Не, това не е снимка, а картина на Йигал Оземери

Реакцията към удивителните картини на Йигал Оземери, съставени от хилядите удари на четката, има два елемента. Първо хората си казват "Боже мой, това не е снимка", а след това обикновено ги обзема чувство на екзистенциално безпокойство, след като веждат как едно човешко същество може да изобрази нещо, което изглежда абсолютно като творението на природата, пише "Индипендънт".

Преди около 10 г. Оземери започва да рисува хиперреалистичните си картини, които изглеждат досущ като снимки. 

"Израснах в Израел, по това време класическите портрети не бяха преподавани в училище", каза той, "когато бях на 32 години, отидох в Прадо за първи път и видях картината "Менините", беше шокиращо. Бях хипнотизиран".

"Менините" на Диего Веласкес, 1656 г.

"Тогава си помислих: "Как бих могъл да се нарека художник, ако не мога да рисувам портрет?" Просто трябваше да науча този стил", разказва художникът.

Портретите на Оземери отнемат месеци, за да ги завърши, така че обикновено работи по фотографии, винаги на жени. 

"Жените са били едни от най-изявените теми в историята на изкуството", обяснява той, "от "Мона Лиза" до "Момичето с перлената обица", те притежават неоспоримо присъствие", допълва той.

"Работата ми описва жените, живеещи в природата, без злоба, това е най-важно за мен. Разграничавам се от тенденцията на блясъка и насилието, което носят новите стилове".

Оземери се радва на гамата от минимални до невероятно сложни елементи, които изисква стилът. Хората почти винаги мислят картините за снимки, тъй като те са почти винаги фотографски портрети.

"Мисля, че има нещо много честно и откровено в портретите", споделя той, "лесно е да свържеш с творбата".