OffNews.bg

''Music for a while'' или колко джаз има в Барока можем да слушаме утре вечер в СГХГ

Предкласиката и джазът ще си взаимодействат по блестящ начин на сцената на Софийска градска художествена галерия утре вечер, 26 ноември в концерта MUSIC FOR A WHILE или КОЛКО ДЖАЗ ИМА В БАРОКА. Този уникален проект е част от международния фестивал “МузикАртисимо Фест”, а звездните музиканти в него са прочутото мецосопрано Светлина Стоянова – солист на Виенската опера, Миланската Скала, операта в Цюрих и много други големи оперни театри по света, джазпианистът Константин Костов – носител на награда “Кристална лира” за джаз и квинтет Пилекадоне – носител на награда “Златна лира” за върхови постижения в ансамбловото музициране.

Билети за концерта – онлайн в мрежата на Ивентим и на място в СГХГ преди концерта.

Светлина Стоянова е родена в София. В продължение на 9 години е част от Детския хор на БНР. Получава образованието си в Обединеното кралство, има бакалавърска степен с отличие и две магистърски степени (Вокално изпълнение – през 2016 и Опера – през 2018) от Кралската консерватория на Шотландия, под ръководството на Клеър Ширър. През 2016 Светлина е най-високо класираната певица сред жените в Le Grand Prix de l'Opera в Букурещ. След записите й със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, през 2017 е отличена с Първа награда в Международния певчески конкурс „Neue Stimmen” в Гютерслох, Германия. Този успех дава силен тласък на кариерата на певицата. Получава покани от Opéra de Nice Côte d’Azur и от Anthéa Theatre да подготви ролята на Керубино („Сватбата на Фигаро” – Моцарт) и на Розина („Севилският бръснар” – Росини) за фестивала в Брегенц. Стоянова се присъединява към Виенската Щатсопера като солист за сезони 2018/19 и 2019/20. Там тя прави дебюта си като Дриада („Aриадна на Наксос” – Р. Щраус) и се изявява в ролите на Розина („Севилският бръснар”), Керубино („Сватбата на Фигаро”), Росвайс („Валкюра” – Вагнер), Лола („Селска чест” – Маскани) и др. Участва и в гастроли на Виенската опера като Керубино в „Elbphilharmonie”, Хамбург и като Церлина („Дон Жуан” – Моцарт) в „Tonhalle”, Дюселдорф. С ансамбъл „Матеус”, под диригентството на Жан-Кристоф Спинози, Светлина Стоянова дебютира в ролята на Изабела („Италианката в Алжир” – Росини) в турнето на ансамбъла във Франция. През лятото на 2020 тя се представя за първи път и като Анджелина („Пепеляшка” – Росини) на фестивала „New Generation” във Флоренция, Италия. Оттогава дебютира на престижни сцени като Росиниевия оперен фестивал в Песаро, Болшой театър в Москва и Цюрихската опера. Тя е особено свързана с Миланската Скала, където се е изявявала като Розина („Севилският бръснар”), Керубино („Сватбата на Фигаро”), Зулма („Италианката в Алжир” – Росини) и Дриада („Ариадна на Наксос”). Наред с оперната си кариера Светлина Стоянова гради име и като харизматична камерна певица. Изнася рецитали в „Musikverein”, Виена с пианиста Стивън Хопкинс; в „Уигмор хол”, Лондон и др. Пяла е в матинета и концерти, организирани от Виенската Щатсопера. Също и в поредицата „Live Music Now” в Usher Hall, Единбург, и на фестивала в Единбург. Репертоарът й включва Ангелът в „Сънят на Геронтий” на Елгар, „Глория” на Вивалди и „Меса в до мажор” на Бетовен (с оркестъра на Шотландската опера), и Симфония № 4 на Малер (със Симфоничния оркестър на БНР). Светлина е удостоена с честта да изпее Месата в ре мажор на Дворжак на церемонията по откриването на фестивала в Брегенц – 2018. Тя е една от 30-те млади таланти в селекцията „30 под 30“ на списание „Forbes” – България за 2019. Сред наградите й са също призът за млад певец „Daniel Froschauer Award” – 2019, Сребърен медал от „Musician’s Company Award” и Грамотата “за принос към популяризирането на българската култура по света“ от Министерството на културата на Р България – 2020.

