За по-малко от 3 денонощия бе събрана сумата, на която наследниците на Хайтов осъдиха писателя Калин Терзийски

След като на последна инстанция преди няколко дни писателят Калин Терзийски бе осъден от наследниците на писателя Николай Хайтов, сумата за обезщетението бе събрана от приятели и последователи след апел на писателя в социалните мрежи.

Припомняме, че делото започна през 2016 година по повод на телевизионно интервю на Терзийски.

Новината за края на делото съобщи самият писател на 1 февруари. А на 8-ми той публикува апел към своите приятели и последователи в социалната мрежа Фейсбук със следното съдържание:

"ПРИЯТЕЛИ
Ето тук публикувам IBAN на банковата сметка, наречена Правото на свободно говорене.С която ще се опитам да предизвикам обществото да заговори за свободата на словото, за свободата на писателя да казва това, което мисли, за диктатурата, за миналото, за бъдещето. Не внасяйте много - а смислено. Никой не трябва да се почувства ограбен. Аз достатъчно съм се чувствал ограбен в тия пет години, в които ме преследват наследниците на Хайтов, искайки да отмъстят. Старата комунистическа власт си виси като сянка и си отмъщава, така, както е свикнала. А това не бива да продължава. Не бива. Така че - сега е вашият ход! И моля - споделяйте."

След апела за по-малко от три денонощия сумата бе събрана и писателя сподели информация в профила си.

Ето какво написа той:

"Приятели. Парите за този тъжен иск на Хайтови бяха събрани за 58 часа!

Благодаря на всички от сърце! Всъщност - благодаря и от кожа, от черен дроб, нос, очи и панкреас. Защото целият аз живях ужасно нещастно през тези пет години, в които Хайтови неотстъпно ме преследваха (дори без да се интересуват много-много от това, правеха го адвокатите им)...та - в тия пет години аз се чувствах заплашен, почти обречен.

Как ще платя толкова пари? - си казвах посред нощ преди три години и се изпотявах.

Ще се справя! - си казвах и потта ми замръзваше - студена и решителна. Понякога ме обземаше яд, понякога - отчаяние. И все пак лъжа де. В тия години аз си бях напълно щастлив. Защото пишех, живеех, рисувах, живеех, тичах по улиците, срещах красиви и грозни лица, пишех за тях, рисувах ги и пак и пак и пак.

Безкрайно. Животът е безкраен, ако живееш вътре в него и не мислиш за крайността му.

Миговете са милиарди - ако си внимателен и не ги пропускаш. И вие бяхте покрай мене и вие бяхте тия лица. И аз наистина бях щастлив, защото творецът е щастлив. Ако не е - предава си творческите инструменти, сдава униформата - и край - влива се обратно в редиците на тия, които са нещастни, защото не творят. А човек е творец - защото твори дните от живота си.

Сега си мисля: Дали да не поплача?

Сещам се за Ахил, който предава трупа на убития от него Хектор на баща му Приам. Дали е поплакал Ахил за Хектор?

Аз, благодарение на живата любов на хората, победих един грозен червей. Червеят на омразата. Аз, благодарение на вас, победих нелепата алчност или отмъстителност на едни стари хора. Не съм победил Хектор, дявол да го вземе. Победата ми не е над нещо гордо и голямо. Но... Всъщност - аз знам. Победата е над бездушието.

Победата е над безразличието.

Победата е над малодушното преклонение пред стари кумири.

Победата е на новия, волеви дух, който може да избере кого да обича - и да обича този, когото е избрал, не този, когото му заповядват да обича.

Много се надявам да съм победил не благодарение на омраза. А на любов и живина. Не на отмъстителност, а на приятелство. Не на злоба, а на нежност. Да съм победил от красота за красота - това се вика победа. И аз вярвам в това!

А, да. Вярвам и във вас. Вие сте добри хора. Всеки - какъвто е. Останете такива, каквито сте. Красотата е в истината. И аз съм добър човек. Защото съм точно такъв, какъвто ме е направил Бог. И аз с радост приемам подаръка му - наречен Аз.

Отново - благодаря на всички с целия си спасен живот. Ура!"