Спомени за Андрей Николов

Автор: Марта Воева

Тази изложба беше й първият ми досег с изкуството на този велик творец. Веднага се изгубих в приказния свят на неговото творчество. Днес, 54 години след смъртта на Андрей Николов, споменът за облика му избледнява, но споменът за твореца, един от най- ярките в историята на българското скулптурно изкуство, продължава да е така ярък.

Дипломира се в Държавно рисувателно училище през 1903 г., а по- късно специализира във Франция и Италия. Той е оставил в историята да блестят спомени, в мрамор и бронз, на свои приятели, съвременници, интелектуалци.

Голо тяло, ок. 1920 Снимка: Петър Трифонов

“Не е ли странно, че у нас се яви Андрей Николов? Какъв тайнствен и необясним случай създаде между нас този обаятелно нежен, изтънчен и дълбок скулптор с античния култ към формата на един елин и с тънката, безпокойна и нервна възприемчивост на модерната душа, залутана в тайните на живота? Всред нас! Всред един народ примитивен и суров, откъснат толкова векове от всякаква култура, дребнаво практичен, грубо материалистичен, почти жесток в своята алчност.” (Ст. Б. Митов, в-к Развигоръ, бр 92 от 18 ноември 1922 г., по повод Първата самостоятелна изложба на Андрей Николов в Тръпковата галерия, София).

Изложбата се намира в галерия "Васка Емануилов" филиал на СГХГ (бул. Янко Сакъзов 15, София ) и ще продължи до 08.09.13 г. Разположена е в две от стаите на галерията. Разхождайки се и гледайки изложбата, сякаш се намираш в албум. Албум от едно време, когато гледаш скулптурите във погледа на всяка се вижда различна история. Блестящо запечатана там от златните ръце на твореца, така че да не спре да блести и след още 54 години. Изложбата се състои не само от скулптурното наследство на твореца, а й от непубликувани досега снимки и документи от личния му живот, които разкриват характера и способността му да вдъхновява хората да следват неговите страсти и идеали. 

Следете новините ни в :