Константин Костов твори в областта на модерния джаз, който елегантно съчетава с фолклорни елементи; друга посока за него са преработките на класически творби с изразните средства на джаза. Константин Костов е роден през 1979 във Враца. Започва да учи пиано на 5-годишна възраст в музикалната школа в класа на Петър Карагенов – композитор и педагог. На 11 годни вече е солист на Врачанската филхармония. В периода 1993-1998 продължава образованието си в Средно музикално училище „Панайот Пипков“ в Плевен (днес Национално училище по изкуствата) в класа по пиано на Елеонора Карамишева. Тук се заражда и любовта му към композицията и импровизацията. Пише музика за различни камерни състави, струнен оркестър със солисти, като някои от тях са записвани и издавани. Костов избира пътя на джаза и през 1998 е приет в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, в класа по джаз пиано на проф. Юлия Ценова. Активно се занимава с композиция и импровизация. Продължава образованието си в Мюнхенската музикална академия като студент на един от титаните на джаз пианото, проф. Леонид Чижик. Шестгодишният период на обучение оказва голямо влияние за музикалното му развитие. През 2003 е отличен с Grand Prix-Gasteig Competition; свири на фестивалите Regensburg Jazzfest, Munchner Jazzfest, Jazz Segawerk, Stainway Jazzfest и много др. Работи съвместно с известни музиканти като Peter O`'Mara, Leszek Zadlo, Duschko Goykovich, Guido May, Claus Reichstaller, Johannes Faber, Peter Tuscher. Дипломира се през 2007 и от следващата година е произведен в доцент по джаз пиано в Hochschule fur Musik und Theater Munchen, където е завършил. Наред с преподавателската работа развива и активна концертна дейност. През 2010 печели втора награда и публична награда на конкурс в Санкт Петербург – Terem Crossover Competition - Clasic/Jazz. Следват концерти в залата на Филхармонията „Дм. Шостакович“ в Санкт Петербург, малката зала на Дома на композиторите в Москва, Концертната зала в Иркутск. Изнася съвместни концерти в Русия с Даниил Крамер, Анатоли Крол, Игор Бутман, Ана Валюлина. От 2007 Костов участва често на фестивали в Япония, сред които са Sapporo Jazzfest, Takatsuki Jazz Street, Tokushima Jazzfest, Blue Note-Nagoya, Kyoto- Jazz RAG, Yokohama Jazzfest, и концертира в различни клубове в Япония. От 2011 до днес е ангажиран с интензивна концертна дейност в Полша с музикантите Agnieszka Hekiert, Cesary Konrad, Pawel Panta, Krysztow Kubiszin, Dominik Wania и др. Изявява се на фестивали във Варшава, Краков, Люблин, Шчечин, Гданск, Ополе, Кудова, Нови Сонч, Катовице и др. Наред с концертите води и уъркшопове по джаз пиано в различни училища и академии. Константин Костов твори в областта на Modern Jazz, Crossover Jazz, Folk Jazz. Много от концертите му са излъчвани пряко и на запис по радио и телевизионни канали.

През 2024 г. е удостоен с награда“Кристална лира”за джаз.

