Никой не знае колко струва „българският Лувър“, как се казва и какво ще показва

Никой от работещите в Националния музеен комплекс-София (НМК), известен като „българския „Лувър", изглежда не знае какво се случва с него.

Това става ясно след получените отговори на запитване на OFFNews към управата на музея, който трябва да отвори врати на 24 май, но все още си няма нито име, нито концепция.

Според представител на музея официално обявен краен срок за избиране на име на НМК няма, като „засега най-много гласове събира предложението за „Квартал 500“. Министър Рашидов обаче смята, че най-популярното име всъщност е „Квадрат 500“.

„Квадратът е художествена форма, 500 е абстракция“, заяви той на 22 декември миналата година. 

Според ръководството на музея неговото създаване не противоречи на чл. 25 от Закона за културното наследство*, на каквото мнение са проф. Велислав Минеков и други културни дейци. Въпреки това проектът е започнат без готова концепция. Концепция, която не е готова и до този момент – музей има, но не се знае за какво точно.

„Отдавна съществува идеята за изграждането на национален музеен комплекс, но към конкретни действия в тази посока се пристъпи едва след осигуряването на средства. След представянето на предложение за реализацията на НМК от експертен съвет, министерството на културата обяви конкурс за проект за неговото изграждане, спечелен от архитектурното бюро на арх. Янко Апостолов и впоследствие реализиран от изпълнителя ГБС. В края на януари 2015 г. ще бъде представена концепцията на работна група с председател акад. Светлин Русев за постоянната експозиция на НМК, след което ще започне и същинското подреждане на колекциите", казаха от НМК.

Попитахме още ръководството обоснована ли е обществената необходимост изобщо от създаването на подобен музей, като ни се отговори следното:

„Що се отнася до въпроса за обществената необходимост от подобен музей, следва да се отбележи, че нито Националният музей за българско изобразително изкуство, нито Национална галерия за чуждестранно изкуство се нуждаят от защита. Двете институции отдавна са се утвърдили като притегателен културен център в София и страната, и са познат и предпочитан партньор на културни институции извън границата на България“.

Двете галерии бяха обединени в едно – Национален музеен комплекс-София, с постановление от 22 декември миналата година.

Засега се очаква те да предоставят на новата музейна сграда свои произведения, които са пазени в хранилищата им, тъй като в сградите на НМБИИ и НГЧИ не е имало достатъчно място да бъдат изложени.

Това обаче не е официално потвърдено, тъй като концепцията все още не е изготвена.

"Ремонтните работи в Националната художествена галерия са към своя край, а не е ясно какво ще има там и при каква организация на дейностите - такъв абсурд в живота си не съм виждал", заяви на 16 юли 2013 г. тогавашният културен министър Петър Стоянович, въпреки че само 4 дни след това той запя напълно нова песен.

Художници и скулптори изтъкват, че от над 25 години държавата не е закупила нито едно родно произведение на изкуството, с което се заличава цяло едно поколение български творци от историята на изкуството ни.

Освен това в страната няма и музей за съвременно българско изкуство, каквато функция можеше да придобие НМК или част от него.

"Софийският Арсенал – музей за съвременно изкуство" (САМСИ), който беше ремонтиран с паричната помощ на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, от доста време не работи, като последната новина, публикувана на сайта му, е от края на 2013 г.

От НМК заявиха, че скоро предстои втори етап на ремонт на САМСИ, след което той ще започне да функционира. Артисти, до които се допита OFFNews, обаче не са въодушевени от "Софийския арсенал".

От Националния музеен комплекс не се наеха да заявят и колко пари ще са необходими, за да може той да функционира – за охрана, за заплати, за изложби и т.н.

„Прогнозни разчети за бюджета са правени от страна на двете галерии още преди тяхното преобразуване в Национален музеен комплекс. Факт е обаче, че НМК е една чисто нова институция, обединяваща дейности, служители и сграден фонд на двете национални галерии с прилежащите филиали. Това налага изключително голяма прецизност при отчитането и анализа на огромната база данни. Още повече, че при формирането на бюджета, трябва да се вземат под внимание и въпроси, които не зависят само от НМК или МК, като например този за охраната на музейния комплекс. Така че, какъвто и прогнозен бюджет да бъде изготвен за първата година, то той неминуемо ще претърпи промени“, съобщиха за OFFNews от музея.

