Победители от световните кинофестивали идват на София Филм Фест

Призьори от престижни кинофестивали в света са част от програмата „Големите награди” на 21-вия София Филм Фест през март.

„Живял съм и по-добре” („It’s Not The Time of My Life”) на Саболч Хайду спечели „Кристален глобус” в Карлови Вари за най-добър филм. За прожекцията в София ще пристигнат специално режисьорът, актрисата Оршоя Тьорок-Илеш и продуцентът Андраш Мухи.

Филмът е интимно изследване на две семейства, принудени от обстоятелствата да споделят общ апартамент. Ернела и Алберт са работили в Шотландия, но се завръщат разочаровани и няма къде да отидат. Заживяват при сестрата на Ернела, недоволни от факта, че цял живот са под наем. Както във всяко семейство така и тук има забавни и иронични ситуации. Освен разказ за сложните човешки взаимоотношения, кинотворбата поставя акцент и върху драматичния сблъсък между суровата реалност и въображаемото.

„Опитваме се да говорим за себе си, нашите желания, съмнения, опасения, нашето ежедневие, семейството, децата и родителите ни, - казва Саболч Хайду. - Може би, когато говорим за себе си, говорим и за всички останали. Ние не сме специални. Проблемите ни са сходни. Нещата са навсякъде около нас и трябва просто да ги забележим и да развием историята. Във филм, писмо, на автобусната спирка или по телефона – средата няма значение. Забравяме формалностите и просто разказваме историята толкова дълго, колкото можем.”

Филмът е нискобюджетен и в него играе цялото семейство Хайду – Саболч, жена му Оршоя и двете им деца. Саболч Хайду бе отличен в Карлови Вари и с наградата за най-добра мъжка роля.

Носителят на „Златен лъв” във Венеция „Жената, която си тръгна” („The Woman Who Left”) на Лав Диас е вдъхновен от разказа на Лев Толстой „Бог вижда истината, но скоро няма да я каже” („God Sees the Truth, But Waits”) и изследва икономическото неравенство в модерното филипинско общество – разликите между бедни и богати, минало и настояще през погледа на жена, прекарала 30 години в затвора, без да е виновна.

„...Диас улавя и в най-малките жестове втъкани истории на институционалната привилегия, съучастие и арогантност, допринесли за още по-големите различия в съвременното филипинско общество. Смесването на чистотата с тихия гняв и майсторското владеене на кинематографичното повествование превръща „Жената, която си тръгна” в една от най-трогателните и изпълнени със състрадание кинотворби на Лав Диас.”

„Радио мечти” („Radio Dreams”) на Бабак Джалали (Голямата награда Hivos Tiger Award в Ротердам) разказва историята на Хамид (в ролята Мосен Намджо - смятан за „Боб Дилън на Иран”), който емигрира в САЩ, за да преследва своята писателска кариера и „американската мечта”. Вместо това се озовава водещ в Pars Radio, персийската радиостанция в Сан Франциско, където търси художествено удволетворение на фона на търговските амбиции на собствениците на медията. Един ден те решават да съберат заедно първата рок-група на Афганистан с техните идоли Metallica.

„Радио мечти” е разказ за един човек в изгнание, който се опитва да донесе своята култура в Сан Франциско чрез музиката и изкуството, - казва Бабак Джалали. – Но той се сблъсква с реалността на комерсиалното радио.”

Филмът е впечатляваща комедия за различни манталитети, култури, вкусове и притеснения, чийто сблъсък води до абсурдни и забавни ситуации.