Квинтет „ПИЛЕКАДОНЕ”

Носител на награда ЗЛАТНА ЛИРА 2019 на СБМТД за върхови постижения в изпълнителското изкуство

Носител на Националната награда “Акад. Марин Големинов” 2023 за високи художествени постижения на камерен ансамбъл

Квинтет „ПИЛЕКАДОНЕ” е формация с история. Атрактивните изяви на състава, когато членовете му са още тийнейджъри, шумът около това име – какво означава, има ли нещо общо с прозвището Yardbird на Чарли Паркър – си остава една от провокиращите мистерии в приятелския кръг на „Пилекадоне”. А и музикантите от квинтета, точно като птиците, в един момент се разлитат в различни посоки. Някои – чак зад океана… Докато порасналите пилекадонци отново намират идентичността си тук, на своя земя. Те са: Мила Павлова /флейта/, Валентин Методиев /обой/, Венелин Пиперов /кларинет/, Ясен Теодосиев /валдхорна/ и Евгений Тонев /фагот/. Всеки от тях има активна кариера като оркестрант – солист в елитните български оркестри Софийска филхармония, СО на БНР, Оркестъра на Класик ФМ Радио.

ПИЛЕКАДОНЕ участва със самостоятелни концерти в международните фестивали “Софийски музикални седмици”, “Дни на музиката в Балабановата къща“, “Варненско лято”, в Австрийския павилион “FLUCA”, в “НОЩ на музеите и галериите” – Пловдив, “Охридско лято” - Македония, “Musica in trincea” – Италия, МузикАртисимо Фест, в международни изложения за културен туризъм, открива програмата “Концерти за малчугани и великани” и др. Гастролите на състава извън границите на България преминават с изключителен успех. Представят свои програми в Българския Културен Център в Лондон, в Българския Културен Център в Будапеща, в Македония, Италия и др.

Български композитори, сред които Академик Васил Казанджиев, прочутата Добринка Табакова - номинирана за награда ГРАМИ, световноизвестната Пенка Кунева, която твори изключително успешно за Холивуд, изтъкнатата Албена Петрович – Врачанска, именитият Явор Гайдов и мн. други създават и посвещават произведения специално на квинтета. Проектите на ПИЛЕКАДОНЕ се простират и извън традиционното представяне на класическия репертоар, като в някои случаи включват мулимедия, участието на звездата на Народния театър, актьора Валентин Ганев, видния англицист, поет и преводач на творчеството на Шекспир проф. Александър Шурбанов, актрисата и водещ на предаването по БНТ „Нощни птици” Искра Ангелова, Хор на Софийските момчета с диригент Адриана Благоева, деца – участници и много други.

Сред оригиналните и новаторски проекти на квинтет ПИЛЕКАДОНЕ са: концерти, в които партньори на състава са концертмайсторът на Виенска филхармония Албена Данаилова, концертмайсторът на Хамбургската филхармония Йоанна Каменарска, прочутата перкусионистка Виви Василева, соло тромпетистът на Ансамбъл “Модерн” – Германия Сава Стоянов; музикалният спектакъл “Ромео и Жулиета – вечният романс на Верона” с музика от времето на Шекспир, програмата “Нощ в операта” със солист изтъкнатото сопрано Евгения Ралчева; проектът “Музика за ПИЛЕКАДОНЕ” с произведения, създадени специално за състава, камерен мюзикъл “Моята прекрасна лейди” със солисти звездите на Музикалния театър Еделина Кънева и Марчо Апостолов и мн. др.

Мила Павлова завършва НМУ „Л. Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалност флейта. Носител е на Първа награда от X национален конкурс за певци и инструменталисти „Св. Обретенов”; като член на Духово трио и Духов квинтет - на две първи награди от конкурса по камерна музика „Златната Диана” (1987, 1989) и на Извънредна награда и Златен медал от Международния конкурс в Неерпелт, Белгия. Завършила е майсторските класове на Андраш Адорян на Лятната академия, Варна (1990, 1992). През 1997 г. специализира в Париж при френския флейтист Лойк Пулен и при прочутия Ален Марион в Парижката консерватория. Мила Павлова съчетава успешно кариерата си на солист, камерен изпълнител, член на оркестъра на Класик ФМ Радио, на Симфоничния оркестър на Лятната академия„Киджана” в Сиена, Италия, с креативните си идеи в изкуството – тя е основоположник и артистичен директор на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” – Пловдив и на “Музикартисимо фест” в София. Удостоена е с наградата “Музикален мениджър на годината” в класацията “Музикант на годината” на БНР, с награда „Пловдив“ за музика и със златен медал от МК за принос в честване 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов. С нейно участие са осъществени радио и телевизионни записи за БНТ, БНР, радиостанции в Букурещ, Хановер и др. Тя е постоянен солист в концертите с нова музика и нова българска музика – осъществила е премиерите на много български и чуждестранни произведения. СБК издава компактдиск на Мила Павлова, наречен „Послания“.

