Централни хали отваря хъб за култура, изкуства и наука

След ремонта на Централни хали, сутеренът с археологическите разкопки ще отвори врати като ново пространство за култура, изкуства и наука, съобщиха на специална пресконференция инвеститорите от Kaufland България и проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова (УАСГ) и доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова (Регионален исторически музей – София) от Обществения съвет на Халите. Сцена „Централни хали“ отваря врати с ежемесечен културен календар. От днес стартира първата отворена покана към артисти и организатори за представяне на техните произведения на изкуството в новото културно пространство.

“За мен е изключителна радост, че този проект предизвиква такъв интерес – това е сграда, която е свързана с духа на града и знам, че за всеки, който е роден или живее в този град – тя е част от живота на семейството му, от ежедневието му, от миналото и бъдещето му и той милее за съдбата ѝ. Аз съм един от тези хора, макар да не съм родена тук, и за мен съдбата на тази знакова сграда е важна,“ каза проф. Кандулкова, председател към Обществения съвет на Халите.

„Надявам се, че след една седмица ще бъдем свидетели на прераждането на тази сграда в една по-хубава светлина за един по-хубав живот. Такъв архитектурен паметник е изключително важен. А аз съм убедена, че стопанинът на паметника е неговият голям пазител. Затова гледам на този проект с голяма надежда, защото виждам, че пред нас е един проект на партньорство между бизнеса и културната ценност.

Паметникът е обгрижен от един добър стопанин. Той полага много грижи за неговото възстановяване. Бизнесът мъдро е осъзнал, че културната сцена го прави различен, дава му друго качество, прави го разпознаваем, което го прави уникален. Което от своя страна е успешен модел за опазване на културната ценност.
Тук се влагат усилия за едно устойчиво културно присъствие, свързано с духа на Халите. Мястото на Халите е това, в което младата столица София заражда своя културен живот, знаете - на мястото на Халите е бил първият театър в София, тук, в този район се случват първите прожекции на филми, пак тук е пазарът – но не само търговския, тук хората се срещат, облечени красиво, да покажат новата си рокля, да обменят последните новини, да видят близки и познати.
Като се запази този дух на мястото, хората ще започнат да отиват в Халите, защото имат среща там. Там ще се видим! На фонтана. Защото фонтанът е възстановен и отново пуснат. Защото ще могат да изпият чаша кафе горе, на покрива, в галерията, откъдето се открива поглед към целия пазар. Но Халите не са само пазар. И не са само сграда. У много хора на културата битува схващане, че паметниците на културата са едни сгради, които ние трябва да опазваме.
Паметникът на културата не са само фасадите, той е един организъм - цялата архитектурно-художествена композиция, която носи в себе си духа на времето. И аз се надявам този дух да се върне отново в Халите. Дори в търговските пространства. Нещо повече – тази територия да бъде обживяна с помощта на съвременно изкуство.

Това ще стане чрез сцената за изкуство, която ще даде път на младите хора, една сцена, която ще започне да живее в културния живот на столицата и ще даде път на прохождащи млади артисти и се надяваме, че тук ще протегнат ръка и големи имена от българската култура, така че това е един проект на голямо спомоществователство. Защото Халите дават на своите нови стопани своето старо злато и своя престиж. И аз мечтая всички ние да подадем ръка, за да се случи. И с останалите членове от Обществения съвет сме се съгласили – да можем да поддържаме едно ниво на желана от всички ни култура, адекватна на естетиката и историята на сградата,” каза проф. Кандулкова.

"Започнахме партньорство с Kaufland преди две години, когато екипът, който реализира проекта, дойде при нас с една покана да станем партньори във връзка със социализацията на археологията в сутерена на Централни хали,“ каза доц. Ханджийска-Янкулова, директор на Регионален исторически музей София.
И разказа как сътрудничеството им отдавна е надхвърлило тази си цел. „Така че в продължение на тези 2 години работихме изключително активно. Защото осъзнахме, че и ние ще сме гарант за опазване на културното и археологическото наследство в сградата. И всъщност целият този проект е едно обживяване на пространството – той не е свързан само с това да осветим археологията и да я направим видима, а тя да стане част от нашето ежедневие, част от нашия живот. Очакваме с желание следващата фаза на този проект и се надяваме той да стане част от културния живот на нашия град, защото сградата на Халите се намира тъкмо в сърцето на града ни – това е било така и назад в годините, още в Античността, те са били северната порта на града. Тези важни места, пазарите, са били и културни средища и е важно тази традиция да бъде запазена.“

