Владислав Христов: При хайку успехът и неуспехът са еднакво важни и ценни

Представянето на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку“ е част от Софийския международен литературен фестивал. Събитието ще се състои на 16 декември от 13.00 ч. в Мраморното фоайе на НДК. В него ще участват Илиана Илиева, Петър Чухов и съставителят на книгата Владислав Христов.

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Носител е на множество отличия за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на "The Haiku Foundation". Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация "Frogpond", Световния хайку клуб "World Haiku Review" и мн. др. През 2016 г. влизат в учебника по хайку в университета Кумамото, Япония. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Има издадени общо 7 книги, като предстои излизането на новата му книга с поезия „Комореби“.

Кога за пръв път срещна хайку през живота си?

Преди близо 15 години, покрай интересите ми, свързани с дзен философията, по същото време започнах да се занимавам и по-сериозно с фотография. Вълнуваше ме минимализма във всичките му форми. От своя страна хайку също може да бъде наречено минималистична литературна форма. В него ме привлече това, че всеки текст има много пластове на разчитане, дава на читателя богат спектър от подсмисли, отваря различни врати в подсъзнанието. Авторът само дава кода, две трети от работата остава на читателя. Освен това при писането на хайку има постоянно преследване на т.н. хайку моменти, с които сме заобиколени в ежедневието си и които после да пресъздадем чрез написването на хайку. Тази своеобразна гонитба я има и във фотографията и продължава да ме инспирира и вълнува все така силно както и в началото.

Вечният въпрос: Трябва ли да бъде спазена задължителната схема 5-7-5 срички, за да кажем, че една поетична форма е хайку?

Правилата за писане са важно нещо, но не бива твърде много да им се предоверяваме. Хайку не е математика и ако си мислим постоянно къде бъркаме, има голяма вероятност да създаваме едни стерилни и емоционално изсушени текстове. Както казват на Изток: „Научи правилата, а после забрави за тях“. Хайку отдавна не е това, което и било преди векове, когато е възникнало в Япония. Един от последните големи японски майстори Масаока Шики в края на 19-ти век го освобождава от строгите правила, така те стават от задължителни - препоръчителни. Това се отнася както за наличието на сезонната дума „киго“ в хайку, така и на прословутата подредба на сричките по схемата 5-7-5. Напълно съм съгласен с това разкрепостяване на хайку. Защото какво значение има спазени ли са сричките, ако в текста няма хайку момент?

Самото създаване на "Основи на хайку" има собствена дълга история. Разкажи за нея.

Идеята за книгата се роди преди 5 години. Разговаряхме с покойната вече Мая Любенова, една от най-талантливите и отдадени на хайку български поетеси, за това, че е време да бъде издадено четиво, което да ориентира и четящите, и пишещите хора в базовите понятия и техники на писане. Започнахме работа по осъществяването на проекта, за съжаление Мая не успя да се пребори с рака. В крайна сметка продължих делото с преводаческата помощ на Илиана Илиева, Ваня Стефанова и Радостина А. Ангелова. Книгата видя бял свят тази година, подкрепена от Министерството на културата и издадена от изд. „Агата-А“. Разделена е на две части, написани от двама от големите познавачи на хайку. „Уроци по хайку“ на американката Джейн Рейкхълд е първата част. Втората част се нарича „Що е хайку?“. В нея са включени текстове на руснака Алексей Андреев. Езикът на книгата не тежък и научен, в нея се усеща приятелският дух. Читателите й ще бъдат поощрени и окуражени. Кой знае дали сред тях не се крие някой бъдещ майстор на хайку.

Можеш ли да различиш хайку на дебютант от това на наложен автор в жанра? 

Хайку стига до читателите като чист текст, без пол, възраст и всичко останало. Или е уловено, или не. Празната рибарска мрежа си остава празна независимо от опита на рибаря. Пишещите не бива да се разочароват. Успехът и неуспехът са еднакво важни и ценни.

Има ли комерсиално хайку и злоупотребява ли рекламата с жанра?

Със сигурност наричането на всяко тристишие с името хайку девалвира жанра. Ниската автоцензура също. Писането на хайку изглежда лесно, но изобщо не е така. Въпреки всичко през последните години то набира голяма популярност. Истинските майстори обаче си остават все така малко. Забавно е из социалните мрежи да видим някое тристишие, в което има падащо листо, но това не го прави автоматично хайку. До написването на съвършеното хайку има много път. Тръгналите никога не пристигат. Това е причината всички пишещи хайку да са вечни ученици, което всъщност е прекрасно.

Кои български автори на хайку трябва задължително да прочетем?

Няма да се впускам в изброяване на имена, защото това винаги крие риск някой да бъде пропуснат. Хайку и поезията като цяло не бива да бъде състезание, но в последно време за съжаление се превръщат точно в това. Има няколко български автори, които имат успех и сред международната хайку общност. При порастването ми в хайку важна роля са изиграли Петър Чухов, Мая Любенова и Илиана Илиева. Разбира се, четенето на старите японски майстори като Башо, Бусон, Исса, Шики е неизбежно. Но и в момента има пишещи хора от цял свят, които имат чудесни попадения. Хайку няма националност, то е усещане на духа, отвориш ли веднъж вратите му, то ще бъде с теб през целия ти път.