Българинът търси "свежичкото" в изкуството

„Избрах да се върна в България и не съжалявам. За мен обаче е шок, когато виждам как хора влизат в галериите и казват: Има ли нещо свежичко? Ама да не ме натоварва – например море или небе. Трябва ми за подарък, да е по-голямо платно, но за около 100 лв.”, казва младата художничка Мария Казакова.

Срещнах я случайно – чувала съм, че най-хубавите неща се случват така. Отиваше да внесе данъчната си декларация. Понякога забравям, че и хората на изкуството имат задължения към държавата. Мария Казакова е родена през 1979 г. във Варна. Учила е в художественото училище „Любен Каравелов”. Продължава образованието си в Италия и завършва Художествената академия за изящни изкуства в Генуа. Млад  творец е, но има богат опит зад гърба си. През 2001 г. печели конкурс за илюстрация „Аурелио Геллепини”. Може да се похвали с две самостоятелни изложби в Италия: „Женският чудовищен хибрид: между антични митове и чудовища от сънищата” в Сицилия и „Спомени от дълбокото” в Милано. Участва и в колективни експозиции. Картините ú са публикувани в много уважавани тематични издания, сред които e и английското списание  „Illusion”. Връща се в България преди няколко години, защото, по нейни думи, иска да се развива тук и да бъде до близките си. През 2011 г. Мария пожъна голям успех с експозицията „Творецът като шаман”. За картините си тогава тя бе използвала нестандартна и впечатляваща техника – отпечатък на голи тела върху платна. В момента Мария прави съвместна изложба с Гоерги Митев във варненската галерия „Актив арт”. Тя е под надслов „Модерните икони”. Експозицията разтяга времето и пространството и събира на едно място световни легенди. Картините са толкова реалистични, че приличат на снимки. Същевременно обаче платната предават по уникален начин отношението на творците към избраните модели. Ето част от разговора ни с Мария: Колко картини общо има в изложбата и върху кои личности си се спряла? В изложбата има общо  10 мои картини. Сред личностите са Джими Хендрикс, Майкъл Джексън, Ейми Уайнхаус, Аксел Роуз, Пенелопе Круз, Мадона, Джони Деп, Лили Иванова, Невена Коканова. Всяка картина отнема различно време. Зависи дали рисувам с маслени бои или с акварел. Зависи и от настроението, с което работя. Как избра именно тези личности? Изборът ми е плод на личното ми вдъхновение. Много харесвам всеки един от тях. Смятам, че те са истински творци, които дават много на света или вече са дали, защото някои от тях вече не са между живите. Например Майкъл Джексън – той наистина се превъплъщаваше на сцената и беше вдъхновение за много хора. Ценя приноса на Мадона, гласа на Ейми, уникалната музика на Джими Хендрикс. Всяка личност е много скъпа за мен, а и за много други хора, предполагам. Откъде черпиш вдъхновението си? Това е труден въпрос, защото обикновено получавам вдъхновението си от различни места. Понякога идва, докато слушам хубава песен. Друг път просто имам натрапчива идея в главата си, която не ме оставя, докато не я реализирам. Често сънувам бъдещите си проекти или просто следвам знаците на съдбата. Казваш, че си се върнала от Италия, защото искаш да твориш тук. Получава ли се, чувстваш ли се оценена? Има ли в България място за изкуството? Върнах се в България, защото имах нужда от промяна и исках да усетя ситуацията тук. За съжаление, в у нас малко хора се интересуват истински от изкуството. Българите са по-консервативни и рядко възприемат  революционните идеи. Мисля, че в скоро време ситуацията тук няма да се промени. Като че ли сме по-склонни да следваме модните тенденции, отколкото да разширяваме кръгозора си за изкуство.  Все пак обаче смятам, че сред младите хора има раздвижване по темата. Това ми носи удовлетворение.