Васко Абаджиев - българският Моцарт

Екип на "Българска история"

http://www.bulgarianhistory.org/

“Успехите на България” е рубрика, в която ще ви представяме постиженията на онези наши сънародници, които чрез силата на своя гений са достигнали висините на световния успех. Много от тях по един или друг начин са останали в сянката на историческите събития и са забравени от днешното общество, но ние ще се постараем да поправим тази грешка.

В рубриката ни „Успехите на България“ не спираме да изтъкваме заслугите на всички успели наши сънародници. Често между тях срещаме имена, които рядко се чуват – хора, които историята по една или друга причина забравя. Малко велики личности обаче са толкова скръбно загърбени от нея, както е големият цигулар Васко Абаджиев. Един безмерен талант, потънал в също толкова безмерна забрава! Днес ние ставаме част от опитите да се възроди паметта за неговия гений, който по своя неповторим и рано изявен талант в музиката, а за съжаление и по своята нещастна участ в последните години от своя живот, може да бъде сравнен единствено с великия Моцарт!

Васко Абаджиев е роден на 14-ти януари 1926г. в семейство с добро потекло. Син на професор по цигулка в Държавната музикална академия, Васко проявява своята музикалност от съвсем невръстна детска възраст. Израства, слушайки изпълненията на пиано на своята майка, която е концертираща пианистка. Васко лежи в скута й замислено заслушан, докато тя дълго упражнява своето свирене. Явен е интересът на детето към света на нотите. То прави своите първи лични музикални изяви на 6 години пред 60 човека, сред които множество интелектуалци, музиканти и литератори.

По-късно същата година Васко посещава международен конкурс по пеене и цигулка във Виена заедно с баща си, който е член на журито. Крехката възраст на момчето не му позволява да участва в надпреварата. Това е против правилата, но не пречи на Васко да се включи неофициално в съревнованието. Още тогава с цигуларски стаж не по-дълъг от година и половина детето смайва всички присъстващи и става сензация в музикалните среди.

Подкрепата на родителите му в развитието на тази дарба е голяма. Васко започва да взима уроци от баща си. Не след дълго се обръща към професора с желанието за по-сложен материал, защото детето действително усвоява с невиждана бързина преподаваното. Васко е запознат с правилата за тоновете и различава даже и минималната грешка в тяхното поставяне само по ухо. Подобен вроден усет слиса всички, влезли в допир с него. Вътрешното ухо на младия виолонист е толкова силно, че той сякаш усеща физическа болка от всеки грешен тон, както и от всеки неблагозвучен шум. Сякаш с цялата си същност той чувства музиката.

Уникалният му дар му позволява изключително бързо да напредне в изучаването на цигулката. Така на 9-годишна възраст завършва Консерваторията в класа на баща си. Това го прави най-младия абсолвент на музикалното училище, както и безспорно дете чудо от ранга на виенския гений Моцарт.

Историята с музикалния конкурс се повтаря отново в Брюксел, когато Васко е на 10 години. Той все още няма нужната възраст, за да участва пълноправно, но отговаря на всички други изисквания, включително притежава диплома за завършено музикално образование и доказателства за минали изяви, които му дават статут на музикален виртуоз. С тези качества налице и със специалното писмено разрешение на провеждащите мероприятието Васко започва да се готви за неофициален (заради своята малолетност) участник. Заради формалното си участие Васко не може реално да спечели, но в крайна сметка завършва състезанието с най-висок брой точки от всички участници, което го прави неоспорим победител, макар и непризнато.С това участие отново спечелва вниманието на медиите и е канен на лична аудиенция с кралицата, която после го дарява със значителна финансова премия.

Така участие след участие, година след година мълвата за Васко се разпространява из Европа. В България обаче той става жертва на комунистическия режим и е принуден да избяга в Западна Германия през 50-те години на миналия век. За съжаление детската му слава се оказва неблагодарна с напредването на времето и като някои от най-големите класици в музиката Васко загива в бедност и забрава на 52-годишна възраст. Намерен е мъртъв в железница в гр. Хамбург. Днес от всички нас зависи да съхраним спомена за този музикален гений, който през годините на своята детска невинност носи на себе си и на страната ни грандиозна слава!

За да се опитаме поне малко да вникнем във въздействието, което музиката на цигуларя предизвиква у слушателите, ви предлагаме да чуем техните собствени думи. Това е Васко Абаджиев в цитати:

„… В центъра на интереса обаче стои един съвсем мъничък цигулар, собствено – едно цигуларченце, което е още толкова малко, че не може да бъде допуснато до главното изпитание, макар благодарение на своя детски гений да е станало любимец на състезанието. Едно ненавършило още шест години и половина русокосо момченце, син на директора на Софийската музикална академия, Васко Абаджиев, което свири пред една предварителна изпитна комисия от Ян Кубелик, г-жа Ко Андо и проф. Карл Лафит, които му връчиха и писмено своето признание. Вчера преди обед мъничкият чудесен цигулар свири в една учебна зала на Музикалното дружество пред неколцина гости, които останаха възхитени от музикалната сигурност, от воденето на лъка и от невероятно „възрастния тон”, който малките пръсти изтръгваха от четвъртинката цигулка. На тоя най-прелестен от всички цигулари е съдено особено голямо бъдеще.” -„Нойес Винер Журнал”, 16. VІ. 1932 г.

 

„Направо – гениално дете! Даже и да го оставите на някой Робинзонов остров, пак ще стане музикант” – Джордже Енеску

 

„Дете, но по музикални дарби – свръхдете. Дете-музика и нейно живо въплъщение. Всичко, което неговите малки ръце изтръгваха от инструмента, бе забележително предадено с проникновение и разбиране, с вярно музикално чувство и с една удивителна съсредоточеност, отразена в неговия унесен поглед.” – Анонимен критик

„…Но в изпълнението на трудния Чайковски концерт нашият малък артист ни порази със силата на техниката си и с пречистената музикалност на фразата. Тук ние трябва да се абстрахираме от това, че артистът е на девет години. Всичко, което казваме за играта му, ние го казваме, прилагайки същото строго мерило, което бихме приложили и за един изпълнител, който притежава средствата да ни даде най-трудните пиеси от цигулковата литература.” – Вестник „Bulgarie”, 9. ХІІ. 1935г.

 

„На прелестния малък Васко Абаджиев, който трябва, ако пожелае това, да даде на цигулковото изкуство едно от най-големите и редки имена. Добър успех, мило мое момче!” – Жак Тибо, в албум със спомени на Васко Абаджиев, София, 28 ноември 1934 г.

А ето думите на самия Васко, когато му бива предложено да стане световно известен концертиращ цигулар при условие, че се откаже от българското си гражданство: „Не мога. Аз съм българин.“

Прочетете повече интересни факти от "Българска история" на сайта им:  http://www.bulgarianhistory.org/ или на страницата във Facebook.