една страна, за да вземе мотора си от гаража в Севлиево, а от друга – за да се види за пореден път с десетките приятели, които е направил в страната ни. Признава, че не е мислил за описване на пътешествията си в книга. „Не съм някакъв герой или легендарна личност“, скромно, както винаги, споделя Стив. „Аз съм просто един обикновен човек в голяма ваканция.“