Българинът, който направи мониторите безвредни за очите

В началото на 2015 Даниел Георгиев пише първия ред код, а днес неговата разработка Iris се ползва от над 1 милион потребители в 180 държави. Поканихме го, за да ни разкаже за това как се прави един успешен нов бизнес от нулата в България.

Здравей, разкажи ни какво точно е Iris?

Iris е софтуер, който прави мониторите полезни за очите. Доколкото е възможно, разбира се. Работи автоматично, на почти всички устройства и операционни системи и в основата си намалява синята светлина, излъчвана от мониторите. Доколкото е възможно, намалява вредният flicker на подсветката и по този начин ни помага да спим по-добре и да не ни болят очите.

Интересно е, че в началото Iris беше един таймер, който ми заключваше монитора и ме караше да стана от компютъра и да гледам надалеч, но с времето и след разговори с много доктори и четене на хиляди медицински изследвания, намерихме по-ефективни начини как мониторите да са по-полезни.

Както много от съвременните иновации, Iris събира всичко най-полезно в един продукт и аз бях първият човек в света, който намери начин как да монетизира софтуер за здравето на очите.

Как започна всичко, кога започна да се занимаваш с програмиране и труден ли беше пътяt до тук?

За разлика от много други програмисти, аз започнах да се занимавам с програмиране доста късно.

Когато бях малък, по цял ден тренирах нещо. Първо, 6 години играх футбол, а после 5 години тренирах гребане. Докато във футбола бях адски зле, в гребането постигнах доста успехи. Имам доста медали от състезания, бях в националния отбор, участвал съм на балкански и световни първенства, но никога не съм бил най-добрият в света и не мога да се похваля с големи международни успехи.

Имах голям интерес към компютрите и в 8-ми клас започнах да чета повече за това как работя. Година по-късно почнах да пиша първите ми редове код и така за 4 години вече бях на ниво начинаещ програмист.

От доста малък ми се наложи да се издържам сам и затова на 17 започнах първата ми работа като програмист. Така спрях със спорта, защото въпреки че много обичах гребането, това просто не е спорт, от който да можеш да се издържаш. Да не говорим, че така или иначе никога не съм имал телосложението да стана олимпийски шампион.

И така, на 17, с много желание да се науча, станах програмист и започнах да прекарвам над 10 часа пред компютъра всеки ден. Половин година по-късно, часовете започнаха да стават над 14, защото просто исках да стана най-добрия и така малко по малко започнаха проблемите ми с очите.

Отначало просто не можех да гледам светлината и през деня излизах със слънчеви очила, но след още няколко месеца очите започнаха да ме болят много и когато съм пред компютъра.

Сега вече осъзнавам, че просто мониторите и светлината в офиса явно бяха доста лоши, но тогава не знаех защо това се получава и започнах да се ровя в интернет за решение.

Започнах да си капя и да експериментирам с всякакви видове капки за очи и положението малко се подобри, но след няколко месеца осъзнах, че съм пристрастен към капките за очи и положението стана още по-лошо.

Отидох на очен лекар и лекарката не ми каза почти нищо, което не знам. Каза ми, че трябва да сложа и очила и това беше повратният момент. През целия ми живот преди имах перфектно зрение и се наложи да нося очила, си казах, че ще променя нещата.

Започнах да чета всичко за очите, медицински изследвания, упражнения, природни лекове, стойка на тялото, как работят мониторите, буквално всичко и бях решен, че ще се оправя.

Така се появи и първата версия на Iris, която беше един таймер, който ми напомняше да си почивам и да гледам надалеч.

И тук следва година от един дълъг водовъртеж от непредвидени ситуации и трудни решения, чиято история е дълга за разказване, но накратко:

Напуснах работата си, зарязах университета, изнесох се от вкъщи, дълго време бях без работа и трудно свързвах двата края и започнах да продавам и правя всякакви работи само и само да се издържам, но в крайна сметка единственото нещо, което остана беше Iris.

