Пенсионираната уредничка и "Квадрат 500" с взаимни обвинения

Бившият главен уредник на Национална галерия "Квадрат 500" г-жа Искра Захариева, която бе пенсионирана, заедно с колегата си Мария Димитрова, след като изтече информация за климатична авария в културната институция, публикува отворено писмо, в което споделя становището си относно нередностите в галерията.

Двете уреднички на столичния музеен комплекс "Квадрат 500", които са показаха щетите от климатичната авария в сградата на художника Недко Солаков, бяха внезапно пенсионирани преди дни. Художникът даде гласност на проблема с климатизацията на сградата, която заплаши някои от ценните платна на галерията от разруха.

Според Захариева повредата на климатичната система датира от началото на януари 2017 г., а реакция от директора на "Квадрат 500" Слава Иванова е дошла едва преди 10 дни, изразявайки се "в обвинения в обвинения срещу екипа от реставратори и уредници." 

Захариева твърди, че Иванова не е дала гласност на проблемите на "Квадрат 500" и не е поискала отговорност от виновните за случилото се - проектанти, строители, инвеститорски контрол. Според нея са напразно похарчени много български и европейски пари. 

"Чудя се дали проблемите, заложени като бомба със закъснител в строителството на сградата на "Квадрат 500", са направени от некомпетентност и безотговорност, или всичко това е умишлено – за да продължат да се вземат "едни пари" от "едни хора" и "едни фирми", продължава тя.

Захариева допълва, че не за проблема не е алармирано към Министерство на културата и не е потърсена помощ от съответните институции за решаване на проблема. 

В писмото и тя се пита дали ремонтът за 27 млн. лв. не е направен нарочно некадърно, за да се продължава отпускането на средства, които да бъдат насочвани към предварително определени места. 

"Ако не беше искреното възмущение на художника Недко Солаков, от който всъщност медиите разбраха за случилото се, и представянето на неговата позиция в медиите, от залите нямаше да бъдат изнесени дори и заснетите четири творби", допълва тя. 

След разразилия се медиен скандал не закъсня и отговорът на ръководството на "Квадрат 500".

Според управата на галерията "на 13 януари 2017 г. г-жа Искра Захариева е била дежурeн уредник по екпозиция и би трябвало поне да е видяла, че има проблеми в западното крило и че се работи за тяхното отстраняване". Те допълват, че няма следа от нейна реакция - "най-малкото запис в дневника на дежурните по експозиция".

За закъснялата реакция се твърди:

"Температурата в този ден е била 21 градуса. Едва пет дни по-късно г-жа Захариева изпраща докладна записка до директора на Националната галерия, но става дума единствено за произведения върху хартия в друга зала. Г-жа Захариева заявява, че е било редно да бъде алармирано Министерството на културата, без да е потърсила информация за предприетите административни действия от страна на директора Слава Иванова. Малко късно. Министерството е известено за сегашната ситуация в сградата, а през изминалите две години - и за много други проблеми, установени след май 2015 г., на които следва да бъдат намерени решения", допълват в писмото си от "Квадрат 500".

Относно пенсионирането на Захариева и Димитрова се пише, че са налице "всички предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на работодателя да освободи работници и служители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст".

В писмото се допълва, че в длъжностните характеристики и на двете уреднички пише, че "една от отговорностите им е да работят за доброто име на институцията", което те са нарушили, давайки публична гласност на проблема с авариралата климатична система. 

От "Квадрат 500" допълват, че се осъществява наблюдение от реставраторите във всички зали на всички произведения и няма констатация за безвъзвратни щети.

"Консервацията и реставрацията ще се извършват планово и според конкретната специфика." 

"Произведенията от музейните колекции нямат цена, тъй като веднъж попаднали в тях, те престават да бъдат обект за художествения пазар. Тези произведения имат единствено застрахователна стойност. В Националната галерия ще бъде извършена своевременна реставрация на всички установени върху произведенията изменения, съобразно най-добрите практики в съответната област. В този смисъл няма да настъпи „падане на цените” на творбите", се допълва в писмото.

"Недопустимо е Националната галерия да бъде заложник на нечии лични амбиции и интереси. Недопустимо е в Националната галерия да се разиграват сценарии, режисирани и подготвени отвътре с цел, от една страна, отвличане на вниманието от бездействието на отговорните служители и от друга страна, с прозрачното намерение да се прехвърли изцяло отговорността и най-вече да се дискредитира ръководството на галерията. Избран е момент, в който може да се посвири и на политически струни. И това е недопустимо в национална културна институция", се пише в писмото относно обвиненията на Захариева срещу Иванова.

