Проруските сили в България нагнетяват напрежението около Джон Малкович и премиерата му

Постановката на пиесата на нобелиста Бърнард Шоу "Оръжията и човека" с режисьор Джон Малкович в Народния театър е на път да предизвика протест на проруските сили у нас. 

Протест пред Народния театър в късния следобед днес ще предшества премиерата на постановката "Оръжията и човекът", написаха няколко медии. Темата на протеста остава загадка, тъй като представлението е всичко друго, но не и остро критично по отношение на българските нрави и национален характер, а и да беше - в XXI век е абсурдно да говорим за цензура към сатирични художествени творби. Припомняме, че Съюзът на българските писатели излезе с протестен апел по темата, а самият Джон Малкович даде пресконференция, в която му се наложи да обяснява що е то художествена творба и разлика между изкуство и реалност.

Макар днес, след като съм гледала представлението, да смятам, че и тези аргументи са  напълно излишни. В постановката няма нищо, повтарям абсолютно нищо, което да обижда която и да е група от граждани - нито от българската, нито от сръбската, нито от швейцарската националност. А и да имаше - нима Алеко или Иван Хаджийски, Ботев или Стефан Цанев нямат доста критични текстове именно по наш адрес? Че и справедливи... Бърнард Шоу от своя страна използва България като добродушен, пастелен и наивен декор за своята любовна комедия на нравите. И мястото на действието нито има значение, нито прави впечатление - ни в текста, ни в постановката.   

Големият проблем в създалото се напрежение, разбира се, далеч не е нито художествен, нито морален, нито етически, нито естетически. Големият проблем е, че зад стройно организирания протест стоят патриотични организации и политически партии с проруска насоченост. Иван Ченчев (тогава член на БСП) е писал специално протестно писмо до министъра на културата, Румен Петков (АБВ) е сформирал мини протест пред театъра, говорейки небивалици, Красимир Каракачанов (ВМРО) даже вчера даваше интервю по темата, към списъка от критици се добавя и подполковник Николай Марков, бивш депутат от Величие. Нешка Робева излезе с манифест и призив към протест пред театъра в социалните мрежи, който беше подкрепен от доскорошната председателка на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова (назначена в СЕМ от президента). Най-неприятното в случката е, че всички тези хора ни са гледали представлението, ни са чели пиесата и повтарят като папагали писани другаде опорки... Които - освен другото - са съвършено неверни. Просто не отговарят на истината. Тъжно е, ако проруските сили у нас се активират така само защото в България е стъпил световноизвестен американски актьор, нали? Ще настане истински международен скандал. И нас много ще ни е срам от него.

Всичко това щеше да е смешно, ако не беше много страшно. Защото в окото на международна задаваща се политическа криза, на фона на войните на поне два фронта и застрашаващо напредване на националистическия (почти фашистки) марш из Европа и Северна Америка лъжите за невинната, възрожденска и умиляваща комедия в Народния театър започват да звучат по друг начин. Не само като налагане на (напълно неуместна) политическа цензура над художествен текст, писан преди 100 години в Ирландия... но и като призив към съвсем истински, физически погром над националния ни театър.

Участниците в това мероприятие твърдят, че пиесата на Бърнард Шоу е провокация, опетняваща името на Иван Вазов и има за цел да "осмее, принизи, окарикатури и унизи образа на българина и паметта на героите от Сръбско-българската война". Опасявам се, че зад призивите към разрушителни действия стои стройна (и добре финансирана) организация, като съдим по разлепените плакати и множеството участия на организаторите в проруски медии.

Важен детайл: в България "Оръжията и човекът" е поставяна два пъти - от Николай Поляков през 1995 г. във врачанския театър и 5 години по-късно в Русе. Самият Джон Малкович е режисирал текста на Бърнард Шоу преди близо 40 години в Ню Йорк. Още преди да започнат репетициите в Народния театър се разрази скандал заради една реплика от пиесата, произнесена от героиня, която е описана като парвеню и новобогаташка (майката на Райна, изиграна чудесно от Ева Тепавичарова) - в нея се обсъждат тоалетните навици на българите, като се споменава, че някои от тях не се къпят повече от веднъж седмично. Но в контекста на действието става ясно, че това са нравите по онези времена - не само в България, но явно и в Сърбия, че и в Швейцария. Първата постановка на пиесата е била през 1894 г. в Лондон. (Тук е важно да споменем, че българските актьори в постановката играят чудесно.)

Големият актьор Джон Малкович каза, че не е дошъл у нас, за да поставя пиеса, с която да се присмее на българите и че това не би било особено умно. Всеки, който гледа представлението ще се убеди, че то е всъщност доста патриотично и е направено с любов към България. Любов, която самите българи вече рядко могат да изпитат или изразят в изкуството. Постановката е мил и наивистичен, възрожденски прочит на текста на Шоу, който дори напомня някои от пиесите на Иван Вазов. Пиесата е комедия на нравите - любовна и простодушна, декорът е наивистичен, а актьорите - фино иронични към персонажите си и епохата. Цялото стои като извадено от картина на наивистите Димитър Вецин или Анета Аламова. 

