Проф. Минеков: Нито знаем колко струва българският Лувър, нито как ще се издържа
Днес бе открита част от сградата на Националния музеен комплекс, известен още и като българския "Лувър". Министърът на културата Петър Стоянович съобщи, че до момента изхарчената сума по ремонта на трите обновени крила е 27 251 872, 70 лв. Предстои ремонт на южното крило на сградата, който се очаква да струва 12 милиона лева.
"Най-интересното за музея е, че няма проектобюджет. Ние не знаем какво ще струва той един ден на държавата. Как ще се издържа? Колко ще са парите, които държавата трябва да отделя ежемесечно само за него", заяви в интервю за OFFNews проф. Велислав Минеков.
Професор Минеков, Вие видяхте българския "Лувър", какво мислите за това, което видяхте?
Наистина си личи, че вътре са вложени много средства. Естествено аз оставам с предишните си забележки, тъй като тази сграда дори и в този си вид я считам за крайно неподходяща за каквато и да било експозиция, камо ли за излагане на изобразително изкуство и скулптура. Целият този градеж звучи интересно, но не е ясно за какво е предназначен. Тази неяснота остава и до ден днешен - ние не знаем за какво имаме нов музей.
Посочвате, че този музей противоречи на Закона за културното наследство - по какъв начин?
Виждате, че в ръцете си държа извадка от Закона за културно наследство, член 25*. Там пише характеристиката как и кога се прави музей. Този закон е прескочен абсолютно тенденциозно. А тази тенденция е извършена единствено с цел усвояването на огромна сума пари. Не виждам никаква друга логика освен парите в този случай. Това е направено при явно нарушение на всякакви правила.
Първо, тази сграда не е получила одобрен концепт от министерски съвет. Такъв концепт не е предложен. Тоест започнал е конкурс и е започнало ремонтно строителство на сграда с неясно предназначение. Не съществуват работни групи, които да са дали своя обосновка какво се желае да бъде направеното. Не е доказана обществената необходимост от подобен музей.
Най-интересното за музея е, че няма проектобюджет. Ние не знаем какво ще струва той един ден на държавата. Как ще се издържа? Колко ще са парите, които държавата трябва да отделя ежемесечно само за него. На всичкото отгоре, за да има такъв определен бюджет, е необходимо да се направи тъй наречената "прогнозна посещаемост". Тя също отсъства. Аз слушах глупости от по-предишния министър, че комплексът ще бъде посещаван дневно от поне 3 хиляди души. Това е пълен абсурд. Това е технологичен абсурд, защото тези 3000 души няма откъде да се появят и да паркират, те не могат да влизат и да излизат за 1 ден от този музей. Те дори не биха могли да ползват гардероб и закачалки, които се намират в зданието.
Интересно е колко би струвал този проектобюджет, колко би струвала издръжката като охрана, като осветление, като заплати за персонал. Абсолютно неясно е как ще бъдат избирани тези подробности. Вие виждате една гола сграда в момента. Не можете да си представите каква ще бъде цената на допълнителното оборудване - и оборудването, свързано конкретно с бъдещата експозиция, и охраната на това оборудване, и на целия музей. Какво ще струва това? Задавайте си този въпрос непрекъснато - какво ще струва. Тезата, че музеят ще се самоиздържа, е абсолютно невъзможна и Ви гарантирам, че това никога няма да се случи.
Допитаха ли се управляващите до художествената гилдия за проекта?
Никой никога не се е допитвал до когото и да било. Това е общо взето еднолично решение с много ясна цел. Никога не е бил задаван въпросът "Какво искате?" или "За какво трябва да бъде тази сграда?" Което е учудващо, защото министър Стоянович ме покани в работната група относно съдбата на бъдещия музей и идеите какъв да бъде той. На нашата първа среща аз окончателно разбрах, че никой не знае за какво е тази сграда. Вероятно поради мое скандално поведение повече не бях поканен на подобна среща. Но след днешната пресконференция аз виждам, че отново не се знае за какво е този музей. Той е загадка и според мен - престъпление. Крайно време е прокуратурата да потърси отговорност как са се случили тези неща.
Министър Стоянович заяви, че похарчената досега сума за ремонт на трите крила е малко над 27 милиона лева, а за ремонта на южното крило ще се похарчат още 12 милиона лева. Вие обаче твърдите, че до края на проекта ще бъдат похарчени още 50 милиона, а не 12.
