Роберто Стабиле: Киното е най-меката форма на дипломация

Отдавна исках да говорим. Първият ни опит беше по Zoom – аз в Испания, докато документалният ми сериал в развитие "Eat a Book" беше селектиран на телевизионния и кино фестивал в Толедо, а Роберто Стабиле – в Рим, в Чинечита. Връзката беше ужасна, думите се губеха, разговорът за киното остана недовършен.

Тъкмо затова бях истински щастлива да го срещна на живо в София – на прожекцията на майсторски направения и вълнуващ филм "Fuori" на Марио Мартоне.

Стабиле беше гост на кино-литературния фестивал на Жаклин Вагенщайн и издателство "Колибри" - Синелибри. Седнахме на последния ред в опразненото кино „Люмиер“ след прожекцията и говорихме за кино. Докато охраната ни молеше да си тръгнем, а аз – за „още две минути… с Роберто Стабиле“.

Кой е Роберто Стабиле

Роберто Стабиле е сред ключовите дипломати на италианското кино. Днес оглавява международните отношения и специалните проекти към Direzione Generale Cinema e Audiovisivo на италианското Министерство на културата (DGCA–MiC) и работи от името на Cinecittà за глобалното позициониране на италианската аудиовизуална индустрия. Той стои зад координацията на Italian Pavilion на Кан, Берлинале, Венеция, както и зад стратегическите програми за дистрибуция, копродукции и локационен маркетинг на Италия.

„Италия иска да бъде възприемана като стратегически партньор – с ясно структурирани фондове за международна дистрибуция, стимули за копродукции и атрактивни условия за снимки,“ казва Стабиле в серия публични разговори около European Film Market и TIFF, където представя и механизма International Distribution Fund – инструмент за подкрепа на ПиА (P&A) разходите на чуждестранни дистрибутори за италиански филми.

В интервю за Cineuropa Стабиле подчертава, че международното присъствие на Италия е „знак за последователност и близост към ключови партньори“, а целта е „връзки, обмен и видимост за новото италианско кино“.

Във VeneziaNews той говори за философията senza confini – „без граници“ – и за три стълба на стратегията: подкрепа за дистрибуция, насърчаване на копродукции, активно привличане на чужди продукции в Италия – точно както ги очертава и в нашия разговор.

В CinecittàNews Стабиле прави „баланс“ на италианското присъствие: акцент върху срещите между продуценти, целенасочени B2B формати и последователна комуникация на италианските стимули (национален данъчен кредит до ~40% и регионални инструменти).

А глобалният контекст? Чинечита преживява амбициозен план за обновяване на студийната инфраструктура и капацитет до 2026 г., като се стреми да утвърди ренесанса на „Холивуд на Тибър“ въпреки политическата несигурност около трансатлантическите отношения.

A ето го и нашето бързо интервю "senza confini" (без граници, бел. а.):

Искра Ангелова: Извинявайте, без камера съм. Това ви е вторият път в България? Как се чувствате досега?

Роберто Стабиле: Това ми е вторият път в България и съм наистина щастлив да съм тук на този фестивал, защото е много важен момент за промоцията на италианското кино и за културния обмен между Италия и България. Много е хубаво. 

България има енергия и любопитство, млади режисьори и оператори, които разказват силни човешки истории и го правят със смели естетики, които могат да бъдат чути в Европа. Именно това е смисълът на senza confini – да намериш общ език отвъд границите. Много добре се чувствам тук.

Нещата, които политиците не могат да направят, вие ги постигате чрез диалог за изкуство. Но какво става, когато сме изправени пред война, голяма война – сякаш светът върви в погрешна посока и обществата се затварят в себе си. Тогава тази глобална работа, която вършите – да строите мостове между културите – има ли бъдеще? Песимист ли сте?

Не, аз съм винаги оптимист. Киното винаги го е имало, културата винаги е съществувала – дори в много по-тежки военни времена от тези – и съм сигурен, че ще я има и занапред. Убеден съм, че културата може да ни помогне да преодолеем и да посрещнем конфликтите по различен начин.

Чинечита винаги е била символ на Италия, на италианската идентичност, а сега и на глобална отвореност. Кой е най-големият риск/предизвикателство да се балансират културата и наследството на Италия с модерната ѝ амбиция да е международен хъб за кино?

Това са иконични студиа. Някога центърът на La dolce vita тръгваше от Чинечита, това беше „Холивуд на Тибър“.

Сега правителството направи много важна инвестиция, за да обнови студиата и да ги приведе към нуждите на глобалния пазар и със сигурност в края на ремонтите, тоест през 2026 г., това ще бъде един от основните европейски хъбове за кино.

Но трябва да помним, че никаква инвестиция в технологии и структури не може да даде това, което Чинечита има в ДНК-то си – майсторите и уменията, които направиха нейната история. Лесно е да построиш студио, да го модернизираш, да похарчиш куп пари, да сложиш най-добрите технологии, да го направиш най-високото или най-голямото – но след месец-два някой друг ще построи още по-голямо студио с още по-добри технологии.