--------------------------------------------------------------

Пълният текст на отвореното писмо на Искра Захариева:

Започвам да пиша този материал с изричната уговорка, че той не е в отговор принудителното ни – моето и на колегата Мария Димитрова, "пенсиониране" заради "оптимизация в предприятието". Случаят е само един от дребните факти, определящи атмосферата, в която функционира Националната галерия, след заемането на поста директор от Слава Иванова. И не мисля, че е редно общественото внимание да бъде ангажирано с вътрешни административни и колегиални недомислия. Публиката на галерията и всеки обикновен гражданин е в правото си да каже: не ни занимавайте със себе си, а с картините – вие заради тях получавахте заплата!

Именно заради тях, заради тежкия проблем на повредените през тази зима творби в "Квадрат 500",искам да насоча вниманието към процеси, които текат в сбърканото управление на културното ни наследство и към последствията от това. Те са пред очите ни, но или не ги виждаме, или така ни е по-лесно. И ако не стане някъде скандал, рядко се интересуваме какви решения, от кого и как се взимат. Основната ни теза е, че парите за култура са малко – което е така - само 0.5% от БВП. Но как и през кого се харчат тези пари, какви са крайните резултати, питаме рядко, и то без особена загриженост и компетентност.

В началото на януари заради ниските температури в климатичната инсталация на "Квадрат 500" се е получил срив. Температурите и влажността в експозицията са били драстично нарушени. Последствията – множество повредени творби от чуждестранното и българското изкуство, както и риск за цялата колекция. Реакцията на директор Слава Иванова дойде след 10 дни и се изрази в обвинения срещу екипа от реставратори и уредници.

Чудя се какво би се случило, ако директорът на Националната галерия веднага беше свикала пресконференция и бе дала публичност на проблемите на сградата на "Квадрат 500". Какво би се случило, ако от името на най-голямата художествена институция – Тя – Директорката, бе поставила въпроса за отговорността по цялата верига – проектанти, строители, инвеститорски контрол, ако беше имала куража да поиска сметка за напразно похарчени български и европейски пари.

Чудя се какво би станало, ако на висок глас беше изговорила редица известни за работещите в галерията, но не и на обществото факти:

проектирането на инсталациите в сградата е неудачно; изпълнението им е направено по най-евтиния и безотговорен начин; непрестанните ремонти по сградата са непосилни за делегирания бюджет на Националната галерия; липсват специализиран технически персонал за поддържане на сградата.

Чудя се дали на тази пресконференция директорът не можеше да поиска съдействие от обществото за търсене на виновните и отстраняване на повредите в рамките на 5-годишния гаранционен период за сметка на проектанти и изпълнители?

Чудя се дали проблемите, заложени като бомба със закъснител в строителството на сградата на "Квадрат 500", са направени от некомпетентност и безотговорност, или всичко това е умишлено – за да продължат да се вземат "едни пари" от "едни хора" и "едни фирми".

Чудя се дали след тази хипотетична пресконференция Слава Иванова нямаше да има повече основание да каже, че пази "престижа" на Националната галерия и е лоялна към проблемите на българската култура, а не към началниците си. В такава нейна позиция щеше да има и достойнството, и професионализма на личност, назначена да управлява най-голямата галерия в страната.

И да, не е във възможностите на един директор да реши сам проблемите на неудачно проектиране и строителство, но от нея данъкоплатците трябваше да научат как въпреки похарчените милиони в сградата се съсипват безценни български и чуждестранни произведения на изкуството. Защото още когато миналата зима части от таваните на залите започнаха да падат, беше ясно, че проблемите няма да свършат с боядисване с латекс.

Не беше ли това достатъчно основание, когато тази зима се прогнозираха температури до -20 градуса, да бъде назначен денонощен мониторинг на сградата на "Квадрат 500"?

