Таря в София: Много класика, малко Zeppelin и никакъв Nightwish (снимки)
Доста по-различен концерт от всичко, което сме гледали досега изнесе Таря Турунен при шестото си гостуване в България. Бившата вокалистка на Nightwish в събота изнесе втория си концерт в София, но този път в НДК, където представи шоуто Beauty and the Beat с барабаниста Майк Терана и симфоничния оркестър с диригент Левон Манукян.
За първи път българската публика не чу нито една песен на Nightwish. Само 4 пък бяха песните от соловата кариера на Таря Турунен. За сметка на това класиката бе силно подчертана особено в първата част, по време на която нямаше и най-малък намек за рок.
Оркестърът, както и при концерта в Пловдив, открива с "Кармен" от Бизе. Диригентът Левон Манукян излиза, за да доведе на сцената Таря, която е в стилна черно-бяла рокля. Казва "Добър вечер, България", а после и на няколко пъти "Благодаря" на български.
Атмосферата обаче е строга, като на класически концерт. Даже Майк Терана е необикновено стилен. И точно като на класически концерт неподозирано строго идва антракт, допреди който не сме чули нищо рокаджийско.
След антракта Таря сменя роклята. Почват познатите шеги с Майк Терана, който се губи из сцената и застава в хора, защото иска да пее. Изненадата е, че наистина запява и то изключително добре - песен на Франк Синатра, на която Таря е на барабаните.
Кулминацията идва, когато Таря обявява, че ще изпълни една песен на една много велика група. Оркестърът започва прекрасен аранжимент на "Kashmir", който прераства в "Immigrant Song", минава през "Stairway To Heaven" и се връща пак в "Kashmir". Таря още не е овладяла напълно този медли кавър и на места прави нетипични за нея грешки, но сливането между нейната духът на Найтуиш и Led Zeppelin е нещото, за което винаги сме мечтали и чакали. Публиката е в екстаз, малко труден за шумно изразяване след меланхоличната възхита от предългата класическа част.
В края на втория, по-разчупен сет, Таря изкарва и едно още неиздавано парче. То се казва Into the Sun и макар че почва малко шаблонно, в края си преминава в много наситена пиеса с потенциал да конкурира, ако не хитовете от времето на Nightwish, то поне песните от най-силния й самостоятелен албум My Winter Storm.
Идва ред за бисовете, на които вече е позволено да се снима. И на онова недоразумение I Feel Pretty от "Уестсайдска история", което Таря пее много по-добре, отколкото в Пловдив, но лекомисления стил на мюзикъла все така е в странен дисонанс с онова мистично излъчване на Ледената кралица, заради което толкова я обичаме.
То идва с I Walk Alone, която знаем наизуст и сякаш искаме да изпеем. Но Таря е в стихията си и пробва нов аранжимент. Макар че леко го обърква и изпуска дума и половина от текста, изпълнението е покъртително с изключителна сила и драматизъм, заради които не остава място за заигравания с публиката.
Таря приема цветя и развява българско знаме. Заедно с Майк Терана и Левон Манукян се покланят. Оркестърът остава по местата си и чакаме финал от Nightwish. Изненадващо той не идва и трябва да се разотидем, отнасяйки усещането за много класика, благодарност за дългоочаквания реверанс към Led Zeppelin и корените на метъла и с малко разочарование за липсващия Nightwish.