OffNews.bg

Музикаутор: Аргументите на АБРО срещу квотите за българска музика са арогантни

Предложението за промяна в ЗРТ, което предвижда 33 на сто от музиката в ефир да е българска, предизвиква все по-разгорещен дебат. 

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО зае категорична позиция, че предпочитанията на слушателите следва да определят музиката, която се излъчва в ефира. Държавната регулация на културното съдържание в частните медии, в днешната дигитална среда, е напълно неуместна и със спорен ефект, смятат от асоциацията. 

Музикаутор днес разпространи становище спрямо въпросната позиция на АБРО, като я нарече арогантна и обяви, че зад нея се крият  зле прикрити антибългарски интереси и се подкрепя единствено частния интерес, а не националния.

Ето и пълния текст на съобщението:

"Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) срещу въвеждането 1/3 квота за българска музика в медиите седят зле прикрити анти-български интереси. В последните дни АБРО отново излезе със становище, с което отрича квотния принцип като утвърден европейски модел и начин за запазване на българската идентичност и култура. Фактически българските медии се обявиха против българската музика, наричайки предлаганата мярка „излишна, неподходяща и дори вредна“.

Прави впечатление, че АБРО отрича един успешен европейски модел за популяризиране на местната музика, съществуващ в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия, Украйна и др. Квотният принцип е залегнал още в Директива 89/552 на Съвета („Телевизия без граници“), променена с Директива 2010/13/ЕС и отразена в българския Закон за радиото и телевизията – чл. 19а, съгласно който най-малко 50% от съдържанието в телевизиите трябва да е предназначено за европейски произведения.

Арогантността в аргументите на АБРО идва от отричането на националния интерес в полза на частния. АБРО не приема квотата като принцип, но същевременно би я подкрепила, ако видите ли, е обвързана с парични компенсации от държавата. Допълнителното финансиране би стимулирало единствено мързела и невежеството на музикалните редактори, които не търсят и не излъчват качествена и разнообразна българска музика. За това колко гнил е този модел може да съдим по факта, че не е въведен в никоя държава по света. Изводите оставяме на вас.

Твърдението, че няма достатъчно разнообразна българска музика, е абсурдно. Трудно е да се приеме и даже е обидно, че радиото е просто е един плейлист, едни подредени песни, които звучат отново и отново. Ако българските радиостанции са се превърнали до голяма степен в това, вината е само и единствено тяхна и на техните музикални редактори, доколкото изобщо могат да се нарекат такива. Обществена тайна е, че политиката на редакторите за излъчване на музика е на база корупция, което осакатява публиката, защото не им позволява да слуша разнообразна и стойностна българска музика.

Отново припомняме, че в основата на тази дискусия е изследването на „Алфа Рисърч“, което категорично показва обществените нагласи – 72% от хората смятат, че в медиите трябва да има повече песни на български език и предпочитат средно 6 от 10 песни в ефира да са български. Като национално представително изследването отговаря на всички условия и е публикувано на https://www.musicautor.org/bg/article/Alpha-Research-prouchvane-obshtestveni-naglasi-bg-muzika. В този контекст е трудно да се приеме тезата на АБРО, че повече българска музика ще доведе до по-малко слушатели. Налице е и моделът на БГ Радио, чийто успех се базира изцяло на българската музика.

Защото разнообразна, красива, интригуваща българска музика има, но медиите остават глухи за нея. Уж я подкрепят, но не я пускат. Това е абсурдно!

Музикаутор си поставя за цел да покаже колко много българска музика има, но тя е напълно пренебрегната и третирана от медиите като второ качество. Затова стартираме поредица „33 български песни, които няма да чуете в ефир“, в която български автори, ценители и естети ще представят своите 33 предложения, които според тях заслужават да бъдат забелязани от медиите.

В подкрепа на въвеждането на квота за българска музика в медиите, освен организации от творческите индустрии в България – Музикаутор, Филмаутор, Артистаутор, Съюз на българските композитори, Сдружение на независимите автори, музиканти и продуценти, Фестивала за поп и рок музика „София“, Сдружение „Сцена музика“, Съюз на артистите в България, Асоциация на професионалните фотографи, Българска музикална асоциация, Профон, Група Хоризонт автор и организатор на кампанията „Изпей „Обичам те“ на български“ за повече българска музика в радиоефира на България – застана и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Това не е случайно. Туристическият бранш вижда нуждата от повече български продукт, в който влиза и музиката. А туризмът формира 12% от БВП на страната ни.

Що се отнася до ролята на държава в този казус, в свое становище за квотите Съветът за електронни медии посочва, че трябва да се направи софтуерна инвестиция, за да се обезпечи мониторингът на музикалното съдържание. Тук е важният въпрос – имаме ли интерес като нация 80% от парите за авторски възнаграждения да изтичат в чужбина? Не е ли обосновано държавата да съдейства те да остават в България?

А с толкова малко може да се постигне толкова много. Ще се създадат нови работни места за творците и музикантите, туризмът ще бъде подпомогнат, но най-вече ефектът ще бъде върху собственото ни усещане като общество, което заема достойно място под слънцето.

Провеждането на национална политика в сферата на културата е свързано с инвестиции в новото и съхраняване на традициите. В този смисъл аргументът за запазване свободата на музикалните редактори очевидно е аргумент само в България."