Валентин Методиев завършва НМУ „Л. Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалност обой. Като член на Духово трио и Духов квинтет е удостоен с две първи награди от конкурса по камерна музика „Златната Диана”, Ямбол (1987, 1989) и с Извънредна награда и Златен медал на Международния конкурс в гр. Неерпелт, Белгия (1989). Бил е активен участник в майсторските класове на световноизвестните обоисти Давид Валтер и Х. Шеленбергер. Концертира с различни камерни формации. Член е на Симфоничния оркестър на Лятната академия „Киджана” в Сиена, Италия, От 1999 г. е първи обоист на Софийска филхармония.

Венелин Пиперов завършва НМУ „Л. Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалност кларинет. Продължава обучението си в Музикалната академия в Мюнхен, Германия, където се дипломира със специалност “Концертен кларинет”. Има дългогодишен опит като изпълнител и преподавател в музикални училища и в Мюнхенския университет. Носител е на множество национални и международни награди като солист и камерен изпълнител. Той е сред основоположниците на квинтет ПИЛЕКАДОНЕ, а понастоящем член и на Iotzov clarinet Sextet.

Евгений Тонев завършва НМУ „Добрин Петков“ – Пловдив през 1988 г. със специалност фагот, а през 1995 г. – и НМА „Проф. П. Владигеров” в класа по фагот на проф. Марин Вълчанов и камерна музика в класа на проф. Илия Главанов. През 1998 г. завършва майсторски клас по фагот при проф. Марин Вълчанов. Осъществил е редица солови и камерни записи за БНТ, БНР, Класик ФМ Радио и др. Евгений Тонев е бил солист на Оркестъра на НМА „Проф. П. Владигеров” – София, изнася редица солови и камерни концерти, има множество участия в различни оркестрови формации в София и страната. В периода 1998 – 2000 е преподавател в ССВМУ „Маестро Г. Атанасов” – София. От 1993 г. е солист – оркестрант в Симфоничния оркестър на БНР.

Ясен Теодосиев завършва НМУ „Л. Пипков” и НМА „Проф. П. Владигеров” с магистърска степен по валдхорна при проф. Вл. Григоров. Носител на Първи награди от Националния академичен конкурс в Пловдив и I академичен конкурс за певци и инструменталисти, София /1993/. Специализирал като активен участник в майсторския курс на именития валдхорнист и педагог Херман Бауман в Швейцария. От 1993 г. Ясен Теодосиев е солист-водач в Симфоничния оркестър на БНР, на Симфоничния оркестър на радио CLASSIC FM и е дългогодишен първи валдхорнист на Симфоничния оркестър на Лятната академия „Киджана” в Сиена, Италия. Наред с оркестровата си практика той се изявява като солист на СО на БНР, Софийски симфоничен оркестър, Варненска филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти”, Държавен симфоничен оркестър—Солун, оркестър AGBU и мн. др. Член е и на Духовия квинтет на БНР, с който осъществява активна концертна и звукозаписна дейност. Ясен Теодосиев съчетава артистичните си ангажименти с активна преподавателска дейност. През 2012 защитава докторат в НМА “Проф. Панчо Владигеров”, а понастоящем е професор по валдхорна и Декан на Инструменталния факултет на академията.