„В хода на процеса открихме в нашия архив много истории, кадри и материали, които сега ще бъдат представени в новата зона за история и археология на София и ще станат обществено достъпни. Затова работихме по проекта с голям екип, и с много ентусиазъм създадохме концепция за експониране и социализиране на пространството. Вярваме, че в Централни хали археологията може да стане част от нашия живот, за да предаваме знанията за миналото на поколенията по естествен начин. С желание се включвам и в следващата фаза от обживяването на сградата като сцена за изкуство и събития, за да станат Халите достойна част от културния живот в града,“ каза още доц. Ханджийска-Янкулова.„Един от основните ни приоритети беше социализиране на Халите като културен символ на София, нашата основна цел е да отворим от началото на юни, да започнем да развиваме нова културна сцена. Това не би било възможно без подкрепата на Столична община и нейната дирекция Култура, както и без Регионалния историческия музей на София и без нашия Обществен съвет. Хора с отношение към културата, като проф. Кандулкова, която е председател, които ще бъдат наш партньор,“ каза Кремена Георгиева, мениджър „Корпоративни комуникации и социална отговорност“ в Kaufland България.

Тя представи проекта за новата културна сграда и очерта контекста – уникални културни пластове, с всички възстановявания, които Kaufland извършват, за да запазят старините под сградата и самата нея като архитектурна забележителност.
„С реализирането на проект „Централни хали“ ние не само изпълнихме поетия ангажимент към обществото, възстановявайки безценната сграда, но го надхвърляме, превръщайки част от пространството в градска сцена за култура, изкуства и образователни проекти. С голямо вълнение инвестираме в развиването на нова градска сцена, като амбицията ни е да я развиваме и надграждаме с богата културна програма, отворена към градски изпълнители и различни артистични формати,“ каза още тя.

Сцена „Централни хали“ открива с предварително планирана програма по приоритетни теми за месеците юни, юли и август, но за да наложи по-либерален механизъм за ползване на новото културно пространство, тя ще провежда ежегодна отворена покана, насочена към артисти и културни мениджъри и ще събира предложения за събития, които ще се провеждат там от есента на 2024 г.

Интересното е, че културната сцена е много мобилна и може да се разгръща, да се затваря и да се трансформира според проекта, като предлага различни решения на пространството, споделиха от екипа.

Друга специфика на идеята за нов културен хъб в сърцето на София е, че той ще се опита да наложи дните от седмицата със стабилност и устойчивост на програмата си – например: понеделник и вторник са дни за дебютиращите артисти, сряда - за занаяти и работилници, петък – за танци и т.н.

Проектите трябва да отговарят на едно или повече от четирите приоритетни направления за развитие на Централни хали като културна дестинация, а одобрените предложения ще получават безвъзмездно ползване на сцената и техническо обезпечаване, позициониране в медиите и приходи от продажба на билети. Предложенията ще бъдат оценявани от Обществения съвет и трите проекта с най-висок брой точки ще получат еднократно и допълнителна финансова подкрепа в размер на 5000 лв. Откритата покана ще е отворена за кандидатури до 15.07.2024 г.
Още информация за сцената, концепцията и отворената покана, както и всички предстоящи новини за културната програма на Централни хали ще бъдат публикувани текущо на www.sofia-hali.bg и в социалните мрежи.

Концепция

Припомняме, че през 2021 г., 110 години след създаването на сградата на Халите, Kaufland България представя проект, който да обнови нейните културни и архитектурни символи и да съживи духа и историческите функции на сградата. А през май 2022 г. проектът на Kaufland е одобрен от административните органи и стартира процес на възстановяване и реконструкция, който цели възвръщане на оригиналния вид и функции на Халите.

На пресконференцията стана ясно, че са запазени всички архитектурни особености на сградата, възстановени са часовникът и фонтан, и тя ще заблести в нейната пълна автентичност на откриването през другата седмица.

В проекта си Kaufland България черпи опит от проектите за обновяване на редица стари исторически сгради в Европа и превръщането им в съвременни места за търговия и култура. Сред тях са историческата банкова сграда в централната част на столицата на Австрия, където през май 2021 г. е отворен ексклузивен супермаркет от веригата Interspar. В историческия център на Венеция сградата на Театро Италия е реставрирана от собствениците и е реконструирана в супермаркет, запазвайки историческият дух на сградата и нейното художествено значение. Подобно на Халите, супермаркетът REWE Ackerhalle в Берлин оползотворява по съвременен начин историческото предназначение на сградата, като се реализира в една от шестте запазени сгради на хали, строени в периода 1886 – 1992 година.

С вдъхновение най-вече от богатата история и културното наследство, което пази сградата и района около нея, проектът на Kaufland България за Централни хали цели да възстанови историческата функция на сградата по съвременен начин, но и да социализира културното наследство, с цел привличане на повече посетители, които да се запознават както със самата сграда, така и с историята на централната градска част на София.

