Найден Тодоров предложи решение за оркестрите на Радиото

Служебният министър на културата Найден Тодоров предложи конкретен механизъм за осигуряване на достойно и устойчиво финансиране на музикалните състави на БНР, които от началото на март са в т.нар. „тих протест“ и вече преустановиха концертната си дейност.

На среща в Народното събрание, инициирана от депутата от ПП–ДБ Манол Пейков, министърът очерта вариант, който според него е най-работещият и може да неутрализира слабостите на останалите обсъждани решения:

„Има различни възможни решения, но най-доброто от тях, което успява да неутрализира минусите на останалите решения, е създаването на второстепенен разпоредител към БНР – културен институт. Един или няколко, това вече е решение на ръководството на радиото. Съставите на радиото да бъдат самостоятелна юридическа единица със собствен бюджет по бюджетна програма, която да бъде гласувана ежегодно заедно с бюджета на БНР от парламента на Република България.“

Предложението идва след месеци на напрежение и след като музикантите от Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор на БНР стигнаха до крайна мярка – да спрат концертната си дейност, докато не бъде намерен устойчив механизъм за финансиране и статут, равен на този на държавните културни институти като опери, филхармонии и театри.

Протест, който отдавна не е символичен

Музикантите на БНР протестират срещу ниските възнаграждения от близо шест месеца. През това време те излизаха на сцена със сигнални жилетки – видим знак за тревогата си, че една от най-важните музикални структури в страната е поставена в положение на хронично недофинансиране. В началото на март протестът премина в нова фаза: от 6 март радиосъставите преустановиха концертната си дейност.

Първите последствия вече са факт. Отменен беше концертът „В дует с невъзможното“, а билетите за него трябваше да бъдат възстановявани. Самото БНР съобщи за прекратяването на концертния сезон, но без да назове ясно причините за него. Междувременно в публичното пространство стана известно, че стартовото възнаграждение в Симфоничния оркестър на БНР е около 620 евро, а ниското заплащане, липсата на перспектива и невъзможността за нормално развитие на съставите вече водят до отлив на кадри и трудности при привличането на млади музиканти.

Проблемът не е само в заплатите

Генералният директор на БНР Милен Митев, който в последните месеци нееднократно призна, че проблемът е реален и не търпи повече отлагане, настоя на срещата в парламента, че е нужно трайно и принципно решение, а не поредното аварийно запълване на дупки.

„Ако няма принцип, който по някакъв начин да урежда обективен критерий, на базата на който да се калкулира възнаграждението на съставите и въобще тяхната издръжка… Проблемът е много по-голям само от заплатите. Всъщност от 110 музиканти в Симфоничния оркестър, над 80 свирят със собствени инструменти, тъй като радиото няма никакъв шанс в рамките на нашия бюджет да си позволим закупуването на инструменти. При един адекватен бюджет може по много по-различен начин да се популяризират техните концерти, така че да доведат до повече публика. Може да се правят турнета.“

С други думи, кризата в БНР не е само социална, а структурна. Тя засяга всичко – от заплатите и инструментите до възможността тези състави да водят нормален концертен живот, да правят записи, да се рекламират, да пътуват, да излизат от София и да присъстват по-осезаемо в културния живот на страната.

Какъв е проблемът със статута им

Сърцевината на проблема е в това, че музикалните състави на БНР не са държавни културни институти по смисъла, по който такива са оперите, филхармониите или театрите към Министерството на културата. Те съществуват като част от структурата на самото радио.

Законът за радиото и телевизията изрично предвижда, че БНР „създава и поддържа музикални състави“, които развиват звукозаписна и концертна дейност. Това им дава правно основание да съществуват като част от обществената мисия на националното радио, но не им осигурява статут на културни институти, нито финансиране по правилата, по които се финансират останалите държавни изпълнителски структури.

Именно затова музикантите настояват отдавна да бъдат извадени от тази паралелна реалност – те изпълняват културна мисия, поддържат музикална памет, правят концерти, записи и национално представителство, но са финансирани по модел, който не отчита реалните нужди на такава дейност.

Защо предложението на Тодоров е важно

Идеята на Найден Тодоров съставите да бъдат оформени като самостоятелна юридическа единица със собствен бюджет, макар и към БНР, е важна именно защото за първи път дава формула за институционално решение, а не само за временна подкрепа.

Тодоров подчерта, че промяната не е невъзможна и дори може да се реализира сравнително бързо, ако има политическа воля:

„Това на практика може да стане още в началото на живота на следващия парламент, в момента, в който бъде създадена Комисия по култура. Ние дотогава ще сме готови с проект за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия и след неговото гласуване в Комисията по култура той може да влезе в пленарна зала, и на практика за две до три седмици да се приключи цялата драма. Това, което е много важно обаче, е тази промяна да се случи преди приемането на бюджета за 2026 година, за да може да има ефект веднага.“

На срещата беше договорено да бъде създадена работна група, която да обсъди параметрите на необходимите законови промени.

Радиосъставите – между обществена мисия и бюджетна безизходица

Кризата в БНР не се развива във вакуум. Тя съвпада с по-широката блокада в културния сектор. От месеци културните институти – театри, опери, оркестри – алармират, че получават средства основно за заплати, докато останалите плащания са блокирани. Това вече води до паднали премиери, спрени представления и натрупване на задължения.

Както OFFNews писа, директорът на Театър „Българска армия“ Мирослав Пашов предупреди, че театрите буквално са на ръба да спрат да играят, а наскоро четирима директори - Васил Василев (на Народния театър), Мирослав Пашов (на Театър "Българска Армия"), Михаил Байков (на Младежкия театър) и Калин Сърменов (на Сатиричния театър) разказаха и алармираха за кризата в сектора. На този фон протестът на музикантите от БНР е част от същата картина: държавата продължава да говори за култура като за ценност, но на практика оставя цели институции да оцеляват в режим на временност и финансова невъзможност.

Разликата е, че в случая с БНР има и допълнителен парадокс: това са състави с огромна историческа, архивна и представителна стойност. Те не просто изнасят концерти. Те правят записи за фондовете на радиото, поддържат жива музикална традиция и изпълняват мисия, която трудно може да бъде заменена от пазарен механизъм.

Неслучайно самият Найден Тодоров ги нарече „музикалната памет на една нация“, а предупреждението му беше повече от ясно: нация без памет няма бъдеще.

Между абсурдите на системата и липсата на време

До момента се появиха различни идеи как да бъдат финансирани съставите – включително вариант БНР да покрива записите за Златния фонд, а Министерството на културата да поеме концертната дейност. Тодоров обаче вече даде знак, че подобен модел е трудно защитим и юридически проблемен. Затова предложението за второстепенен разпоредител изглежда като първия по-сериозен опит да се намери работеща формула вътре в съществуващата институционална рамка, без да се разкъсва връзката между БНР и собствените му състави.

Остава големият въпрос: ще има ли време и политическа воля това да се случи преди бюджета за 2026 г. Ако не, протестът на музикантите ще започне да се измерва не само със символи и позиции, а с все по-осезаеми културни загуби – отменени концерти, празни зали, изтичане на кадри и разпад на една от малкото устойчиви музикални системи в българската публична среда.

Защото в крайна сметка проблемът не е само на БНР. Той е въпрос за това как държавата разбира собствената си културна инфраструктура – като украса и като един малък лукс към обществения живот или като нещо, без което животът ни би загубил глас, памет и смисъл.

Следете новините ни в GoogleNews