Дългият път до върха. Тео Шишманов от Тоника СВ

Тео Шишманов е роден през 1956 г. в Плевен, където живее до петгодишна възраст. Тогава баща му почива и семейството се мести при родителите на майка му в Троян. И до ден днешен певецът казва, че е от Троян – там прекарва незабравимите си детски и младежки години, в които е трудно, но все пак хубаво. Не липсват игрите навън с другите деца – футбол, фунийки и всевъзможни бели. Истинските, трайни приятелства той създава там.

„Детството ми беше хубаво, защото когато отидох да живея там, Троян беше градче с около четири-пет хиляди жители. Съществуваха си патриархалните нрави все още. Комунизмът… - доколкото сега мога да си дам сметка и от дистанцията на немалко години вече – беше поредната власт. После нещата почнаха да стават доста по-сериозни“, казва той и споделя опита на дядо си, чието предприятие, а и после и къща са национализирани.

„Баба и дядо бяха тъжни хора. Ние с брат ми сме расли с тъжни хора. Въпреки това се празнуваха празници, грижили са се за нас – не съм усещал, че нямам баща… Е, да, усещал съм, и то много, но по-скоро по емоционална линия. Щото майка ми имаше хубава работа. Беше лекар с две специалности и завеждащ на рентгенологичното отделение в местната болница, което създаде почти сама. Тя всъщност си даде здравето за нас. Но най-важното, което мога да кажа и за нея, и за родителите й е, че ние с брат ми – който е малко по-малък от мен – не сме разбрали какво се е случвало с дядо ми и баба ми, докато отидохме в гимназията. Поне аз. Просто пред нас се мълчеше – каквото имаха да си говорят, си го говореха помежду си, аз даже не съм ги и чувал…“

Когато започват гимназиалните му години, дядо му го кани на разговор. Двамата сядат и дядото разказва на Тео за национализацията, за властта и за това, че малкият мъж трябва да бъде подготвен за едно неособено леко бъдеще. Просто е бил изключително прозорлив и ме подготви за много неща, които ми се случиха после, спомня си Теодор Шишманов.

До момента, в който Тео започва девети клас, семейството живее в къща с двор в Троян, дадена им от общината. „Общо взето не мога да се оплача от детството си. Чак в гимназията вече почнах да усещам – другите деца отиват на море, аз – не – защото няма кой да ме финансира. Иначе играехме по цял ден навън. Жал ми е за днешните деца! Имахме приятели, а не компютри“, казва той, който се научил да чете още на пет и посвещавал немалко време на книгите.

Преди да тръгне на училище майка му го завела при Владимир Парушев – изключителна личност, голям човек с огромен принос към Троян като град и към израстването на Теодор. Парушев преподавал музика в местното читалище, а също и английски език, имал три висши образования. „И аз се научих да пиша на английски, преди да се науча да пиша на български.“ Когато постъпва в първи клас, момчето чете гладко, без да срича и е енергично палаво дете, което става повод за разговори между учителката и майка му. Но скоро след това е прехвърлен директно в трети клас и това е първият случай, в който се отнасят с него като с феномен.

Тео като дете

През 1973 г. Теодор Шишманов завършва троянската гимназия с отличен успех. Не получава медал, защото е бунтар – ходи с дълга коса, слуша рокендрол, събира се с разни момчета и покрай тях – цигари, алкохол и какички.

Любимата му учителка е по български език, следват колежката й по история и учителят по математика. Владимир Парушев остава извън класацията, на първо място пред всички останали. В продължение на шест години Тео свири на тимпани в неговия акордеонен симфоничен оркестър и днес споделя, че груповото музициране създава не само музикална култура, но и умения за работа в екип. Тогава свирят класически произведения, като първа част на Пета симфония на Бетовен. Паралелно с игрите и училището, той посещава уроци по пиано в детската музикална школа при Бонка Минева. „Та, интересът към музиката ми е първо, от майка ми, която до последно много обичаше класическа и оперна музика, и от Парушев – класическа музика и джаз. А през 1965-та година чух Бийтълс и благодарение на това завърших английска филология.“

