Най-хубавата работа на света, страхотна е!

„Има някои карикатуристи, които в действителност работят с организации, които имат либерален или консервативен уклон. В такива случаи те наистина са длъжни да се съобразяват с редакционната политика и карикатурите им да бъдат в този дух, което наистина не е приятно за тях“, признава Кейгъл. Той казва още: „Аз съм в една чудесна позиция. Работя с 850 вестника и 5 пари не давам какво мислят редакторите за тях. Ако някой от тях поиска да прекрати абонамента си или пък ми каже какво иска аз да нарисувам, аз няма да се съобразя с него. Просто ще продължа да работя с останалите“.

Кейгъл твърди, че никога не е чувал американски карикатурист да получава допълнителен паричен стимул, за да изобрази нещо. Но не отрича, че по света има такива примери. Чувал е, че през 50-те и 60-те години на 20-и век ЦРУ е плащал на латиноамерикански карикатуристи по 50 долара за всяка карикатура, която е в тяхна полза. Като цяло обаче смята, че проблемите са по-скоро другаде: „Ако някой не харесва съдържанието на карикатурата, той е много склонен да накара карикатуриста да „млъкне“ по определен начин или направо да затворят медията, както виждаме, че се случва напоследък в Турция“.

„Шарли Ебдо“

По повод атентата в редакцията на френското сатирично списание „Шарли Ебдо”, при който членове на „Алкайда“ застреляха 12 души, Дарил Кейгъл рисува следната карикатура:

„Аз познавах тези хора, виждали сме се на конференции. Някои от тях бяха мои приятели и в действителност бях много натъжен от случилото се. Този случай доведе до широки обществени дебати дали изобщо карикатуристите следва да изобразяват пророка Мохамед или не,“ споделя по повод този атентат Кейгъл.

Когато се случи трагедията в редакцията на „Шарли Ебдо“, възникна дебатът за това доколко въобще следва един карикатурист, както и всеки човек изобщо, да има свобода на словото – какво можеш да се казва и изобразява, и какво не. По този повод Кейгъл твърди следното: „Свободата на словото принадлежи на този, който притежава медиите“. Той споделя, че това, което прави, е да рисува карикатури. И после те могат да бъдат използвани от редакциите, които искат да ги използват. „Ако карикатурата съдържа обиден коментар към някого, тогава много редактори не са склонни да я публикуват, защото може да провокира много негативни реакции. И така нерядко нашата работа се превръща в неефективна, ние не успяваме да стигнем до никого“, твърди Кейгъл.

За границата, която не трябва да се преминава

Относно своята платформа за продажба на карикатури Кейгъл споделя, че понякога получава карикатури, които имат сексистко съдържание, антисемитски са или имат графично сексуално съдържание. Тях предпочита да не публикува на неговия сайт. Според него това не е нарушаване на свободата на словото. „Това по-скоро е цензурата, която пазарът ни налага. Защото ние искаме в крайна сметка нашите карикатури да се публикуват и да бъдат ефективни“, твърди Дарил Кейгъл.

„Често ни питат и дали бихме публикували карикатура на пророка Мохамед“, споделя Кейгъл. Той твърди, че това зависи от каквото се случва по новините и как самата карикатура борави с неговия образ. Според него границата, която карикатуристът не трябва да преминава, се мести непрекъснато и зависи от темите в новините и от моментната ситуация. „Ако някой ни предложи карикатура на пророка Мохамед в момента, за нас няма причина да я публикуваме. Няма актуален повод, не се говори за това по новините. Това само би провокирало излишна негативна реакция и би обидило хората“, казва Кейгъл. Правили са го обаче в миналото, когато темата е била актуална.

Една от най-препечатваните им карикатури е на негов колега от щата Аризона. Неговата карикатура на пророка Мохамед им е донесла най-много имейли с негативни реакции. „Това се случи малко след нападението над Ирак. Получихме буквално хиляди имейли. Много от тях благодарение на това, че има една организация, която се казва „Съвет за ислямско-американски отношения“. Те окуражиха своите членове и последователи да пишат на мен, защото според тях аз съм човекът, който трябвало да уволни въпросния карикатурист“, разказва той.

Кейгъл разказва още, че обикновено когато получава много имейли в отговор на конкретна карикатура, това се дължи на факта, че има група или организация или някой, който се е интересувал от тази карикатура и е организирал своите членове и поддръжници да им пишат.

В края на своята презентация Кейгъл сподели, че се опитва да прави такива карикатури, които да може да бъдат обсъждани от 13-годишни ученици в училище. Попитан дали карикатуристите не създават стереотипи със своята работа, Дарил Кейгъл отговаря отрицателно: „Карикатурите не създават стереотипи, защото стереотипите са нещо, което вече съществува“.