Приказка за неделя: Рибарят Мишо и мишокът Мишел

Eдин рибар се беше подредил на брега на реката, сякаш се канеше там да векува – та палатка, дюшек и спален чувал, та лаптоп, примус и изобилие от хранителни запаси. Само че човекът беше малко ретро, към лаптопа беше включил отделно и клавиатура, и мишка, пък в главата му се въртяха куп идеи за роман ли, за филм ли, неясно какво. Слуката на Мишо като риболовец не беше голяма и след няколко дни и нощи край вира той реши да тръгне обратно към дома, а улова си да остави на приятели. Да чистят, да пържат и да се радват на прясната мряна, пък и да го хвалят... На него му стигаше, че е прекарал времето на чист въздух, в тишина и спокойствие, далече от разни кални номера и клюки.

Де да знаеше Мишо, че в раницата с лаптопа се е намърдал мишок на име Мишел, който много искаше да опознае големия свят, а не само родните ливади край вирчето. Всъщност истинската причина полският гризач да предприеме рискованото си пътешествие беше друга и както се казва, съвсем лична. Той случайно бе зърнал електронната мишка на рибаря и си беше загубил ума по нея. Такава красавица, сребристо сива, с дълга-дълга опашка не беше срещал досега. По нейна заповед лаптопът говореше, пееше, а Мишел надничаше от близките храсти и в захлас следеше всяко нейно трепване и примигване, болен от възхищение. Е, поглаждаше и мустаците си с желание, но то бе в реда на нещата, надяваше се скоро да й се хареса с юначен вид, прагматизъм, всеотдайност.

Ето защо мишокът пристигна в дома на рибаря тайно и като огледа обстановката, обзе го неописуема тревога. Стените бяха целите в библиотечни рафтове, книга до книга, диск до диск. Първата му мисъл бе дали пък тук не го чака някой ояден книжен плъх, който вече е спечелил сърцето на неговата изгора? Разтършува се, прелисти един-два албума, откъсна по някоя страница от дебелите томове, колкото да успокои нервите си с хапка-две, но за щастие не откри следи от съперници. В същото време компютърната мишка се изтягаше на писалището като съблазнителна моделка и ставаше все по-уверена, че сърцето на Мишел завинаги е нейно. Иначе защо ще я преследва най-упорито до жилището й, скрит и без дъх в раницата на рибаря?... Така си беше, неин беше Мишел навеки, ала рибарят Мишо по незнайно какви признаци веднага усети: в къщата му шета неканен гостенин. И започна яростна борба да го прогони колкото може по-далече.

В първия ден на нежеланото присъствие рибарят купи смъртоносна отрова за гризачи и я посипа по полиците, в ъглите на стаята, даже на перваза на прозореца тури. Ала Мишел не беше вчерашен, като стъпи в разпръснатия прах, веднага хукна към банята да се окъпе, как би могъл мръсен да се доближи до своята избраница, да я докосне?... Тя му изглеждаше толкова смирена, изящна, светеща от чистота, полегнала между неговото сиво битие и неизвестните вселени, а той да застане при нея немит, несресан, с увиснали уши и мустаци...

На следващия ден рибарят Мишо заложи страшни капани, но Мишел изгаряше от такава страст към електронната мишка, че и през ум не му мина заради залък хляб или парченце сирене да тършува из железариите. А и ако само се беше докоснал до метала, сигурно щеше да го разтопи с любовта си. Цялото същество на мишока изгаряше от присъствието на красавицата, която при най-лек допир показваше споделени чувства ту с лирични стихове, ту с музика, разтърсваща душата. Дали би могъл за миг да я прегърне и да потанцуват, чудеше се Мишел... И мечтаеше под изкусителния шепот на лаптопа, и умираше от щастие, че това е за него, единствено за него и ще го омайва винаги.