Чрез допълнителните и целенасочени инвестиции в създаването на мултифункционална сцена за изкуство и култура, Kaufland България явно действа като отговорен бизнес и иска да развие нови публики, както и да допринесе за цялостното развитие на квартала. Впечатляващото е, че проектите, които ще ползват сцената, ще го правят напълно безвъзмездно.

Така че основните приоритети, залегнали в проекта на Kaufland за развитие на Централни хали, са те да станат отново съвременно средище за хора, стоки, занаяти и услуги. От самото си създаване до днес сградата на Централни хали е средище за търговия на дребно. Цялостната стратегия на проекта е да развие историческата функция на сградата, като възстанови оригиналния ѝ интериор и облик, и създаде изцяло ново асортиментно ниво за търговската част на партера, което отчита всички особености и традиции на търговията в сградата. Експонираната археология и модерната интерактивна образователна зона в сутерена, от своя страна, целят да осигурят свободен достъп до културното наследство и да привлекат и образоват повече разнообразни аудитории за историята на София.
Създаване на нова отворена градска сцена за култура и изкуство и развитие на нови публики чрез Сцена „Централни хали“. Ключов приоритет в развитието на Халите като културна дестинация е осигуряването на свободен (и съвсем отделен от входа на магазина, допълниха от Kaufland) достъп и привличането на нови публики за историческото наследство в сутерена. Затова в допълнение към реставрацията на архитектурните символи на сградата и експонирането на археологията в сутерена по модерен и иновативен начин, за развитието на това пространство се създава нова отворена сцена за изкуство и култура за нуждите на артистичния сектор. Новосъздаденото културно пространство има за цел да разгърне, използва и развие пълния потенциал на зоната за археология и история, като достигне и привлече разнообразни аудитории от българи и чужденци, които да припознаят отново мястото като събирателна точка на търговия, история и култура. За тази цел ще бъде планирана разнообразна и съдържателна програма от културни, образователни, творчески, кулинарни и детски събития и активности, които са свързани с историята на сградата и са подходящи за разнообразни интереси. Чрез съвременни комуникационни канали и средства програмата ще бъде комуникирана към нови аудитории и групи, които да бъдат привлечени за редовни ползватели на сградата и да припознаят нейната културна и историческа ценност.

Превръщането на Централни хали в символ, който съхранява и опуляризира историята и идентичността на града и района ще се случи като се привлекат различни публики чрез различните функции, пространства и богат календар от събития в сградата. Така Kaufland ще популяризира многопластовата история на мястото и по този начин ще достигне нови аудитории, които да се запознаят с него.

Стратегическа цел в социализирането на културното наследство, което крият Халите, е включването им в туристическия маршрут на столицата, привличайки не само българи, а и чужденци да се запознаят със сградата, нейната архитектура и история, да опитат традиционни местни продукти или да присъстват на събитие от културната програма.

Искате да знаете повече?

История

От началото на XX век сградата на Централни хали в София е своеобразен социален, търговски, културен център на тази махала, изградена върху пластове история в сърцето на града. От Античността до днес София се намира на важен кръстопът, който свързва Европа с Азия и Африка.
На това място животът тече от преди поне 8000 години. Древна Сердика през римската епоха е един от значимите градове във вътрешността на Балканския полуостров. По това време крепостните стени защитават градовете от нашественици и осигуряват сигурност на хората. Днес останките от тези стени са паметници на отминали епохи, които носят спомена за най-старата ни история и могат да бъдат видени в структурата на съвременния град. Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена достига близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“. От тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите. Тази част от северната крепостна стена на древна Сердика е експонирана в сутерена на сградата на Централни хали в партньорство с Регионален исторически музей София. С подкрепата на Kaufland България археологическата част е надградена със съвременно оборудвана интерактивна зона, която представя археологията и историята на София със свободен достъп за всички граждани и гости на града. Там посетителите могат да се запознаят, както със самата сграда, така и с историята на централната градска част на София, напластявана през различни епохи. В зоната може да бъде видяна и специална VR прожекция, която пренася зрителя в бита и ежедневието на Древна Сердика.

