СФФ показва 10-те най-успешни филма на новото българско кино
В чест на 100-годишнината на българското филмово изкуство София Филм Фест ще представи пред родната публика 10-те най-популярни български филма след 1990 г.
Фестивалът също така ще излъчи и 10-те най-добри български филма, създадени до 1989 г.
Още с появата си на екран „Граница” (1994) на режисьорите Илиян Симеонов и Християн Ночев предизвиква остри дискусии и дори опити да бъде спрян от излъчване по БНТ заради смелостта си да руши митове... Въпреки това филмът е удостоен с наградата за дебют от филмовия фестивал „Златната роза” през 1994 г. Действието се развива в малка погранична застава, по времето на соца. Граничарите, командвани от Капитана (в ролята Наум Шопов), са длъжни да изпълняват заповедите му, превръщайки се в жертви на Системата. Войниците могат да избират – или да станат герои и да заслужат домашен отпуск, като убиват бягащите през границата хора, или да станат предатели, като не спазват правилата на Системата и не стрелят по „нарушителите” на границата. Главните роли са поверени на Чочо Попйорданов („Златен Баяр” в Белгия за най-добра мъжка роля) и Мариан Вълев.
„Писмо до Америка” (2001) - игралният дебют на Иглика Трифонова, е първата мащабна копродукция, в която България е водеща държава.
Доверили се на сценария и режисурата на Иглика Трифонова, историята на „Писмо до Америка” разказват актьорите Филип Аврамов, Ана Пападопулу и Петър Антонов. Филмът умело смесва игрално кино и документални факти – едно момче тръгва да търси стара българска песен, „за да възкреси” най-добрия си приятел. Създателите на филма владеят прекрасно езика на съвременното кино и „Писмо до Америка” разби родните боксофискласации, като влезе в официалния Топ 10 с най-гледаните филми у нас - прецедент за български филм по това време! „Писмо до Америка” е удостоен с шест награди на „Златната роза” през 2000 г.; с Наградата на FIPRESCI – Молодист, Украйна; Наградата „Дон Кихот” на Международната федерация на киноклубовете (FICC) - Киев 2001, Голямата награда за най-добър филм - „Златна ракла”, Пловдив, 2001, Специалната награда на журито - Истанбул 2002, Голямата награда „МАТАДОРО” - Норделик, Холандия 2003.
„Дзифт” (2008) е особена жанрова смес от ретро-соц и нео-ноар. Филмът реализира атракционно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност. Действието се развива в една нощ, фатално наситена с резки обрати и перипетии, сантиментални срещи, предателства и разобличения... Отличен е със „Сребърен Свети Георги” в Москва за най-добра режисура и с Наградата на руските киноклубове. В България „Дзифт” получава „Златна роза” за най-добър игрален филм и още три отличия на Фестивала на българското кино във Варна. Най-големият успех на филма е превръщането му в национален бокс офис хит с над 36 000 зрители, както и киноразпространението му в дузина държави по света.
Българските зрители ще имат възможност да видят отново и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”(2008) на режисьора Стефан Командарев, да чуят уникалната музика на Стефан Вълдобрев, създадена специално за филма, да се докоснат до една история, заснета по едноименния роман на Илия Троянов и оживяла на екран благодарение на майсторските актьорски превъплъщения на Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу. Най-мащабната българска копродукция за последните 20 години – между България, Германия, Унгария, Словения и с участието на Сърбия, е снимана в четири държави и е подкрепена от 11 национални и паневропейски фонда. „Светът е голям...” може да се похвали с 43 седмици в българския Топ 20, гледан е от над 40 000 зрители у нас и досега е разпространен в над 90 държави на 5 континента. Филмът стигна до шортлиста на 9-те предложения за „Оскар”-ови номинации за чуждоезичен филм за 2010 г. „Светът е голям” е участвал в над 90 фестивала и има 30 международни и национални награди.
Стартирал, подобно на всички успешни български филми в последните 10 години, като проект в „София Мийтингс”, „Източни пиеси” на режисьора Камен Калев дебютира през май 2009 г. на филмовия фестивал в Кан като част от „Петнайсетдневката на режисьорите” – и това беше първо участие на български филм в тази престижна програма за последните 20 години! „Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате глупаво след 5 години”, пише френския вестник „Liberation”. В декемврийското си обобщение на годината, „Screen International” обръща специално внимание на „новите таланти на 2009 г.” и сред 16-те имена откриваме Камен Калев. „Източни пиеси”, копродукция на България и Швеция, победи през октомври 2009 г. в конкурса за първи и втори филми на Варшавския фестивал и предизвика фурор в Токио – получи голямата награда „Сакура Гран При”, както и наградите за най-добър режисьор и най-добър актьор (Христо Христов). Международният фестивал в Братислава също присъжда три награди на „Източни пиеси” – за най-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов) и Наградата на екуменическото жури. Към списъка с признания за българския филм на 2009 г. се включват и Наградата на журито на фестивала в Ещорил, Португалия; Наградата на младежкото жури от международния филмов фестивал в Анталия, Наградата CICAE от Сараево, както и номинация за наградата LUX 2009 на Европейския парламент. Филмът е показван на голям екран във Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, Унгария, Австралия, Нова Зеландия.