На третия ден рибарят измисли още по-жестоко оръжие – поиска назаем котарака на съседката, надяваше се рижият бандит да подгони натрапника, да го докопа под кревата или да го застигне в антрето и от раз да се приключи с неприятната визита на полския пришълец. Не се получи точно така. Мишел тичаше насам-натам, уж хитруваше, а накрая скочи смело на писалището, готов с гърди да брани своята любов. Миг и той неволно докосна някакъв клавиш на лаптопа, от екрана прозвуча яростен кучешки лай, охраненият котарак се втрещи и побягна позорно към полата на своята господарка. Рибарят също замръзна от почуда - не можеше да повярва, че мишокът му говори:

- Обичам я и ще умра за нея! Нима никога не си обичал и не можеш да ми помогнеш или поне да ме разбереш...

Много ясно, Мишо беше обичал, даже в момента си падаше по една... Но да обяснява на малък нахален провинциалист в кого и защо е влюбен му идваше наистина много. Все пак, като гледаше смелчагата до електронната мишка на писалището си, не можеше да не го разбере. Постъпи по мъжки. Бързо и дискретно се обърна, после излезе – имаше време до последния автобус, с който най-често ходеше край онази река. Сега беше без палатка и такъми, просто отиваше до вира, където се намериха с Мишел, съвсем различни и все пак сродни. Е, от последната автобусна спирка трябваше да повърви и пеша, но небето беше обсипано със звезди, той знаеше отлично пътя и развълнуван от развоя на събитията, не обръщаше внимание на друго.

Край вира седна да отдъхне, после забрави сметките за ток и парно, ядовете с комшиите, дори не се сети за интригите между колеги или за роднинските имотни спорове. На брега, под огромната пълна луна, рибарят мислеше само за своята може би най-истинска любов. Накрая я откри – както толкова пъти досега забеляза една русалка, повече въображаемо, отколкото реално същество, което безгрижно цамбуркаше във водата. Мишо нагази в реката, за да хване плувкинята с голи ръце, ако е възможно - и да я задържи задълго. Беше прекрасно видение, жива приказка, а се оказа безкрайно любопитна какво смята да я прави, след като я улови, та набързо му разясни:

-О-о-х, рибарю... Ако ме целунеш сега, ще трябва да ме вземеш за жена. Аз ще се покрия с бръчки, ще се сгърбя, ще закуцукам с бастун. Ще ти се карам, ще искам пари за тоалети, грим, фризьор и спа, а ще готвя безвкусни манджи. Ще ме обичаш ли тогава?... Ако тази нощ ме погалиш по разплетените коси, ще се превърна в неудържима пираня, а ти ще се самоизяждаш от луда ревност. Ще ми прощаваш ли предателствата и глупостта тогава?... Ако пък на шега ме чукнеш по носа, защото тъжа за нещо, и после кажеш, че накрая всичко се оправя, аз ще стана най-добрият ти приятел. Ти ще ми бъдеш ли верен до смърт и тогава?...

Рибарят Мишо хептен се обърка – не обичаше да избира от две възможности, а когато те стават и повече, просто се поболяваше от колебания. Но пък харесваше русалката отдавна, луната осветяваше положението недвусмислено, звездите му намигаха окуражаващо и той намери решение тутакси:

-Не може ли три в едно?

Така е в приказките - използвал момента, че красавицата няма подготвен отговор, целунал я, погалил косите й и я чукнал по вирнатия нос, макар че по принцип одобрявал хората, които си знаят цената. След което я изнесъл на брега, от там да се види, че е най-обикновено момиче, което може да обича и да го обичат.

Когато се прибрали вкъщи, рибарят трябвало да поразчисти терен за своята половинка. То се знае, жена му го накарала да се погрижи и за ново обзавеждане, и за кола, за застраховки, по-високи доходи от втора работа, даже влог да направи... Старият лаптоп – с добавената клавиатура и мишка, отишъл в мазето, а там мишокът Мишел вече майсторял гнездо, в което да се съберат с неговата невероятна електронна любима.