"Аз съм тук, защото съм имал късмет да работя с актьори, които са израснали в България и са учили във вашата Академия. Харесвам пиесата. Има силни твърдения за безсмислицата на войната. Затова аз се интересувам от този текст. Действието се развива в България, държава, за която не много хора са знаели по времето на Шоу".

Директорът на Народния театър Васил Василев каза лаконично:

"Това е третата поред пиеса, за която цяла България говори. Няма по-голяма награда за един директор на театър, когато обществото говори за пиеси, които ние поставяме. Случайно или не напипваме болните места на времето ни."

Припомняме, че великолепното представление на Галин Стоев "Хага" по текст на украинската авторка Саша Денисова възбуди изключително много проруските сили у нас и най-вече ПП "Възраждане". Повече за представлението можете да прочетете ТУК.

Патриотичните организации, които ще протестират тази вечер, искат постановката "Оръжията и човекът" да бъде свалена от афиша на Народния театър, защото смятат текста за обиден и виждат символика в премиерните дати - на днешния 7 ноември е годишнина от сръбско-българската война, на която Иван Вазов посвещава стихотворението "Новото гробище над Сливница", а 8 ноември е денят на окупацията на Западните покрайнини.

Един от организаторите на недоволството тази вечер Ивайло Шопски пусна в социалните мрежи апел за протеста:

"Това представление със съдействието на директора, който като един Юда, е поканил режисьора със сръбски корени Джон Малкович (Малкович има хърватски корени по бащина линия – б.р.), за да се подиграва с нашата идентичност, не може да остане без отговор".

Оръжията и човекът

Текст:
Бърнард Шоу

Превод:
Стоян Чапразов и Райко Чапразов

Режисьор:
Джон Малкович

Сценография:
Пиер-Франсоа Лимбош

Костюмография:
Йордан Михалев

Светлинен дизайн:
Иля Пашнин

Асистент на режисьора:
Анастасия Димитрова

Личен асистент на режисьора:
Ивайла Велева

С участието на:
Ненчо Костов, Пламен Димов, Ева Тепавичарова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Петков, Стоян Пепеланов, Константин Еленков

„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия от световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу, поставена за първи път през 1894 г. в театър „Авеню“ в Лондон. Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален успех за Бърнард Шоу, от който тръгва и неговата популярност като драматург. Това е една от най-често поставяните комедии на Нобеловия лауреат. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Именно заради това си намерение авторът избира за заглавие на пиесата цитат от английския превод на началото на античната епическа поема „Енеида“ на Вергилий.

Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от приятели, решава да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се превръща домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на битката при Сливница през 1885 г.

Това, което занимава Джон Малкович в този текст, е както критика на романтичната идея за войната, така и сблъсъкът между любовта като романтичен идеал и реалността. Интересното за него е огромната амплитуда между приказния свят на Шоу и съвременния профанен свят на нормализирано усещане за криза, на човешко отчуждение, разделения и нестихващи военни конфликти. Войната вече не се свързва с идеите за героизъм, саможертва, свобода и човешко достойнство, а със страдание, ужас и смърт. Джон Малкович прави романтична антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират обратно към нас още по-осезаеми.

В България „Оръжията и човекът“ е поставяна два пъти от Николай Поляков под заглавието „Шоколадовият войник“ (в превод на Георги Станчев, който не е публикуван). Първата му постановка е през 1995 г. в Драматично-куклен театър – Враца, за което получава наградата за режисура на Националния фестивал на малките форми. Втората постановка е през 2000 г. в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе.

Режисьорът Джон Малкович поставя известната пиеса на Шоу за втори път в кариерата си. През 1985 г. той режисира „Оръжията и човекът“ в театър Circle in the Square в Ню Йорк. В постановката участват актьорите Кевин Клайн (по-късно заменен от самия Малкович), Глен Хедли и Раул Хулия, а представлението се радва на голям зрителски интерес и е изиграно над 100 пъти.

Джон Малкович е световноизвестен американски актьор, режисьор и продуцент. Носител е на редица престижни международни награди и номинации за кино, телевизия и театър, включително наградата на американската телевизионна индустрия „Еми“, наградата на Кръга на филмовите критици на Ню Йорк, награди от филмовите фестивали в Карлови Вари, Локарно и Мюнхен, две номинации за „Оскар“, три за „Златен глобус“ и една за Британските филмови награди „Бафта“. Актьорът е един от основателите на Steppenwolf Theatre Company в Чикаго.

Драматург:
Мира Тодорова

Втори асистент режисьор:
Олга Недялкова, Елена Костова

Дизайн на плаката:
Николай Димитров NAD

Фотограф:
Стефан Здравески

Спектакълът е със субтитри на английски език.

Премиера: 7, 8 и 9 ноември 2024 г.