Стотици читатели и опашка за автографи за „Отвъд играта“ на Иво Иванов

„Отвъд играта“, първият сборник на Иво Иванов, включващ неговата специфична документална есеистика от най-ранния му авторски период във вестник „7 дни спорт“, до дни отново ще е в книжарниците.

Оригиналното издание, публикувано през 2008 г. в две части, е отдавна изчерпано. Затова издателство „Вакон“ преиздаде книгата.

Стотици читатели, сред които множество правостоящи, дойдоха на срещата с Иво Иванов в понеделник вечерта във VIVACOM Art Hall, за да си вземат от първите бройки на новото допълнено издание на „Отвъд играта“.

Опашката за автографи започна още преди началото на премиерата на книгата и четири часа по-късно още имаше много чакащи прегръдка, автограф и снимка с Иво.

"Моля ви, четете и пишете. Разказвайте истории. Не позволявайте да умрат с хартията и мастилото", каза просълзен Иво на премиерата.

Второто издание на „Отвъд играта“ е значително разширено и в него са намерили място и някои от историите на Иво Иванов, публикувани през последните две години в българските медии.

Историите на Иво Иванов, който е и сред авторите на OFFNews.bg, ни запознават с изумителни личности, места и събития, но това, което ги прави особено ценни, е способността им да проникват ей така, без усилие в иначе охраняваните ни души, да ни карат да се замислим, да ни разсмиват, да ни натъжават по най-красивия възможен начин и дори да променят нещо дълбоко в нас.

Иво не крие нищо от себе си – гласът му на страниците е такъв, какъвто е и в живота. Няма фалш, няма престореност, няма маски и грим. Причината историите му да ни докосват е в това, че те са докоснали него самия.

Иво Иванов е журналист, автор и телевизионен кореспондент. През 1990 г. завършва в НСА, след което заминава да следва магистратура в САЩ. Започва да пише текстове през 1987 г. за родния вестник “Старт”. Сътрудничи и на в. “Народен Спорт” и други български издания. По-късно публикува и множество статии и очерци в американската преса. Иво живее и работи в Лорънс (Канзас, САЩ).

През 2014 година излиза книгата му “Кривата на щастието”, с която става един от най-четените и обичани български автори.

Текстовете му често изненадват читателя с неочаквани метафори, особена структура и кодирани послания. Експерименталният му стил е донякъде повлиян от гонзо журналистиката на Хънтър Томпсън, но има свое собствено, единствено по рода си звучене. Дори когато отразява обикновено спортно събитие или постиженията на относително неизвестен атлет, Иво Иванов го прави по начин, който търси общочовешки изводи и без усилие предизвиква задаването на важни, екзистенциални въпроси, чийто отговори са в основата на нашето съществуване.

Публикуваме и уводните думи на Иво Иванов към второто издание на „Отвъд играта“:

До непознатия приятел

Повечето от тези текстове са писани преди години с идеята, че ще бъдат отпечатани в хартиен ежедневник, който след прочитането си ще бъде смачкан, изхвърлен и забравен завинаги. Никога не съм предполагал, че тези малки разкази ще получат втори живот и че точно сега точно ти ще ги държиш в ръцете си. Но дори тогава, много преди да се превърнат в книга, повечето от тези истории знаеха, че имат мисия, простираща се отвъд мимолетното съществуване на един вестник. Винаги съм вярвал, че дори малките хора имат големи истории. Те искаха да бъдат разказани – да построят мост между героите си и сърцата на особени хора, които имат нужда от тях. Xубавите, добрите, истинските непознати приятели! Щастлив съм, че ти си един от тези хора и че историите някак си са минали през океани, планини, години и много препятствия, за да те открият. Сега те вече са част от твоята история и твоята история е част от тях. Не знам колко литература има по тези страници и, честно казано, не ме интересува. Това, което знам със сигурност, е че имат сърце… тяхното… моето… и, надявам се, твоето. Така че ти изпращам тази книга със стари, измачкани, но сърцебиещи истории, незнайни читателю, и 37,2 трилиона прегръдки… толкова били клетките в човешкото тяло.

Завинаги твой,

Иво Иванов

^{Премиерата на новото допълнено издание на „Отвъд играта“}