В периода на Османското господство и Освобождението, в централната част на града се е намирала чаршията, както повелява ориенталската традиция. Тогава там е разположен цял чаршийски квартал – средище на производство, търговия и бурна социална дейност. Различните чаршии са отделени по производствен или етнически признак – Еврейска, Касапска, Папукчийска (обущарска), Златарска, Кожухарска, Шивашка и т. н. Около Освобождението се обособява и днешният „Женски пазар“ под имената „Житен пазар“ и „Конски пазар“. За софиянци този пазар е източник на пресни селскостопански продукти от близките села. В следосвобожденския период градските пазари се превръщат в основни центрове за търговия и социални контакти. Дюкяните и сергиите са места, където се срещат и общуват приятели и роднини. Петъчният пазар, известен като „Женския пазар“, се провежда близо до мястото, където днес са Централните хали, а на мястото на днешните Хали е Касапската чаршия, която снабдява столичани с месни продукти.

Преди там да бъде изграден най-големият покрит пазар на София, в района около Централни хали се напластяват още много любопитна култура и десетки истории. На мястото на днешните Хали се е помещавал старият дървен цирк-театър „Хамершмит“, превърнат по-късно в „България“, в който множество артистични трупи изнасяли своите представления на български и турски. През 1904 г. в сградата на дървения цирк-театър е излъчен и първият документален филм, заснет у нас от двама британски режисьори.

Мястото остава център за забавления и социален живот и след построяването на Халите. Кварталът има богата връзка и с кинематографичната традиция, която започва оттук още през 1896 г. с първата кинопрожекция в България в намиращия се в съседство хотел “Македония”. А писателят Гео Милев е живял в сграда, намираща се точно до Халите, която е разрушена при бомбардировките.

И до днес Халите се помещават насред емблематичния кръстопът на редица религии, които съжителстват и се изповядват и до днес в техните храмове наоколо – джамията Баня Баши, Централната синагога на София, Католическата катедрала Св. Йосиф, храмът Света Неделя, румънската православна църква „Света Троица“. Традиционни занаяти от множество култури функционират и до днес в квартала около Халите, запазили автентичните си методи на изработка.

Архитектура

Централни софийски Хали, познати накратко като Халите, са един от най-старите търговски комплекси в България. Строителството на сградата, която се простира на над 3200 м2, започва през 1909 г. по проекта на архитект Наум Торбов - един от най-значимите български архитекти, превърнал София в модерен европейски град след Освобождението. Арх. Торбов е проектирал над 100 обществени, промишлени и жилищни обекта в цялата страна, сред които са някои от най-емблематичните символи на София. Сградата на Халите, която е един от най-ярките образци на уникалното за българската архитектура съчетание на сецесионова и неовизантийска стилистика, и до днес се счита за най-добрата творба на Торбов.

По стените на фасадата се забелязват няколко характерни елемента. На първо място е гранитната основа, реализирана само по „лицето“ на сградата откъм бул. Мария Луиза.

Друг много характерен елемент е декорацията от правоъгълни керамични плочки – майолика, характерни за сградите от италианския Ренесанс. Тези плочки се изработват на ръка от лекотопима глина и се декорират с глазура от калай при изпичане на 1500 градуса. Те могат да бъдат забелязани и по фасадите на много от заобикалящите сгради - Регионалният исторически музей, Духовната академия, минералните чешми до площад Бански, оставяйки по този начин силен отпечатък в архитектурната идентичност на квартала.

Централната фасада на Халите е известна със съхранения до днес релеф на първия герб на София (над главния вход), създаден от художника Харалампи Тачев. Художествена интерпретация на храма на Аполон Медикус, изобразен в долното дясно поле на герба, днес украсява водопийния павилион до Централната минерална баня. На върха на сградата се извисява и известната малка часовникова кула с три циферблата.

Първоначално сградата е построена с четири входа, но този от страната на ул. Екзарх Йосиф е бил затворен поради мерки за сигурност при пускането на трамвайните линии.

Металните конструкции във вътрешността на сградата са поръчани от предприемача Спас Темелков. Малко известен факт е, че те са изработени в леярните на инж. Густав Айфел— на същото място, където е произведена парижката Айфелова кула. Заради своята забележителна архитектура Централни хали получават статут на паметник на културата от национално значение през 1955 г.

Функция

Централни хали са открити през 1911 г. Това е първият съвременен покрит пазар за месни и млечни продукти, птици, риба и зеленчуци в София. С откриването им се поставя началото на постепенното подобрение и хигиенизиране на търговията у нас. Икономическият подем на България след Първата световна война и бурното разрастване на Столицата превръщат Централни хали в средище на софийските търговци. До средата на 40-те години на XX век там работят близо 170 дюкяна и щандове.

През 50-те години на миналия век сградата е реконструирана и в продължение на няколко десетилетия функционира като супермаркет. По-голямата част от софиянци и до днес свързват сградата с най-популярното място за пазаруване в града. През 1988 г. Халите се затварят за ремонт до 2000 г.

Сградата на Централни хали е паметник на културата от национално значение и един от символите на София.