Тартюф, лицемерът на Комеди франсез гледаме в София
"Който е спечелил време, той е спечелил всичко."
Жан Батист Молиер
Има едно представление, което винаги ще помня. Докато работех в CBS в Ню Йорк често бях дежурна нощем. Поради тази причина рядко успявах да отида на театър или на кастинг. Но в малкото случаи, когато все пак си тръгвах по-рано и ходех пеша по 57-ма до Бродуей - гледах всичко каквото мога. За жалост разочарованията бяха повече от попаденията. Американският театър, особено този на Бродуей, е за туристи, той е комерсиален по онзи детски начин, който не те оставя дори да му се разсръдиш. Така че огромните суми, които човек може да похарчи за билети не си струват усилието, освен ако не се инвестират в някои добри постановки, но Off Broadway. Независимо от това аз използвах всеки случай и ходех с огромно вълнение на театър в Ню Йорк, попивайки всичко, гладна за нова драматургия (а американският театър е 80% базиран на съвременни, нови текстове). Един път обаче попаднах на класика - "Трамвай Желание" на Тенеси Уилямс, но под режисурата на младия скандинавски режисьор Иво ван Хове. Беше велика вечер, много плаках, помня - защото европейският (в това число и българският) театър като цяло, казвам го под сурдинка, е много по-добър от американския и да попаднеш на много класно представление там си е повод за сълзи - от вълнение. Писах на неизвестния млад режисьор писмо с молба да присъствам на негови репетиции. Не че можех да си го позволя - аз работех по 15 часа на ден в телевизията. Но представлението ме омагьоса и бях готова на всичко. Той ми отговори, че много би се радвал, но веднага заминава за Европа... Минаха години. Това име никога не забравих.
Затова толкова се вълнувам, че днес, утре и вдругиден ще можем да гледаме прожекция на "Тартюф" на същия режисьор. От моето първо впечатление от него минаха 20 години, но преди няколко му писах по повод невероятната му "Нора" на Ибсен в Националния театър в Лондон и той отговори - тъкмо подготвяше представление с Кейт Бланшет, което се отложи поради Ковид епидемията. От онази паметна 2000 година в Ню Йорк до днес Иво ван Хове се превърна в един от най-големите съвременни театрални режисьори. А аз... се върнах в България.
Но ето малко повече за събитието тук:
"Световен театър в София" представя "Тартюф, лицемерът" на "Комеди франсез". В три поредни вечери - 16, 17 и 18 юни, във Френския институт ще бъде излъчен запис от представлението на един от най-прочутите театри. Ще има субтитри на български език. OFFNews е медиен партньор. Билети можете да си купите от Френския институт на пл. Славейков в София.
През 2022 г. се отбелязват 400 години от рождението на големия френски класик Жан-Батист Молиер. Водещият театър във Франция посвещава целия сезон на този юбилей с нови постановки по негови знаменити пиеси. Сред тях е и "Тартюф, лицемерът“, за която е поканен световноизвестният режисьор Иво ван Хове. Той разкрива оригиналната версия на пиесата, преди тя да е цензурирана от крал Луи XIV през 1664 г. ден след премиерата ѝ.
Иво ван Хове е един от най-интересните режисьори в съвременния театър. Роден в Белгия, неговата кариера започва да се развива основно в Холандия. Добива популярност с ярките си съвременни интерпретации на класиката и мащабни сценични продукции, съчетаващи театър и кино. Той поставя из цял свят - от Ню Йорк през Париж до Буенос Айрес и е носител на много престижни награди.
В спектакъла участват едни от най-добрите актьори на "Комеди Франсез" - Клод Матю, Дени Подалидес, Лоик Корбери, Кристоф Монтеньо, Доминик Бланк, Жулиен Фризон, Марина Хендс и др.
Елмира. Така, той довежда семейството до ръба на катастрофа.
Сценографията и осветлението са на Ян Версвейвелд, костюмите - на Ан Д’Хюс. Оригиналната музика е на Александър Деспла.
