Още шест заглавия на "София филм фест"

Дванадесет филма ще се състезават за голямата награда „София – Град на киното”, осигурена от Столичната община.

Преди десет дни представихме шест от филмите в конкурсната програма. За първи път три от тях са бългрски. Днес е ред на останалите заглавия на София филм фест.

„Моето щастливо семейство” („My Happy Family”, Германия-Грузия-Франция) е вторият филм на режисьорите Нана Евктимишвили и Симон Грос след впечатляващия им дебют „В разцвет“ („In Bloom”).

Това е история, заснета изцяло от ръка, която се случва в патриархално общество - три поколения от едно обикновено грузинско семейство съжителстват дълги години под един покрив. Но всички са шокирани, когато 52-годишната Манана решава да напусне къщата на родителите си и да заживее сама. Без семейство и съпруг, нейното пътуване към неизвестното започва въпреки предразсъдъците на околните.

„Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J.”, Сърбия-България-Македония) по думите на режисьора Боян Вулетич е „черна комедия за жена, която иска да се самоубие, но заради корупцията и бюрокрацията в Сърбия, не може да направи дори това. Филмът също така е семейна драма, изпълнена с много емоция и любов. В известен смисъл, докато в даден момент не стигнем до смъртта, не можем да започнем да живеем отначало.”

„Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate”, Хърватия-Дания) е дебютът на младата хърватска режисьорка Хана Юшич.

„До известна степен това е приказка за една млада жена, живяла заедно с безразличната си майка, умствено изостаналия си по-голям брат и тираничния си баща, който цял живот е управлявал всичко у дома, – пише The Hollywood Reporter. - Когато авторитарният глава на семейството получава инсулт, 24-годишната дъщеря (дебют на актрисата Миа Петричевич) излиза от черупката си, за да се приспособи към новата роля на единствената, която отговаря и се грижи за прехраната на семейството.
Въпреки че историята е заснета с много потенциал и възможности, Хана Юшич не спира да търси правилният тон и посока за нейната кинотворба, смесвайки добре набелязани сцени с по-карикатуристичното представяне на семейните взаимоотношения.”

С „Лошо влияние” („Bad Influence”, Чили) режисьорката Клаудиа Хуайкимила хвърля светлина върху проблемите на индианския народ Мапуче, част от който е и самата тя, като се опитва да представи историята отвън. Дебютът й в пълнометражното кино изследва живота и невероятното приятелство на двама тийнейджъри – единият е непокорен младеж, а другият е Мапуче, който не може да бъде приет от народа си, защото е различен.

„Последното семейство” („The Last Family”, Полша) на режисьора Ян Матушински проследява историята на известното арт-семейство Бекшински. Филмът ги „следва” повече от 30 години, през успехи и неуспехи, опити за самоубийство и поредица от смъртни случаи, докато те се опитват да направят възможно най-доброто за всеки един член на семейството, въпреки някои наистина неблагоприятни обстоятелства.

„Последното семейство” е честен опит за документален портрет с голяма доза художествени елементи. „Ян Матушински е направил безспорно тъжен филм, но семейната любов и горчивият хумор му пречат да бъде депресиращ”, пише критиката. „Последното семейство” е забележителна история!”, възкликват медиите.

„Отвъд тишината” („Beneath the Silence”, Израел) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот.

„Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство”, споделят Ерез Мизрахи и Сахар Шавит.