Великотърновският журналист Елена Чамуркова с нов политически трилър – ''Заговорът''

„Заговорът“ е история за пандемия, корупция, магистрала, любов и дори … Нобелова награда. Общото между тях е, че всеки от героите, или е жертва на заговор, или попада волно, или неволно в такъв, а заговорите се преплитат на лично, обществено и дори на световно ниво, каквато е темата за пандемията. А по-екзистенциалният смисъл е може ли с цената на договорки, схеми и заговори човек да построи щастието си и да осъществи целите си. В края на тази история всеки от героите ми сам дава отговора, макар и не буквално, разбира се“.

Така великотърновският журналист и писател Елен Чамуркова определя третия си роман в стил политически трилър, който ще излезе на книжния пазар до броени дни. Книгата отново е дело на издателство „Фабер“.

Читателите вече познават творчеството на Чамуркова с романите „Обществена поръчка“ /награда „Култура“ за дебют на Община Велико Търново през 2019 г./ и „Изнудвачът“ / приз от НОЛИ за регионален роман през 2020 г/, в които тя изследва как властта трансформира човешкия характер и изобличава порочните връзки и зависимости между политическа, икономическа и медийните власти. Тази линия продължава и в „Заговорът“ .

„Обичам здравословните провокации и се стремя да изграждам провокативни тези и провокативни характери. Търся и провокативни заглавия. В новия ми роман не става дума за един, а за няколко заговора. Кой е основният – всеки читател сам ще прецени“, казва авторката. Тя е категорична, че има ниша и затова и голям интерес към жанра политически трилър и прави разлика между реалния политически живот и художествената литература.

„Очевидно не сме се уморили от политика, щом трети път ще ходим на избори в рамките на няколко месеца. А напоследък с тъга си мисля, че интригите в обществото са национален спорт… Да, има интерес към политическия трилър, а умелата литературна интерпретация и художественото внушение различава добрата сюжетна интрига от онази другата – злободневната, битовата, пошлата. Иска ми се да вярвам, че като автор владея първата“, споделя Елена Чамуркова, която добре познава особеностите на родния политически живот, тъй като е и доктор по политология.

„На един от най-честите въпроси за „Заговорът“ – дали има местни прототипи, отговорът е НЕ, с риск да разочаровам много хора, а други да въздъхнат облекчено. Но историята с магистралата, около която се върти една от основните сюжетни линии е достатъчно болезнена и реална. Ако има някаква връзка с Велико Търново, то това е корупционната схема с аутобана, която разплитам в „Заговорът“, повдига още завесата за романа авторката. И прави две уточнения - че тепърва ще се появяват много сюжети за пандемията, не само в литературата, но и във всеки вид изкуство, особено в по-социално ориентираните жанрове, в който се изявя тя самата. Това е напълно нормално, защото пандемията е катаклизъм в мирно време, който буквално обърна живота ни с хастара на вън. Извади ни от зоната ни на комфорт, показа ни, че не сме безсмъртни, че не сме полубогове, а просто хора… И второ – за да придаде на темата наистина сериозен и задълбочен вид, от името на главния й герой и книгата, която той пише, и заради която в крайна сметка става нобелов лауреат, Чамуркова е използвала някой разсъждения на клиничния психолог д-р Иван К. Иванов и интернет рубриката му „Нито ден без уроци“.

И тъй като в романите на Чамуркова любовта като емоция осезаемо присъства и привлича много читатели, тя коментира:
„Любовта в книгите ми също е провокативна. Тя не е даденост. Понякога дори не е искана. Затова първо изненадва, после очарова, случва се и да нарани, но в крайна сметка героите ми, макар и след известна съпротива, се втурват към нея с двеста километра в час и тя ги мотивира за промяна. Любовта в сюжетите ми е многопластова. Има герои, които никога не са я опознали, никога не са обичали, освен себе си и това ги е осакатило много като личности. Има и на обратния полюс – но те са доста по-малко“.

Освен човешките взаимоотношения, писателката се вълнува от злободневни теми като корупция и власт: „Властта не бива да е предназначена за тесните приятелски кръгове и за лична употреба. Напротив, за да не е порочна тя трябва да се упражнява единствено в полза на общото благо. И колкото повече хора могат да устоят на властта и да я упражняват в името на общността, толкова по-спокойно и уредено общество ще имаме. Търся дълбочината във всичко. В характерите на героите ми, в това защо те са такива и защо постъпват по един или друг начин, какво ги мотивира. Чувствам се омерзена от лекотата, с която раздаваме морални оценки и правосъдие, сякаш ние сме мерило, а не сме! Затова и като автор не си позволявам да давам оценка, а оставям читателят сам да прецени. Не разбирам как хейта ни се превърна в основна религия и в начин на живот и възприятие към другите. Не съм ОК, когато виждам, че социалните мрежи се превръщат в бухалка, в начин да заклеймиш, очерниш, унижиш и осмееш всички, които имат различна гледна точка.

Нетърпимостта, чувството, че всеки безнаказано може да раздава морални присъди с лека ръка много ме угнетява и над това разсъждавам в книгите си. Вълнува ме темата за властта, която трансформира слабите характери и дори ги ДЕФОРМИРА. Под власт имам предвид не само политическата, но и медийната, икономическата, а напоследък и т. нар. инфлуенсърство. Всичко това присъства в трите ми романа, а що се отнася до инфлуенсърството – темата е особено застъпена в „Заговорът“, където главния ми герой е модерен инфлуенсър – егоцентрик, милионер, психолог, мотиватор, коуч – както искаш го наречи, който има претенциите и самочувствието да дава готови рецепти. Зад фасадата му на супер успешен човек обаче стои дълбока лична драма. Освен, че е безродник и склонен към депресии, той всъщност много добре осъзнава, че животът му е една лъскава опаковка с кухо съдържание. Обсебен от мисълта за Нобелова награда и за безсмъртието, което ще си осигури чрез нея, той се е затворил за приятелството и любовта. Но разбира се, както всички герои в „Заговорът“, така и най-вече той, ще претърпи личен катарзис и в крайна сметка ще преосмисли животът си и ще се промени“, казва още Елена Чамуркова.