Майка му остава вдовица на 35 години – през 1961 г. Тя дълго време питала сина си какво висше образование ще кандидатства. Първо Тео искал да следва Външна търговия, но за тази специалност се искало разрешение от Окръжния комитет на БКП. И тъй като дядо му е имал отношения с народната власт, това нямало как да се случи. След това пожелал да учи режисура във ВИТИЗ, но по подобни съображения се оказало, че и това няма да стане. Младият мъж се върнал от абитуриентския си бал в малките часове на денонощието и легнал да спи. Когато се събудил, видял майка си и й казал, че е решил какво ще кандидатства – английска филология и математика. Тя, която си отишла от този свят през тази година, тогава се подпряла на масата, сетне седнала и казала просто: щом си решил…

„Какво да ми каже, аз от петнадесет–шестнадесет годишен съм поел отговорността за себе си. И правя каквото си искам, обаче отговарям за последствията. На изпита по английски, без да идвам от езикова гимназия, изкарах 4,5. Което – после ми казаха преподаватели, при които отидох – е все едно девет по шестобалната система. Без езикова гимназия, английски съм учил само при Парушев. А имах оценка по английски в дипломата, защото всяко лято като свършехме училище, ходех при другарката Летиция Чернева в Ловеч и тя ме изпитваше. Шестица имах.“

Но тъй като по онова време конкуренцията е сериозна, тази оценка се оказва недостатъчна и Теодор не е приет в СУ. Приет е да следва математика в Пловдивския университет. След една година обаче се прехвърля в София, където изкарва втори курс. И по време на първия семестър на трети курс се разболява тежко, което става причина да се върне при майка си в Троян за известно време и да прекъсне следването си. „И като минаха коледните и новогодишните празници, майка ми каза - моето момче, здрав си вече, намери си някаква работа, защото няма да издържим! Винаги съм взимал някаква стипендия. Намерих си работа в едно училище…“

И паралелно с това основават банда – Тео като вокал, двама негови приятели китаристи и един барабанист, с когото се сприятелява впоследствие. С групата свирят и пеят по кръчмите – банда без име, която изпълнява сръбски и гръцки парчета, а с Теодор - любимия му рокендрол. „Пеех и исках да свиря на пиано, но позицията беше заета. Винаги съм искал да свиря на пиано, но все не ми се е уреждал въпросът. И то по простата причина, че не съм имал пиано вкъщи – това продължава да ме боли“, казва той днес. Тогава имали и няколко авторски парчета, а участията преливали в пиене на ракийка и сладки разговори с приятели, предимно в „Бирхалето“ на Троян.

След това – когато нещата вече са малко по-улегнали – Тео казва на майка си, че не му се връща да учи математика, а ще пробва да се прехвърли английска филология. И успява без затруднения, просто защото е бил добър студент. Първите контролни по английски му носят предимно двойки, но после оценките постепенно се покачват и с много учене в края на първи курс на всички контролни той има шестици. „И там ме размахваха като някакъв феномен. За втори път в живота си се почувствах като феномен – след като от първи в трети клас ме прехвърлиха като феномен… От двойка до шестица. От нищо до върха.“

Тео с брат си Димитър

Малко по-рано – през 1968-а година – семейството на Теодор е преместено да живее от хубавата къща с любимия му двор в много малък апартамент. В двете стаички се настаняват петте члена на семейството – майка му, брат му и той в хола, а баба му и дядо му – в спалнята, в която освен че е тясно, са и мебелите от национализирания им дом. „А ние тийнейджъри! Пубертет! Как са ни издържали тези хора, не знам! И три години сме живели така, после баба почина – вечна й памет…“ Двуетажната къща на дядо му, незаконно отнета през 1950, е върната през 1993 г.
„Та, нямам друго – това ми е детството, това ми е младостта. Единственото хубаво е, че бяхме деца и после млади хора. Като си спомня как съм си търсил книги, които ми трябват за следването…! Беше приключение да си намериш книга – книга, която ти трябва за образованието! Страшно беше!“, споделя Теодор Шишманов.

Той сключва брак, когато е във втори курс, и му се ражда дете. По настояване на тогавашните му тъст и тъща заминава със жена си в Румъния, където двамата съпрузи следват английска филология и румънски език като втора специалност. Там Теодор прекарва една година и решава да се върне. Следва бърз развод.

Следва на стр.2