„Мисия Лондон” (2010) на режисьора Димитър Митовски пожъна най-големия зрителски успех на голям екран у нас през последните 20 години - над 370 000 зрители. Комедията е мащабна продукция между България, Македония, Унгария, Швеция и Великобритания, заснета почти изцяло извън България. Митовски определя филма си като „ексцентрична комедия”, в която централно място заема натуралистичният български хумор.
Зрителското внимание заслужава и дебютният „Подслон” (2011) на режисьора Драгомир Шолев, който първо доста попътува по света, а после спечели всички важни български награди. Списание „Variety” писа за „Подслон”: „Интелигентно изследвайки старите и вечно актуални общочовешки теми, този мрачно-духовит многогласен филм е един впечатляващо уверен и зрял дебют на автора-режисьор Драгомир Шолев.“ Изпълнената с мрачен хумор драма с четири действащи лица, която се развива предимно в сив апартамент в предградията, се превърна в истински фестивален фаворит, благодарение на факта, че показа свеж кинпрочит на изтъркания жанр за объркани тийнейджъри и пропастта между поколенията. Макар съсценаристите да са румънец (Разван Радулеску) и холандка (Мелиса де Рааф), филмът е изцяло български, със скромен бюджет, финансиран от НФЦ и БНТ. Продуцент е Росица Вълканова – „Клас Филм”. Световната премиера на „Подслон” беше в секцията „Нови режисьори” на международния фестивал в Сан Себастиан, 2010 и това бе първият български филм, участвал в конкурса там. На 29-ия фестивал „Златна роза” филмът бе отличен за дебют и за операторската работа на Крум Родригес. На 15-ия София Филм Фест Драго Шолев и Роси Вълканова излизаха три пъти на сцената – за да получат Голямата награда в международния конкурс, отличието на „Кодак” за Най-добър български филм и Наградата на публиката!
В селекцията от най-успешни български филми след 1990 попада и „Аве” (2011) на режисьора Константин Божанов - един от най-харесваните филми от новото българско кино. След световната си премиера в „Седмица на критиката“ в Кан, творбата успява да се сдобие с престижни награди още преди да излезе на голям екран. Сред тях са Специалната награда на фестивала в Сараево 2011, награда „Елф” за млад талант от Филмовия фестивал в Хамбург 2011, наградата на FIPRESCI от Филмовия фестивал във Варшава. „Аве” е създаден по сценарий на Константин Божанов и Арнолд Баркус. Оператори са Ненад Бороевич и Радослав Гочев. Продуцент е Димитър Гочев - Sia и Камера.
Главните роли във филма са поверени на Ованес Торосян („Източни пиеси”, „Тилт”) и младата Анжела Недялкова. Докато пътува на стоп за погребението на свой приятел, Камен среща 17-годишната Аве - бегълка, която търси своя проблемен брат. По време на пътуването си тя въвлича Камен във все по-големи проблеми, а той неусетно се влюбва в щурото и странно момиче.
Копродукцията между България и Германия “TILT” е режисьорски дебют на Виктор Чучков-син, като сценарият е създаден съвместно с Борислав Чучков. Зад камерата е Рали Ралчев, музиката е дело на Виктор Чучков, продуцент е Борислав Чучков. „TILT” е представян като проект на „София Мийтингс” през 2006 година и открива своите копродуценти. Ролите във филма са разпределени между Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Георги Стайков, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов.
„TILT” e любовна история, динамично разказана в стилистиката на приключенската драма. Името на филма идва от термин в играта флипер, който означава блокаж. Главният герой и трима негови приятели мечтаят да отворят собствен бар с флипери. Но една любовна авантюра и нелегално порно променят съдбите на всички... „TILT” разказва една история на езика на новото поколение и съвсем закономерно се превръща в зрителски хит.
Българският филм „Урок”, пълнометражен дебют на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, вече е един от най-успешните и награждавани филми за 2014 година извън България. Сред последните му отличия отпреди няколко дни са „Ингмар Бергман” наградата за дебют в Гьотеборг и за най-добра актриса Маргита Гошева от фестивала в Анже, Франция. Филмът получи отличия на много престижни форуми като Сан Себастиан, Варшава, Варна, Токио, Киев и Солун. В главните роли са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес.
„Урок” представя историята на Надежда - учителка по английски език от провинциален български град, която е поставена в извънредна ситуация. В класа й някой краде пари от съучениците си и тя е решена да открие и накаже виновника. В крайна сметка тя „научава урока”, че не всеки който краде, е морално пропаднал престъпник.
По ирония на съдбата историята, която разказва „Урок”, е вдъхновена от истински случай отпреди няколко години, когато българска учителка обра банка заради беднотия и мизерия. Следващият проект на режисьорския екип ще бъде за историята на железничаря, който откри чанта с пари, предаде я на властите и бе награден с часовник-менте.