Изглежда, че нямат и прогнозна посещаемост и не знаят нито от колко души приблизително ще се посещава той месечно или годишно, нито колко пари ще генерира и дали ще може да се самоиздържа, и в крайна сметка – колко пари ще струва функционирането му на данъкоплатците.

„Не бихме могли да се ангажираме с точна прогноза за посещаемост. Факт е обаче, че очакването за откриването на НМК сред обществеността е голяма, което ни дава основания да мислим, че и посетителите ще са много. Мисля, че през първата година това няма да е възможно“, заяви ПР-ът на НМК.

Оттам изтъкнаха, че не знаят кога изтича договорът на клуб „Планет“, помещаващ се в южното крило на сградата, тъй като „НМК като нова институция и правоприемник на НГЧИ, не е и не е била страна по договора за наем със заведението в блока по ул. „Оборище”.

Не знаят и за колко пари е отдадено зданието, както и кога заведението ще напусне сградата, за да може да започне предвиденият ремонт, след който южното крило ще започне да функционира като част от музея.

Бившият вече министър Стоянович изглежда знае: "Къде е големият проблем с бъдещата Национална художествена галерия, защото за български Лувър вече можем да говорим само в кавички. Въпросът е дали ще имаме един или два музея - досега това не е ясно. Има един престъпен договор между министерството и заведението "Планет", в който няма клауза разваляне на договора и той е "само" за едни 10 години и се отнася "само" за един наем от 3000 лева на месец. Какво ще правим при това положение", прочитаме отново думите на Стоянович от преди близо 2 години.

Другото, което музеят не знае, е колко е струвала издръжката на сградата, преди тя да бъде открита на 12 юни 2014 г.

От OFFNews разбрахме, че ремонтът на сградата е бил готов една година преди откриването ѝ, но Акт 16 е бил подписан чак в началото на юни 2014 г., като дотогава зданието е седяло и чакало.

От културната институция не потвърдиха, но и не отрекоха твърдението, че ремонтът е бил готов много преди откриването, нито обясниха кое е наложило това забавяне.

„Акт 16 е подписан в началото на юни 2014 г. когато са изпълнени определените за това в ЗУТ изисквания. НГЧИ, чиито правоприемник е НМК, не разполага с данни колко е струвала издръжката на сградата“, коментираха от Националния музеен комплекс.

Изпратихме официално запитване по горните въпроси към Министерството на културата, откъдето първоначално пренасочиха въпросите ни към НМК, за да разберем какво се случва.

Ремонтът на сградата, където ще се помещава НМК, се направи за 27 251 872, 70 лв., които бяха отпуснати по европрограма.

За ремонта на южното крило са предвидени още 12 милиона лева.

Трите крила на "Лувъра" се строят от 1999 г. и бяха завършени едва през 2014 г. с издаването на акт 16 от Държавната приемателна комисия.
________________________________________________________________________________

*Чл. 25. от Закона за културното наследство (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.), (1) Музей се създава при наличие на:

1. културни ценности, идентифицирани по реда на наредбата по чл. 107, ал. 1, които могат да бъдат представяни във вид на музейна експозиция;

2. сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняването на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 34, ал. 6, и условия за представянето на движимите културни ценности, определени с наредбата по чл. 185;

3. постоянен източник за финансиране дейността на музея (издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни и природни ценности и образци);

4. специалисти с необходимата квалификация съгласно класификатора по чл. 37, ал. 2.

(2) Музеи могат да се създават:

1. за представяне на личности, дейности, явления и събития, както и с тематично обособени групи от произведения на изкуството, предмети и образци, които нямат качество на движими културни ценности или не са придобили качество на такива, но в съвкупност представляват научен, културен, обществен, религиозен или туристически интерес;

2. при наличие на сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представяне на предметите по т. 1.

(3) Създаването на музеи по ал. 2 и представянето на техните фондове в експозиции се урежда по ред, определен с наредба, издадена от министъра на културата.