Не трябваше ли при първите признаци на срив в инсталациите да бъдат алармирани всички – реставратори, уредници, хранители, и галерията да бъде затворена за посетители, за да се свалят всички картини в риск? Не трябваше ли на минутата Министерство на културата да бъде уведомено, за да поеме своята отговорност? Но не – проблемът се замете под килима, пазителките в залите бяха държани дни наред на работа при температури от 9-10 градуса, некомпетентни технически лица експериментираха с температурите, без да отчитат влажността на въздуха, а реставрационен съвет беше свикан едва месец и половина след аварията.

Ако не беше искреното възмущение на художника Недко Солаков и представянето на неговата позиция в медиите, от залите нямаше да бъдат изнесени дори и заснетите четири творби. А останалите?

Какво правим с останалите пострадали или подложени на риск? Ами правим това, което можем – търсим вътрешни врагове, които не пазят "престижа" на институцията и не проявяват лоялност към Директора, и ги пенсионираме. Търсим оправдание в безсмислени технически съвети и в желанието си да оцелеем на служебния си пост.

Чудя се дали ако част от парите, които досега са похарчени за ремонти в Националната галерия и в бъдеще отново ще бъдат похарчени за неудачно строителство, бяха попаднали в ръцете на професионалисти, днес щяхме да си говорим за неработещи инсталации и съсипани картини. Може би с част от тях щяхме да закупим нови творби, ново оборудване на реставрационните ателиета, щяхме да финансираме научни изследвания, щяхме да осигурим средства за квалификация и привличане на млади специалисти в галерията.

Знам, че времето за това отворено писмо не е най-подходящо.

Политическото злободневие на предстоящите избори вече обеща много – бързи и гениални решения на темите за опазването на културното ни наследство. Както винаги досега, проблемите на културата се превръщат в част от предизборните битки, но само до спечелването им. Компетентността в управлението й също. И после пак ще сложим "нашите" хора начело – защото са удобни и послушни.

Не храня големи надежди, че някой, от когото зависят малкото пари на данъкоплатците, вложени в култура, ще поиска дори да започне да пита защо, да провери кой, да разбере как. Но ние с Мария Димитрова работихме 30 години в любимата ни и вече несъществуваща Национална галерия за чуждестранно изкуство и затова имаме право да ни боли, когато пред очите ни се съсипват събраните и опазени от поколения българи художествени ценности. И когато се разделям с любимите си колекции от Азия и Латинска Америка, искам да знам, че те остават в ръцете на отговорни хора и специалисти и един ден ще мога да ги покажа на внуците си.

Искра Захариева – главен уредник в Националната галерия

-------------------------------------------------------

Пълния текст на писмото на Национална галерия

1. Относно проблемите в микроклимата и действията за тяхното преодоляване

Г-жа Искра Захариева задава множество въпроси, на които ръководството на галерията търси решение още от момента на откриването на Квадрат 500 през пролетта на 2015 г. До този момент главният уредник Искра Захариева не е проявила никакво публично недоволство, въпреки че много добре знае какво и как е не/изградено или не/ремонтирано, не/довършено в отделните крила на Квадрат 500. Тя удобно забравя, че още през 90-те години в сградата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство не веднъж са констатирани проблеми с отоплението, което е водело до затваряне на залите за посетители, без да бъдат сваляни картини от стените.

Как г-жа Искра Захариева, чието работно място е в едно от крилата на Квадрат 500, не е разбрала за проблемите с климатиците от 7- 9 януари и не е забелязала действията, които веднага са предприети – започналият спешен ремонт на всички аварирали системи, допълнителното включване на термографи и мобилни овлажнители? Напротив - в отвореното си писмо г-жа Захариева очаква да бъде „алармирана” от някой друг. Данните от наблюдението на всички системи в сградата на Квадрат 500 сочат, че само за три дни (8, 9 и 10 януари) температурата е била 14-15 градуса при стандартен минимум от 18 градуса и максимум от 22 градуса.

На 13 януари 2017 г. г-жа Искра Захариева е била дежурeн уредник по екпозиция и би трябвало поне да е видяла, че има проблеми в западното крило и че се работи за тяхното отстраняване. Но следа за нейна реакция, най-малкото запис в дневника на дежурните по експозиция, няма. Температурата в този ден е била 21 градуса. Едва пет дни по-късно г-жа Захариева изпраща докладна записка до директора на Националната галерия, но става дума единствено за произведения върху хартия в друга зала. Г-жа Захариева заявява, че е било редно да бъде алармирано Министерството на културата, без да е потърсила информация за предприетите административни действия от страна на директора Слава Иванова. Малко късно! Министерството е известено за сегашната ситуация в сградата, а през изминалите две години - и за много други проблеми, установени след май 2015 г., на които следва да бъдат намерени решения.

