"Бях в небето, не срещнах Исус, но вярвам, че е някъде там"

Генерал-лейтенант Георги Иванов е първият български космонавт.

Кога точно е Великден, какво точно е космос, никога не знаем, много сложен въпрос е. Светите отци си го смятат по някаква тяхна си схема, но понеже не съм достоен да се бъркам в такива сложни аритметики, просто се радвам, когато мога и официално да съм добър. Така е и по Великден, така е и по Коледа.

Много пъти съм говорил с генерала, как ли веднъж не се подведе? Никога не ми каза какво точно е видял през този космически монитор! Сега обаче беше малко по-откровен, макар и да напомни, че най-важните тайни са винаги неприкосновено лични...

Господин генерал, вие бяхте в космоса. Там срещнахте ли Бог?

Първо да уточня, че небето не е космос, както и космосът не е просто небе. Това са неща извън всяка човешка фантазия.

Конкретно - не, не съм срещал нито Исус, нито извънземни. Но усещам и вярвам, че Бог е някъде там. Може би ...

Тази година се насложиха доста съвпадения. Вашият полет беше на 10 април, този на Гагарин - на 12 април, а в същото време днес е и Великден. Не стана ли много?

Напротив! Много съм щастлив, че тези неща съвпаднаха. Но не го тълкувам многозначително, просто се случи. Да полетиш, това е страхотно преживяване и бих подал ръка на всеки, който иска да полети истински и без страх.

Какво е да полетиш? Как физически се чувства един човек в Космоса?

Това е много особено състояние. Оставете популистките кадри, които ви показват как из космическия кораб летят консерви, пасти за зъби, жени дори, а ти сякаш плуваш сред всичко това. Не! Това е за Холивуд! Не, че не може и така да бъде...

Може, разбира се. Истинската безтегловност обаче не е страшна сама по себе си. Защото означава сам да полетиш в собствения си личен полет... Стига да имаш тази смелост!