Мари Колвин – краят на една журналистическа звезда

"Това е град, обхванат от глад и студ, в който се чуват единствено избухващи бомби и прелитащи куршуми. Степента на човешката трагедия тук е неизмерима."

Така в последния си репортаж от 19 февруари Колвин описва Хомс, Сирия – градa, в който тя и фотографът Реми Ошлик намериха смъртта си три дни по-късно. Те успяват да стигнат до там с помощта на опозиционната сирийска армия, промъквайки се по тайни маршрути. В последната си кореспонденция със „Сънди Таймс“ Колвин се намира в подземие в квартал „Баба Амр“, използвано за убежище от жени и деца. Тя разказва за ужаса и страха, които са обхванали хората там.

Мари Колвин и Реми Ошлик загиват, докато се намират в подложената на бомбардировки сграда, която е използвана от сирийските активисти като медиен център.

Мари Катрин Колвин е родена в Лонг Айлънд, Ню Йорк, на 12 януари 1956 г. През 1978-а се дипломира в университета „Йейл“. Една година по-късно, през 1979 г., започва и журналистическата ú кариера. Колвин стартира като нощен репортер към агенция „Юнайтед прес интернешънъл“. През 1984 г. става ръководител на клона на ЮПИ в Париж. Работата ú към вестник „Сънди таймс“ започва през 1985 г., когато тя става кореспондент в Близкия Изток. През 1986 г. е първият журналист, успял да интервюира Муамар Кадафи след операцията „Елдорадо Кейниън“, в която САЩ организира атаки срещу Либия.

От 1995 г. насам Колвин отговаряше за всички чуждестранни въпроси, отразявани от „Сънди Таймс“. С течение на времето се специализира във военната журналистика. Въпреки че е експерт по темите от Близкия Изток репортерката отразява и конфликтите в Чечня, Косово, Сиера Леоне, Зимбабве и Източен Тимор. Междувременно си печели репутацията на най-смелия журналист по военни конфликти.

През 1999 г. Колвин е призната за спасител на 1500 жени и деца, обсадени от индонезийските войски в Източен Тимор. Въпреки опасността, тя отказва да ги остави и предава информация за състоянието им по време на цялата обсада, продължила четири дни.

На 16 априп 2001 г., докато отразява събитията в Шри Ланка, Мари Колвин попада под обстрел и губи лявото си око. По-късно е позната с превръзката, която си слага, защото отказва изкуствена протеза.

През 2011 г., докато отразява размириците в Либия, тя успява да направи първото международно интервю с Муамар Кадафи след започването на войната.

Преди да отпътува за последния си репортаж в Сирия, Колвин споделя със своя приятелка, че се колебае дали да замине, защото имала лошо предчувствие.

Колвин има няколко награди в колекцията си. През 2000 г. е обявена за журналист на годината от Асоциацията за Чуждестранна преса. През същата година получава и награда за проявена смелост от Международната женска медийна асоциация. Два пъти, през 2001 г. и 2010 г., е печелила наградата за най-добър чуждестранен журналист на британската преса.

Мари е била омъжена два пъти за своя колега Патрик Бишъп и два пъти се развеждат. Тя е имала брак и с журналиста Хуан Карлос Хумусио, който се самоуби през 2002 г. Колвин нямаше деца.

Мари Колвин се превръща в емблема за журналистическата професия. Сред колегите си тя е известна с куража и отдадеността си на професията. По време на цялата ú професионална кариера водещи за нея са били хуманността и чувството ú за дълг към обществото.