Възниква и друг въпрос: г-жа Искра Захариева не знае ли от дългогодишната си работа в музей, че облепването е първата превантивна мярка за запазване на целостта на живописния слой? Вероятно тя не прави разлика между бързата и професионална намеса на реставраторите и задачите на реставрационния съвет- да бъде предложен цялостен план за всеобхватна работа по произведенията с конкретни срокове.

До посещението в зала 6 на художника Недко Солаков на 23 февруари 2017 г., когато кризисните моменти вече са преодолени, главният уредник Искра Захариева е имала възможността както да даде публичен израз на своето недоволство- още от времето на ремонта на бъдещия Квадрат 500 и откриването на представителната експозиция в него, така и да защити ясно своята позиция. Най-сетне днес г-жа Захариева решава да се прояви като пръв и принципен поборник за правда. Може би си струва да си припомним двама от героите на Чудомир - излизащият в пенсия чиновник си позволява на висок глас да критикува началника си, а оставащият писар си мисли: „И я че изокам некой ден“…

2. Относно прекратяване на трудовите правоотношения на основание придобити необходим трудов стаж и възраст за пенсиониране на г-жа Искра Захариева и г-жа Мария Димитрова

Налице са всички предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на работодателя да освободи работници и служители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Що се отнася до лоялността, в длъжностните характеристики на служителите в Националната галерия една от отговорностите им е да работят за доброто име на институцията.

Г-жа Искра Захариева ще предаде фонда на назначена от директора комисия в срок от 15 дни след връчването на предизвестието. Със същата заповед е определен и уредникът (изкуствовед), който ще приеме съответния фонд.

3. Относно уврежданията на произведения

Осъществява се наблюдение от реставраторите във всички зали на всички произведения. Няма констатация за безвъзвратни щети. Консервацията и реставрацията ще се извършват планово и според конкретната специфика.

Произведенията от музейните колекции нямат цена, тъй като веднъж попаднали в тях, те престават да бъдат обект за художествения пазар. Тези произведения имат единствено застрахователна стойност. В Националната галерия ще бъде извършена своевременна реставрация на всички установени върху произведенията изменения, съобразно най-добрите практики в съответната област. В този смисъл няма да настъпи „падане на цените” на творбите.

P.S.
За активните мероприятия, творбите и хората /не по Стайнбек

Недопустимо е Националната галерия да бъде заложник на нечии лични амбиции и интереси. Недопустимо е в Националната галерия да се разиграват сценарии, режисирани и подготвени отвътре с цел, от една страна, отвличане на вниманието от бездействието на отговорните служители и от друга страна, с прозрачното намерение да се прехвърли изцяло отговорността и най-вече да се дискредитира ръководството на галерията. Избран е момент, в който може да се посвири и на политически струни. И това е недопустимо в национална културна институция.

Отговорни служители не били информирани и са много учудени, че в най-тежкия зимен период в сградата на галерията по ул. „19-ти февруари“ е имало серия от аварии на климатици! Но не те, а други служители на галерията са дежурили денонощно, за да се овладее положението спешно и по най-бързия начин. За да няма тежки последствия и да не се налага спиране на работата в галерията. Не само защото при толкова ниски температури изнасяне на произведения извън сградата е недопустимо, но и защото галерията не разполага с оборудвани депа за тяхното съхранение.

И тъй като у нас, за съжаление, парите за култура са малко, интересът на кадрите бързо се насочва към наличните ръководни позиции, живителното, при някои, чувство за власт и към напълно въображаемия административен комфорт. Вероятно твърде наивно сме подминавали многобройните случаи на закъснение или неявяване на работа на част от служителите на бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство, заниманията им с лични поръчки през част от работното време и открития бойкот при изпълнение на основни техни трудови функции. Ясно обаче си даваме сметка и за друго – самоцелният стремеж към определени позиции, без ясна самооценка, е не само неуместен, но може да бъде и пагубен, особено когато липсва добронамереност и достойна кауза. Знаехме, че истинското обединение ще бъде дълъг и нелек процес, но не очаквахме, че колеги ще загърбят професионализма си и истината, противопоставяйки се на общия път.

Национална галерия