Съюзът на българските писатели има проблем с Джон Малкович, но и със самия Бърнард Шоу

Преди две седмици големият актьор Джон Малкович започна да поставя в Народния театър пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът".

"Оръжията и човекът" е пиеса в три действия от световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу, поставена за първи път през 1894 г. в театър "Авеню" в Лондон. Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален успех за Бърнард Шоу, от който тръгва и неговата популярност като драматург. Това е една от най-често поставяните комедии на Нобеловия лауреат. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Именно заради това си намерение авторът избира за заглавие на пиесата цитат от английския превод на началото на античната епическа поема „Енеида“ на Вергилий. Повече за пиесата и постановката поместваме по-долу.

На местна почва обаче не друг, а именно Съюзът на българските писатели (СБП), нашумял напоследък със серия атаки към Георги Господинов и получаването му на престижната награда Букър, се възмути от удачното репертоарно решение на ръководството на Нардония театър. Публикуваме тяхното обръщение без редакторска намеса:

"Въпреки протестите, предупрежденията и възмущението, което хора от различни възрасти и слоеве на нашето общество отправиха към упълномощените власти, представителите на отговорната държавна администрация с типичното си за такива случаи бездействие, с недомлъвки и конспиративни ходове допуснаха на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ да бъде поставена антибългарската пиеса на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович.

В официалните отговори на заявеното от Управителния съвет на Съюза на българските писатели становище съответните държавни органи си измиват ръцете с лицемерното обяснение, че законната им намеса щяла да се изтълкува като „цензура“ и накърняване на „творческата свобода“. С подобни дежурни увъртания управленците си затвориха очите за този срамен и оскърбителен за народа ни акт. Друг въпрос е коя е причината за такова поведение – нечия външна воля, политиката на отродителство или традиционната корупция, която тресе напоследък българския театър?

Този път рекламната прелюдия на упражненията на Малкович не предизвика звън на литаври и небесни дитирамби – конфузно помълчават и иначе невъздържаните ни медии. В такива случаи Радой Ралин казваше, че се прави всичко хем вълкът да е сит, хем овцете да не се разлаят. Напомня ли ви това поговорката за лудия и баницата?

Ние, българските писатели, сме наясно, че изборът точно на тази пиеса от пъстрото драматургично творчество на Б. Шоу не е случаен. Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината. Позорът, който се излива върху народа ни, е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи!

Ваша е и отговорността пред паметта на героите и пред историята. Тя няма да отмине нито услужливците, довели в Народния театър Дж. Малкович и осигурили му сочен хонорар за ругатнята, която се готви да ни отправи от неговата сцена, нито онези, които пресътворяват „с талант и вдъхновение“ това „позорище“. Мераклиите да се „посмеят“ по този недопустим начин с търпението ни не са добре дошли тук.

Мястото на такива „творби“ не е в България.

Приканваме творчески сдружения, институции и отделни граждани да изкажат своето становище относно това възмутително деяние, което обижда България и нейната историческа памет.

Управителен съвет на Съюза на българските писатели”

...

Надяваме се на Джон Малкович, а и на наследниците на Бърнард Шоу да не им е важно каква точно цензура искат да наложат в България от Съюза на българските писатели.

Ето какво пишат за пиесата и постановката от Народния театър:

"Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от приятели, решава да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г.

Това, което занимава Джон Малкович в този текст, е както критика на романтичната идея за войната, така и сблъсъкът между любовта като романтичен идеал и реалността. Интересното за него е огромната амплитуда между приказния свят на Шоу и съвременния профанен свят на нормализирано усещане за криза, на човешко отчуждение, разделения и нестихващи военни конфликти. Войната вече не се свързва с идеите за героизъм, саможертва, свобода и човешко достойнство, а със страдание, ужас и смърт. Джон Малкович прави романтична антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират обратно към нас още по-осезаеми.

В България „Оръжията и човекът“ е поставяна два пъти от Николай Поляков под заглавието „Шоколадовият войник“ (в превод на Георги Станчев, който не е публикуван). Първата му постановка е през 1995 г. в Драматично-куклен театър – Враца, за което получава наградата за режисура на Националния фестивал на малките форми. Втората постановка е през 2000 г. в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе.

Режисьорът Джон Малкович поставя известната пиеса на Шоу за втори път в кариерата си. През 1985 г. той режисира „Оръжията и човекът“ в театър Circle in the Square в Ню Йорк. В постановката участват актьорите Кевин Клайн (по-късно заменен от самия Малкович), Глен Хедли и Раул Хулия, а представлението се радва на голям зрителски интерес и е изиграно над 100 пъти.

Джон Малкович е световноизвестен американски актьор, режисьор и продуцент. Носител е на редица престижни международни награди и номинации за кино, телевизия и театър, включително наградата на американската телевизионна индустрия „Еми“, наградата на Кръга на филмовите критици на Ню Йорк, награди от филмовите фестивали в Карлови Вари, Локарно и Мюнхен, две номинации за „Оскар“, три за „Златен глобус“ и една за Британските филмови награди „Бафта“. Актьорът е един от основателите на Steppenwolf Theatre Company в Чикаго."

--------------

Коментар на Манол Глишев по темата: