Минаха години, рокендролът не умря

Автор: Марта Воева

Снимки: Николай Апов

Фестивалът "Цвете за Гошо"се завърна на сцената в Южния парк на 8 и 9 юни той. Казвам "завърна се", защото миналогодишното издание на фестивала се проведе на друго място (не по-малко приятно, разбира се, но смятам, че традицията на Цветето е пряко свързана с Южния парк). От софийски фестивал събитието се превръща в българско, назионално. На сцената забиха не само софийски, но и банди от други градове.

Традиционно първият ден на фестивала започна с вокална група "Мечо пух" , които преди години пееха заедно с Георги Минчев "Бяла тишина", "Сребърни ята" и "Ние, музикантите". Последната песен беше и финалът на тяхното участие. За тях той каза : „Обичам ги тия хлапета! Достатъчно е да щракнат с пръсти и съм техен, защото те са най-малките рокаджийчета в България.”

След тях на сцената излязоха Delta Roosters. Те предадоха фронта на перничаните от "Bad City" които пък бяха последвани от още една група - "New Page" от Тутракан. След тях на сцената излезе един от мюзик айдълите на България заедно с бандата си – Тома, който свири малко по-тежки неща. Последваха "Подуене блус бенд заедно" с Камен Кацата и Развигор Попов, които ни върнаха из дебрите на блуса. И макар да пееха, че няма бира, имаше много бира, усмивки и хубави емоции. Първият ден на фестивала завърши с мелодичния рокендрол на бургаската банда "Силует".

Вторият ден започна със страхотно звучене от "Alexandroff ragtime band", последвано от дует "Вал- ди", които представиха много интересесни аранжименти с цигулка на легендарни рок парчета. След тях ни раздвижиха рокаджиите от "Реванш" и "High Ball". Младежите от "Crush" показаха, че хляб има и в българските млади рок музиканти. Малко по малко слеодбедът се изниза и дойде време за последните три банди. Група "Der Hunds" даде лек алтернативен привкус на късния слеодбед и също беше една от по-тежките на фестивала. Изпратихме залеза под звука на "Бараби блус бенд"’ и тъкмо когато приключиха, слънцето беше залязло, сцената вече светеше, бирата продължаваша да се лее, хората не се разсейваха с нищо друго от "Цвете за Гошо". На сцената излезе Милена, която разби публиката, както всеки път. Тя свири класики като "Истина", с които публиката успя да попее със запалки над главите, но и класики като "Месо", с които да се потанцува в едно много уютно пого. Когато слезе от сцената, на всички им стана дори малко тъжно и всички искаха още рок.

Добре беше организирано това цвете. Имаше откъде да си купиш скара и студена бира. Имаше и къде да седнеш да се порадваш на хубавото време. Независимо от всички прогнози за дъжд, на поляната в Южния парк не капна и една капка. Беше пълно както с млади рокаджии и пънкари, така и със старите кучета, със семейства и приятели. Всички, които са чували, познавали и обичали Гошо Минчев. Старите кучета разказват за "блажените години, когато рокендролът беше млад" и предават фронта малко по малко на младежите, за да напишат те, макар и в не толкова блажени години, новата рокендрол история. "Ето минаха години и рокендролът не умря" и фестивалът "Цвете за Гошо" е едно сигурно доказателство за това.