Много е вероятно числата, които Ви казвам, да се сбъднат, а още по-вероятно е да надвишат тази сума. Относно южното крило - като журналист задайте въпроса какво се случи с това южно крило, с наема от чалготеката, която "живее" в музейната част. Кога са изтичали договорите на заведението, кога са преподписвани и докога важи последният договор. Нека авторите на тези договори да излязат наяве, написани от българските журналисти. Ако се върнем назад, нека да намерим и авторите на предложението тази сграда да се превърне в арт-хотел. Имаше някакъв турски бизнесмен, който се опитваше да превърне мястото в хотелиерско начинание. Странна форма на туризъм, свързана с остатъка от музея. Кои бяха хората, които доведоха този човек, които водеха преговори? Те се пазят в тайна. Аз имам предположение кои са, но не мога да кажа, защото ще излезе като клевета.
Освен това току-що чух на пресконференцията една дама инженер, която обясняваше за дейността на този грандиозен ремонт, че е била изключително изненадана от открития, направени по време на строежа, които са утежнили ремонтната дейност. Трябва да припомня, че още в началото на тази идея аз имах няколко интервюта, в които описвах възможните пречки, които ще се появят. Въпросната информация съм взел от строителен инженер, човек на години с много опит, който е взел участие в инженерния проект на сградата на МЕИ. Тогава аз споделих нещастието с носещите колони, с ниските тавани, с липсата на противоземетръсната устойчивост и т.н. Постепенно всичко, което бях казал, използвайки материалите на този инженер, започна да се появява като някакво откритие и бюджетът започна да се увеличава. Защо проблемите бяха известни и същевременно с това се превръщаха в открития?
От какво има нужда гилдията на художниците, от каква галерия се нуждаете?
Тази гилдия е забравена, тя не съществува повече от четвърт век. Повечето останали художници в нея сме нещастници, които се продават извън страната. Тук да работиш като автор и художник е едно добро намерение, което те обрича на глад. Дори да се издържате с помощта на високопоставени или богати приятели пак е невъзможно да се развивате.
Тук отсъства тотално културна политика към изобразителни и визуални изкуства. Те не се подкрепят по никакъв начин. От нашите национални музеи изчезна едно поколение. 27 години няма закупена от държавата творба на наш автор. Ние не съществуваме там. От неволя се обърнахме към Европа и света. Аз самият се изхранвам сравнително достойно точно по този начин. Не е възможно да получите подадена ръка от министър или култура, насочена към изграждане на ново визуално пространство.
В Европа има обща идея за развитие. Там действат и перфектни закони, които обясняват къде и доколко държавата те подпомага, как се извършва меценатството, какво означава корпоративното меценатство, което е изключителна сила в Европа. Но в България то не се случва, защото липсват нормални закони. Идеята, към която съм се включил и се надявам на политическа подкрепа, е за пълна промяна на Закона за културното наследство. Изчезване на Закона за закрила и развитие на културата и нов Закон за подкрепа и развитие на културата, който да е сходен с действащите европейски закони. Това е теза, която за мен вече е маниакална.
Единственият ни шанс е да потърсим как тези нормативни актове действат в Европа. Аз съм бил там, аз съм живял там, учил съм там, работил съм там и продължавам да работя там. Знам как законите им действат перфектно. Разбира се, държавата не е майка за всеки, който се е определил за културен субект или творец. Но тя не бива да бъде мащеха за всички, което се случи у нас в България.
Велислав Минеков е професор в катедра „Метал“, дисциплина скулптура в НХА, председател е на КК на СБХ.
___________________________________________________________________________________________
*Чл. 25. от Закона за културното наследство (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.), (1) Музей се създава при наличие на:
1. културни ценности, идентифицирани по реда на наредбата по чл. 107, ал. 1, които могат да бъдат представяни във вид на музейна експозиция;
2. сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняването на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 34, ал. 6, и условия за представянето на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 185;
3. постоянен източник за финансиране дейността на музея (издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни и природни ценности и образци);
4. специалисти с необходимата квалификация съгласно класификатора по чл. 37, ал. 2.
(2) Музеи могат да се създават:
1. за представяне на личности, дейности, явления и събития, както и с тематично обособени групи от произведения на изкуството, предмети и образци, които нямат качество на движими културни ценности или не са придобили качество на такива, но в съвкупност представляват научен, културен, обществен, религиозен или туристически интерес;
2. при наличие на сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представяне на предметите по т. 1.
(3) Създаването на музеи по ал. 2 и представянето на техните фондове в експозиции се урежда по ред, определен с наредба, издадена от министъра на културата.