„Музикална кутия”: Studio Unplugged и гости от миналия век

Автор:Емил Братанов

Всъщност, не виждам проблем да не отворим Рокателието в студиото на Оффроуд Радио и да добавим нови гости в Кутията. С техните нови или легендарни стари проекти, със спомени или нови настроения в българската роксцена. Но, докато възстановените архиви от митични юбилеи, бележити гости или просто емблематични и експериментални предавания – се трупат на компютъра ми; някои от тях трябва да споделя с аудиторията в Мрежата. За да останат. И защото не виждам, къде и как в реално настояще – освен в ОффМедията – бихме продължили с нещата, които маркират родната рокхроника. Макар да не се ядат, да не произвеждат ядрен ток, нито пък да обнадеждават за един нов по-родолюбив и народополезен бъдещ Парламент…

От старите ленти изскочиха още записи, които си струва да бъдат пуснати и днес /и да останат за колкото е писано в сървъра ни/. Както ще чуете едни от гостите ми – изтупани от праха на небезвъзвратно отлетял радиоефир – те още преди 15-тина години са мислили, че за да има с какво да се подхранва историята на БГ рока, да се появяват митични „bootlegs” и да поддържаме поне самочувствието, че тази музика у нас не се е появила „от нищото” – някой трябва да е запазил парченца от времето. Опитвам се да дам скромния си принос в тази посока.

А „предаванията” в нашата tube – за съжаление – зависят не от желанията ми и дори не от спомените на съучастниците тогава. А от разпадащите се тесни и по-широки магнитни ленти, които бавно и не винаги успешно ми "връщат" запазеното в тях. За тези си намерения вече рапортувах в Нюза. Само да добавя, че с доктор Иван Попов от варненския бивш „Дулитъл” още тъпчем на едно място. Но пък Киро Манчев от далечна Канада – в настоящето, освен всичко друго, един от двамата Grasshopper-с – вече прати достатъчно парчета, снимки и сме пред завършване на интервюто с него. Просто, наминавайте през темите на Кутията в нашия си и в музикантския форуми, следете и музикалния панел на Нюза, така няма да пропуснете нищо от шоуто, което /засега/ продължава. Разбира се, за онези от вас, дето се интересуват, колкото и да сте.

Тази седмица в аудио-менюто: когато MTV направиха акустичното свирене истинска мода, ние не сме стояли само с пръст върху Volume-то на приемниците си у нас. Каквото можахме, организирахме и в Рокателието за Музикални кутии. И по времето му в Дарик, и в ефира на „хоризонта” на БНР-то. Две такива аудио-събития се пазят. Любопитна трета е свързана и с чужда банда, изявила желание да запише албума си в софийско студио; там пък е останал разговорът ни, а парчетата, хм, странно, но от тях има само по минута-две. Но не е чудно, като ще се разбере, че дори е спирал тока по време на тогавашното предаване. И сме включвали генератор и изобщо… радио-рок-хроника. Миналата седмица отбелязах, времето на 1997-ма беше едно такова бунтовно и заредено с електричество във въздуха. Че за рока явно не е стигал ток понякога. Какво извъртяха старите ленти?

„Монолит” на живо в „Хоризонт”. През есента на 97-ма Музикална кутия се завръща от частното национално радио в родния си дом – БНР. Оказа се, за кратко, за половин година. Докато поредното ново ръководство на уж обществения държавен радио-глашатай, не бе назначено и то не прецени, че такива Кутии и подобен жанр наша музика не са интересни и подходящи за аудиторията му. В музикалния стил на мастодонта, разбира се, глас даваха и някои от рутинираните т.нар. „музикални редактори” от специализираната дирекция там – които се обиждаха, ако ги наречеш „оформители” и вероятно се впрягаха от съществуването на Рокателието, заедно с няколкото 100-годишни музикални предавания там /от които такива като мен поне бяха научили нещо, докато имаше какво/. В бъдещето не се провиждаха ни "Аларма пънк-джаз", ни "Картини от една изложба". Както и да е.

През ноември 97-ма в Кутия № 355 гостуваха момчетата от група „Монолит”, добри приятели на предаването и водещия. Поводът бе поредния им нов албум Sisyphus. Но бяхме се уговорили да направят няколко парчета на живо в студиото. Една от разликите между студията на БНР и дори тези на Дарик е, че имахме налично истинско пиано. Павката Васев седна на него за една от песните, китарата на Чембъра не искаше кой знае какво пространство, но гласът му пък запълваше ефира с топлина и хъс. Което оказва ентусиазиращ ефект върху слушателите, а те се включват с въпроси по телефона. Една над 60-годишна дама ги поздравява специално, а те й отвърнаха с посвещение на третото парче. „Назадване” и „Здравей” май звучат за пръв път в такава версия и по този начин.

