Животът, който България убива (галерия)
В Националния природонаучен музей беше открита изложбата „Голямото завръщане”, която представя илюстрации на 30 вида растения и животни, които са на прага на изчезването или вече са напълно измрели в границите на България.
Експозицията показва творби на някои от най-добрите и утвърдени български научни илюстратори, както и на редица млади, прохождащи художници с интерес в научната или художествена илюстрация на флората и фауната.
На място всеки може да си закупи репродукция на творбите, както и първия у нас каталог, посветен на научната илюстрация, в който ще намерите освен красивите рисунки от изложбата - и информация за техните създатели. Събраните средства ще отидат във фонд за каузи, свързани със застрашените или изчезнали видове. Самата изложба може да бъде видяна до средата на януари.
В момента у нас тече процес на реинтродукция на различни видове животни, които са изчезнали от земите ни. Те биват внасяни от други държави и зоолозите се опитват да възстановят отново популациите им в България. Така например заплашени от скорошно изчезване са сухоземните костенурки, зубъра, тарпана (див кон), есетрите, моруната, лешоядите и редица други представители на фауната. От флората скоро може да изчезнат блатната перушина, блатното кокиче, четирилистното разковниче, алоевидния стратиотес, пилския ревен и др.
"Бизонът е един от най-атрактивните видове. От опита си с по-широка публика забелязвам, че хората се изненадват, когато чуят, че в България има лешояди и те са местен вид, свикнали сме да ги виждаме по филми за Африка. Малко хора знаят, че се срещат и при нас", коментира пред OFFNews Христина Кюркчийска, кураторката на експозицията.
Тя допълни, че има много начини човек да е съпричастен с реинтродукцията на животинските видове у нас, както и с останалите дейности, свързани с опазването на природата. Един от тях е да бъде в контакт с организациите, които работят по проектите, за да се информира от първа ръка с какво може да помогне. В случая за изложбата отговорни са „Зелени Балкани“ и Фонд за дивата флора и фауна, но има и други организации.
"Фондът има посетителски център в Кресненски пролом, там хората могат да видят лешояди на живо, има условия за фотография, туризъм, това е един от начините да се запознаят", каза тя.
С нея се съгласиха и двама от илюстраторите, чиито произведения са окачени по стените на музея - зоологът към НПНМ Асен Игнатов и художникът илюстратор Деница Пенева.
"Всеки трябва да има отношение към дивите животни и природа. Дори да хвърлите един фас на улицата, което често се случва, трябва да бъде прекратено. Англичаните и французите идват тук и събират нашите бутилки и фасове от планините и ги хвърлят в кошчетата. Това са дребните неща, с които може да се започне. Всички тези видове се влияят от пестициди, хербициди, замърсяване. Първи започват да изчезват хищниците на върха на хранителната верига. Защото тези пестициди се натрупват в яйцето, птицата кляка върху него да го мъти, но то има мека черупка и тя така убива поколението си. Мечката е на ръба да изчезне, тя е стабилна популация все още, но забелязах, че ако ги няма местните хора, които да подхранват мечките, те стават стръвници и биват убити моментално. Това е пример само, но са много нещата. Забелязал съм, че при хората човешкото вече изчезва, ако срещнеш тигър – може да те изяде, а може и да не те, ако срещнеш човек, не знаеш какво може да ти направи", смята Игнатов.
Според Деница Пенева "не е нужно някакво колосално усилие, за да се грижим за природата – достатъчно е просто да не си изхвърляме боклуците на земята, да не хабим прекалено много вода, да не нараняваме животните и растенията".
Двамата споделиха и подробности около илюстрирането на животните:
"Задължително трябва да познавате поведението на животното, което рисувате, за да го направите така, че да не му нарушите спокойствието. Научната фотография или илюстрация изисква обектът да е в перфектни поза, профил, анфас, да му се вижда всичко. При художествена илюстрация трябва да има композиция, да има идея, движение, зависи какво искате да покажете.
Тук се намесват изкуството и науката, които си противоречат принципно. В една научна илюстрация, ако сложите полутонове и сенки, за да покажете, че е 3D изображение, в дълбочина, някой човек на науката ще ви каже: „Ама тука тази птица няма тази шарка“ и т.н. Това е сложното да се покаже. Истинските професионалисти в изкуството и научната илюстрация успяват да го покажат, намират баланса между изкуството и науката", коментира зоологът.
Художничката пък е запалена от малка по природата, тъй като е израснала в семейство на биолози. Така е започнала да се занимава с научна илюстрация и по-точно животинска и човешка - "независимо отвътре или отвън". Затова често рисува различни системи на тялото - скелетна, двигателна, отделителна и т.н.
"Ако става въпрос да се илюстрират стъпките на дадена хирургична операция, обикновено присъстваш в залата, правиш снимки, после скици по снимките, консултираш се с хирурзите, защото това е много специфична материя, консултираш се с вече съществуващи макети, направени от колеги преди теб и т.н.", разказа Пенева.
"Няма нищо по-вълнуващо от представянето на дивата природа и растенията от рисунката. Ако човек има дарбата да рисува, е много, ако човек познава природата в детайли – това също е много, но да съчетае двете в едно го могат много малко хора. Затова не случайно в определителите се използват не снимки, които би трябвало да пресъздават най-точно животните, а се използват рисунки, тъй като те могат да подчертаят тези техни качества и белези, които могат да ни накарат да ги опознаем", заяви по време на откриването директорът на музея проф. д-р Николай Спасов.
Гости на откриването на "Голямото завръщане" бяха и д-р Петър Берон, известният български алпинист Боян Петров и представители на престижното българско научно издателство - "Пенсофт", и неговият създател проф. Любомир Пенев, който представи каталога на изложбата заедно с д-р Бойка Доневска - изкуствовед от Националната художествена академия.
Националния природонаучен музей се намира на бул. "Цар Освободител" № 1, точно до Руската църква.