Постоянно работех по него и постоянно го подобрявах и предлагах на хората. Първата година никой не го ползваше, пък камо ли и да си плати за него, но малко по малко, с много труд и постоянство, Iris започна да има първите си няколко потребители, по-късно станаха 10, след няколко месеца 1000, след още няколко месеца 10 000 и така от уста на уста започна да се разпространява.

Определено не беше лесно и имах много периоди, в които просто не знаех дали всички хора, които ми повтарят, че идеята не струва, не са прави, но последната година, честно казано, не мога да се оплача от нищо и тези спомени малко по малко избледняват.

В момента Iris има милиони потребители по целия свят, доста от тях си плащат и мога да кажа, че създадох един хубав собствен бизнес.

Доста хора гледат на мен като пример. Започнах Iris, когато бях на 19, в момента съм на 21 години, управител съм на 2 компании, което в световен мащаб не е кой знае какво постижение, но такива примери в България като че ли липсват и повечето млади хора си мислят, че в чужбина е по-добре.

Всичко, което съм правил, съм го изградил в България и като цяло мисля, че живеем на едно доста хубаво място.

Според теб, какво е нужно на един млад човек за да успее?

Интересно е, че колкото повече неща постигаш, толкова повече разбираш, че няма нищо специално в това да си най-добрия в нещо.

Трябва да се трудиш и да работиш много, трябва да се лишаваш от доста неща, за да постигаш целите и трябва да казваш "НЕ" постоянно на много неща и на много хора.

Едно от нещата, които съм осъзнал за себе си, е винаги да полагам стабилна основа на всичко, което правя и винаги да избирам дългия път. Например, много хора искат да бъдат милионери, но много малко знаят какво да правят с парите си и как да ги умножават.

Не мога да дам адекватен съвет, защото в различните периоди от развитието си всеки има нужда от различно нещо. В началото имах нужда от помощ по програмиране, по-късно - от това как да разговарям с потребителите и да правя нещо, което хората искат да ползват.

В един момент ми беше огромен проблем, че не знам как да продавам и да промотирам нещо, тъй като през целия ми живот съм бил интроверт.

Сега ми е трудно да скалирам Iris да може да поддържа стотици милиони потребители и да решавам как най-ефективно да инвестирам, за да може продуктът да достигне до повече хора и да мога в ключови моменти да имам капитала, за да поддържам растежа на продукта.

Много хора не срещат тези проблеми, защото взимат пари от инвеститори и в повечето случаи фалират, но когато изграждаш нещо сам от нулата, нямаш право да правиш големи грешки във финансите.

Нещото, което най-много ми е помогнало и което е най-важното качество според мен, е фокусът. Трябва да правиш само 1 нещо, всеки ден в продължение на години, ако искаш да си успешен в каквото и да е.

Трябва да работиш много, да си фокусиран над точно една определена ниша и да не се отказваш, когато стане трудно, да пробваш отново и отново, докато не стане.

Какви са плановете ти занапред?

В началото на тази година заедно с още няколко човека създадохме един иновативен софтуер, който позволява на далтонистите да виждат повече цветове и в момента го интегрираме безплатно в цяло България, но там се занимаваме с доста бюрокрация и процесът е малко бавен.

Това е единственото друго нещо, което правя в момента, защото не ми взима много от времето и за доста от нещата се грижат съдружниците ми.

Аз съм човек на фокуса и внимавам да не правя прекалено много неща наведнъж. Имам страхотни идеи за нови проекти, едната е иновация във финансовия сектор, а другата - за намаляване на зависимостта ни от социалните мрежи, но всичко по реда си.

В момента чета всичко, което мога, по икономика, защото имам нужда да разбера пазарите и как работи светът в дълбочина, интересувам се от криптовалути, нови парични инструменти, счетоводство и статистика, но това е просто хоби, за да се разсейвам и да уча нови неща.

Планът ми е да има Iris, инсталиран на всеки компютър и максимално много хора да живеят по-здравословен начин на живот. Не мога да оправя всичко, но да помогна на 1 милиард души да не ги болят очите, е една хубава цел, която гоня.