Немската група Drei е съвсем друга история. Момчетата са от Айзенах – градът, дето се ражда и произвежда второто автомобилно чудо на бившата ГДР /не от картон/, колата „Вартбург” /намерил съм ви и снимка/. Освен адашите китарист и барабанист – и двамата Йорг, в състава им има един Анди, Адриан, който си е българин. А те – след цели два пуснати индипендънт албума, решават да запишат третия си у нас, в София, в Графити студио. При другата емблематична фигура там /освен шефът и основател Боби Бончев, който ги довежда в Кутията/ - Господин Господинов, наречен Гепи.

Бандата е основана някъде през 1992-93-та, първо наистина са трима, после стават квинтет. Не са точно в придобилите широка известност през 90-те жанрови предизвикателства на новата немска вълна /т.нар. Neue Deutsche Welle с ярки представители като „Фюри ин дъ Слотърхауз”, „План Би”, „Советское фото”, „ДАФ” и др./. Интересите им опират дори в литературата: примери са парчета именно от третия им, „българския” албум – по сюжети от „Устоите на Земята” на Кен Фолет и на „По пътя” на Джак Керуак.

Немците гостуват в 338-та Кутия в студиото на Дарик през юни 1997 г. Разговорът ни е – освен за тях самите – за начините, по които в Германия рокгрупите работят, за сцената там, за бизнеса изобщо. Ценен е тъкмо с това, че е от първа ръка.

Проблемите в хода на предаването обаче са оставили следи в записа. Спира тока. Опитът ни за записване на разговора отделно от свиренето пропадат. Впоследствие, към записа са добавени по 1-2 минути илюстративни пасажи от парчетата от албума им. Днес за момчетата от Айзенах не можете да откриете нищо в Мрежата. За разлика от американските им съименници. Тяхното присъствие тук и въобще, остава преди и извън ерата на Интернета.

„Нови Сад” с истински Ънплъгд в Кутията. След като през 94-та „Рива Саунд” издават албума на Novi Sad „Dreaming Starts Here”, виенчаните явно си харесват нашия регион и издателя си, защото идват по тия земи за пълноценно турне и дават на приятелите ни от „Рива” и следващия си – роден от тези концерти проект: „Home is in my Shoes – The Great Romanian-Bulgarian Tour”. Любопитното е, че всъщност, това не е Live-албум, а представлява колекция от песни, записвани по време на турнето у нас и при северните ни съседи от пролетта на 94-та. И то не само парчета от гиговете, а такива, записвани по хотелски стаи, гостувания в радиостанции. Целта е да бъде пресъздадено не само автентичното, уникално звучене на групата от „Новата градина”, когато са на сцена, но и цялостната атмосфера от едно турне. Има и нови парчета, създадени във Виена.

А, ето пропуснах, „Нови Сад” са виенчани, не от едноименния град на западните ни съседи. И името им – всъщност – означава наистина „нова градина”. Румен Бончев от „Рива Саунд”, който бе в по-обширен контакт с тях, отбелязва още тогава, че самото звучене на думите „novi sad” може да се асоциира с английското “new sadness” /нова тъга/, което съдържа пък емоционалната страна на творчеството им. По онова време никой от музикантите не е посещавал града Нови Сад. Групата е създадена през 89-та, а през 95-та когато влизат в Кутията те са: Евелин Блуменау (Evi B.) – вокал, клавишни и хармоника; най-младата от състава и автор на повечето от песните; Клаус Шух (Paris 1914) – китара и вокал, взел артистичния си псевдоним от албума на Джон Кейл, в който годината в Париж е обаче 19-та, той е другият композитор и текстописец в групата /и през 94-та на турнето у нас среща българската си съпруга Маргарита/; Манфред Шарф (Moonday) – ударни и акордеон, смятан за един от най-добрите барабанисти в Австрия; Ерик Глазер (Lutzi Glaser) – китара, вокал, ударни, цигулка и Роберт Ворел (Worel) – бас, най-големия почитател на Франк Запа в страната на Моцарт и Щраус. Всички са родени в един и същи месец!

Със съдействието на „Рива Саунд”, техният човек и мой колега тогава – Валери Шварц, довежда виенчаните в студиото на Дарик през 95-та, говорим си малко и те забиват интро и още 4 парчета на живо и unplugged. Звучат чудесно и /оказва се/ и записът е добър – все още! Предаването става едно от най-запомнящите се в първата половина на годината. А сегашното включване на записа от архива, ми дава повод да им пиша и да видим дали няма да организираме едно следващо живо гостуване.

Австрийците са активни и към момента – а St.Stephan е новият барабанист, според сайта им. Благодаря за съдействието на Румен Бончев при подготовката на тези „обяснителни бележки”. Надявам се скоро да разбера и какво помнят от идванията си в България.

Звуковият файл от трите подбрани гостувания и живото изпълнение в онези архивни Музикални кутии е реставриран за всеобщо ползване. Проектирам да има още какво да ви предложа. И не само от старите ленти. Слушайте ТУК!