Това, което Чинечита има, а никой друг в света няма – е сърцето и душата на хората, които работят вътре, традицията, италианското „умение да правим кино“, което се предава от поколение на поколение. Трябва да помним, че Италия е страната с най-много „Оскари“ в света за всичко зад кадър – за способностите на нашите техници.

Златната ера на La dolce vita, на Фелини, Еторе Скола, Де Сика, Антониони, Висконти, школата… Обожавам италианското кино до смърт. И после дойде един спад. Сега бавно то, киното ви, се изправя отново. Но какво стана междувременно?

Това е проблем на всички култури, които имат велико минало зад гърба си. Когато имаш кино с майстори като тези, които току-що споменахте – моделирали поколения кинотворци по света – не е лесно да надскочиш този момент и да изградиш и нова "star system" ("звездна система", бел. а.) от нови режисьори. Нормално е да има период на тишина и да се живее от славата на миналото. Сега, за щастие, имаме много режисьори – млади и не чак толкова млади, и съвсем прохождащи, и малко по-зрели – които са познати в света, разпознаваеми са и правят „експортни“ филми, които връщат италианското кино на всички фестивали и пазари.

Да, имах шанса да направя интервю с Паоло Дженовезе, сега - с Марио Мартоне, имате  Сорентино, Торнаторе. Но... да се върнем на вас. Къде се чувствате най-добре като посланик на вашето кино? В самолета ли? На терен? 

Аз никога не съм бил на снимачна площадка, защото съм свикнал на много бързи ритми, а за мен сетът е твърде бавен, ужасно скучен. Не мога да стоя на място, където за две минути сцена трябва да се снима един–два дни. Така че единственото място, където не се чувствам у дома, е точно сетът.

Над какво сте концентрирали усилията си сега?

В зависимост от териториите, където работим, се опитваме да водим различни форми на интернационализация на нашата индустрия. Основно следваме три линии.

Първата е подкрепа на дистрибуцията на готовия продукт – комерсиализация и промоция на италиански произведения – и обясняваме стимулите, които италианската държава дава на тези, които купуват италиански филми и ги пускат в кината. Има мярка, която се нарича Film Distribution Fund и покрива до 50 000 евро всички P&A разходи, които чужд дистрибутор прави, за да разпространи филма.

Втората линия е увеличаване на копродукциите – създаваме поводи за среща между италиански и чуждестранни креативни хора и продуценти, свързваме ги и се стараем да възникват нови копродукционни проекти.

Третата линия е презентиране и „продаване“ на Италия като снимачна локация – разказваме за държавните стимули, регионалните стимули, услугите на филм комисиите, красотите на територията и се стараем да привлечем в Италия чужди продукции. И според страната, в която работим, и според типа индустрия там, прилагаме една, две или и трите линии.

Идеалното е да се участва във всички възможности за срещи между професионалисти от нашата страна и вашата – събития в Италия или на главните фестивали като Кан, Берлин, American Film Market. Всеки път, когато сме в чужбина, се стараем да организираме срещи за нашите продуценти с чужди продуценти.

Тази година бях отново на Международния аудиовизуален пазар в Рим, та там - на панела за документалните копродукции се говореше: „Да, искаме международни копродукции, но, молим ви, да са насочени изключително към италианската публика.“ Нормално е, щом е за италианска телевизия – но дали, в новите политически контексти, не стана по-трудно да работим заедно?

Не, мисля, че е по-лесно, защото сега всички сме свързани – и е по-просто да се намери точният партньор за проекта.

Стратегията на Стабиле

1) Дистрибуция: Италия въвежда международен фонд за дистрибуция, покриващ P&A разходи на чужди дистрибутори (до фиксиран таван) – с цел да увеличи броя италиански филми, достигащи до киносалони по света.

2) Копродукции: целево свързване на италиански продуценти с партньори от Европа и извън нея чрез пичинги, павилиони и индустриални форуми.

3) Локации: позициониране на Италия като снимачна дестинация – национални и регионални стимули, услуги на филм комисии, „марка Чинечита“.

„Киното е най-меката форма на дипломация“ – тази негова мисъл минава през нашия разговор като нишка. И в нея има малко от онзи последен ред на „Люмиер“ – където, когато филмът свършва, разговорът започва. В епоха на затваряния и страхове, Стабиле настоява за обратното: вратата да остане отворена.

Източници и позовавания

CinecittàNews – Un bilancio della presenza italiana allo EFM 

VeneziaNews – Senza confini. Incontro con Roberto Stabile 

Cineuropa – Roberto Stabile – Head of International Relations, ANICA 

FRED Film Radio – интервю за статута „Country in Focus“ на Италия на EFM и ролята на MiC/Cinecittà.

Variety – Italy Doubles Film Distribution Fund, Expands to Streaming 

TIFF / ICE – събития и представяния на италианския дистрибуционен фонд, участие на Роберто Стабиле.

Reuters – Cinecittà’s comeback plan

Следете новините ни в GoogleNews