'Възвишение' и 'Вездесъщият' ще се борят в Балканския конкурс на СФФ

„Балканският конкурс“ на София филм фест включва едни от най-успешните филми, произведени в региона през последната година. Тази година за награда в него ще се борят два от най-успешните филми, представени у нас през последната година - "Възвишение" и "Вездесъщият".

След като превзе челната позиция в родния боксофис, „Възвишение“ (2017) на Виктор Божинов ще се бори за първото място и в Балканския конкурс. Със солидно портфолио от телевизионни сериали („Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Под прикритие“), режисьорът прие много сериозно предизвикателство с първия си игрален филм – дългоочакваната екранизация по романа на Милен Русков, оценен с Европейска награда за литература. 

На границата между историческите факти и художествената измислица „Възвишение“ ни връща във времето през 1872 година, когато Димитър Общи (Филип Аврамов) осъществява Арабаконашкия обир, а сред сподвижниците му са Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) – полу-революционери, полу-разбойници, които получават задача лично да предадат писмо на Левски. Издирването на Апостола се превръща в трагикомично приключение с нюанси на „револуция“. Приключение, изпълнено с интриги, подлост и предателства, което ще ги отведе до възвишение, където истината не може да остане скрита.

След темата за виртуалната любов в мрежата в пълнометражния си игрален дебют „Love.net” (2011), във втория си филм „Вездесъщият“ (2017) Илиян Джевелеков (който е и съсценарист, заедно с Матей Константинов), поставя фокус върху проблемите на човека в съвременния технологичен свят.

В търсене на оригинален сюжет писателят Емил Борилов заснема живота около себе си с десетки скрити камери. Докато безобидно наблюдава бита и контролира живота на своите близки, той всъщност променя съдбата им. Така много бързо се превръща във вездесъщ регулатор на чужди животи. В капана му попадат колеги, познати, случайни хора… Скоро разбира, че се е пристрастил към тайното знание за другите и е твърде късно да спре. Деянието, започнало като хоби, се превръща в заплаха за бъдещето на десетки хора.

След триумфа му на 35-ия фестивал на българския игрален филм, където събра общо 5 награди – „Златна роза“ за най-добър пълнометражен филм, за мъжка (Велислав Павлов) и женска роля (Теодора Духовникова), както и наградите на критиката и на публиката, „Вездесъщият“ ще бъде един от важните регионални филми и в Балканския конкурс на СФФ.

Копродукцията на Босна и Херцеговина, Словения, Германия и Хърватия „Мъжете не плачат“ („Men Don’t Cry“, 2017) насочва вниманието към въоръжените конфликти през 90-те години на ХХ век в бивша Югославия. Те не само видимо разрушават земята, но оставят и дълбоки рани в спомените на воювалите нации.

„През лятото на 2010 г. се записах за събитие, което една организация за мир беше насочила към военните ветерани от бивша Югославия. Основната ми цел беше да направя изследване, което да ми послужи за основа на късометражен документален филм. Самият аз участвах във войната в Босна и си помислих, че подобен уъркшоп би бил възможно най-доброто „потапяне“ в историята… Вярвах, че отдавна съм оставил зад себе си личните военни преживявания. Мислех, че тази глава от живота ми е затворена. Само че уъркшопът ме обхвана изцяло. Седях с хора, които буквално бяха стреляли един срещу друг. И за да съм максимално точен – ние бяхме стреляли един срещу друг. Имаше напрежение, да, но онова, което започна като пространство, изпълнено с недоверие и дискомфорт, се превърна в необичайна връзка, изтъкана от разбирателство и съчувствие. Емоционално напрежение, нетипично динамична комуникация и за финал катарзис, който ме накара да създам игрален филм по темата“, споделя замисъла на „Мъжете не плачат“ режисьорът Ален Дърлевич, който заедно със Зоран Соломун е и сценарист на филма.

„Меда или не чак толкова оптимистично“ („Meda or The Not So Bright Side of Things“, 2017) е режисьорският дебют на румънеца Емануел Парву.

Филмът пренася зрителя в румънско градче в гориста местност. Главният герой Дору е на средна възраст. Жена му умира, а той трябва да поеме грижите за осиновената тийнейджърка Меда. Това обаче не може да се случи, докато не докаже, че е способен да й осигурява прехрана и дом, тъй като дължи пари на държавата.

„Обществото, в което главният герой живее, е в конфликт с наследеното от балканския темперамент мислене, комунистическото минало и наложените от правителството стандарти, изисквани от Европейския съюз. Парву режисира своя дебют с пълен контрол", пише Cineuropa.org.

„Тайната съставка“ (Secret Ingredientе, 2017) на Гьорче Ставрески e македонският участник в Балканския конкурс на 22-ия СФФ. В центъра на разказа е Веле - нископлатен жп механик, който използва крадена марихуана, за да направи кекс за баща си и така да намали болката, която ракът му причинява. В един момент обаче състрадателният син се оказва заобиколен от престъпници, търсещи тревата си, и досадни съседи, които искат да научат рецептата за „лечебния“ кекс.

„Основният мотив зад историята ми е бедността. Всеки ден я виждам по улиците, а през последните десет години броят на хората, които започнаха да просят, се увеличи драстично. Освен това здравната ни система се срина и хората нямат решения за проблемите си. Те или трябва да отидат в някоя частна болница, ако могат да си го позволят, или просто биват изоставени.", казва режисьорът Гьорче Ставрески.

В „Кратък излет“ („A Brief Excursion“, 2017) на хърватина Игор Бежинович главният герой Стола, от чието име се води повествованието, прекарва лятото в непрестанни забавления и купони, докато не среща случайно стария си познат Роко. Той убеждава Стола и приятелите му заедно да разгледат средновековните фрески в един от близките манастири. Когато обаче автобусът им се чупи, кратката екскурзия се превръща в алегорично пътуване към неизвестното.

И още един турски филм, освен „Зърно“ на Семих Капланоглу, ще бъде представен в Балканския конкурс – извън конкурсната програма – „Мирисът на парите“ („The Smell of Money“, 2018) на Ахмет Бояджиоглу. Всичко се случва в предградие на Анкара – Мехмет е таксиметров шофьор, а приятелите му решават да инсталират камера в таксито, за да снимат клиентите му. Записът с бизнесмен, който е в града, за да се види тайно с жена, се оказва идеална възможност за изнудване и схемата им се отблагодарява щедро… Един ден в таксито на Мехмет е забравен документ. Оказва се, че той принадлежи на мафиотска организация и съвсем логично шофьорът и приятелите му са преследвани от опасни мъже.

Ахмет Бояджиоглу е важна фигура в турската филмова индустрия – от 1988 до 1995 година е програматор на Филмовия фестивал в Анкара, от 1995 година е „Фестивал на колела“ и е начело на Филмовата асоциация на Анкара, а между 2005 и 2007 година е представител на Турция в Евроимаж. През последните години се занимава активно и с продуцентство.