Между изкуството и училището: как се изграждат ценности и личности (видео)

Как да развиваме емоционалната интелигентност на децата, каква е ролята на образованието във формирането на ценностната ни система и оценяват ли се правилно учениците. Тези теми обсъдиха в студиото на OFFNews Радка Карагьозова, съосновател и директор на ЧСУ "Рьорих", и Венцислав Ненков, възпитаник и председател на Театър "Цвете". И двамата ще бъдат лектори на специални панели по време на фестивала за наука и образование "Намереното поколение", който ще се проведе на 18 и 19 април в НДК.

Венцислав Ненков е културолог по образование и участник в поредица международни обучения. Бил е ръководител на театрално-дискусионен клуб "Усмивка" към Осмо СУ "Арсени Костенцев" в Благоевград. Той поема ръководството на Театър "Цвете" от основателката Цвете Янева с визията да популяризира образователния и социалния театър както сред младежи, така и сред възрастни. Във форум театъра публиката е активен участник в творческия процес. Представлението, което от сдружението са подготвили за фестивала, ще засегне проблема с агресията в училище.

"Форум театърът, който ние ще представим тогава, е насочен към агресията в училище между съучениците и е много интересен театър с маски. Ще се покаже една конфликтна ситуация, в която има наранен психически. Има и насилници. И след това излиза модератор, "жокер" го наричаме, който коментира със зрителите какъв е бил проблемът, има ли моменти, в които потърпевшият би могъл да предотврати тази ситуация, ако направи нещо по-различно. След което отново започва да се разиграва сцената и всеки един човек от публиката може да вдигне ръка и да каже "стоп" във всеки момент. И когато го направи, вече жокерът комуникира с него каква може да е промяната, как да заеме мястото на потърпевшия герой на сцената и да отиграе в реална среда как по-различно може да се развие ситуацията", разказа Ненков, който обясни, че идеята е да се представят различните гледни точки в даден конфликт на зрителите.

"Първо, публиката може да влезе в ролята на потърпевшия. Много хора, които понякога са насилници, без да искат и осъзнават, като преживеят такова нещо, всъщност след това си дават сметка, че биха могли да не причиняват такива неща на хората около себе си. И от друга страна, чрез повечето интервенции можем да погледнем как има много варианти да се избегнат неприятни ситуации. Просто трябва да мислим извън кутията", допълни той.

Радка Карагьозова завършва Първа английска езикова гимназия във Варна, след това английска филология в СУ. Следва културология, международни икономически отношения, има магистратура по мениджмънт на бизнес администрация в Cotrugli Business School. Коуч е към Erikson College. Избира да се занимава с образование и по-точно с училище в България. Лекцията, която ще води по време на фестивала, е на тема "Силата да останеш цял: ново взаимодействие в училищната екосистема".

"Звучи много философски като заглавие на пръв поглед, но всъщност е много свързано с това, което колегата разказа, и аз много се насладих на това, което сподели. Един от симптомите в модерния свят, който училището е призвано да лекува, е фрагментарността. Някак си сме толкова "на парчета" функционално, емоционално, дори битово, опитвайки се да се свържем с всеки компонент на реалността, която ни заобикаля. Децата не разбират това, но всъщност са потърпевши на тази фрагментираност и когато човек не е намерил своя център или организацията не е намерила своя център и общността не е намерила своята вътрешна тяга, мотив, ценности - тогава всъщност решаваме проблеми на парче. А целостността е тази, която ни въоръжава с тези умения и компетентности, вътрешна сила, спокойствие, разум, сърце и обич, за да можем да действаме от мястото на своята идентичност и на своята цялостност. В момент, в който сме на ръба, а може би и с двата крака в следващата индустриална революция, дигиталната такава, имаме огромни предизвикателства пред това да съберем парченцата от информация, те вече са милиарди, и да ги обединим в някакво смислено цяло. И тъй като училището все повече е призвано да излиза навън от света и винаги е огледало на това, което обществото ни живее, прави, създава, то всъщност не може да пренебрегне тази роля и неговата вътрешна устойчивост според мен, според нас в училище "Рьорих", е свързано с това да бъдат тези места - и театъра, и училището - обединителни центрове, където човек може да събира като магнит към своя вътрешен център, цялата си енергия. За да бъде продуктивен, креативен и щастлив", обясни Карагьозова.

Според нея децата носят естествено качество да сътворяват, но все по-рано, когато се свържат с дигиталното, когато се откъснат от семейството и имат по-малко време да творят и играят, сякаш забравят за своята експериментаторска, безгрешна, творческа същност. И училището все по-рано е призвано да пази средата, в която може да се развие този потенциал и да се припомни това, което всички сме забравили. Но това е процес, в който трябва да участват и родителите. 

Карагьозова подчерта и ролята на всяко поколение да намери себе си - това, което ще му даде цвят и възможност да се изразява истински.

Предизвикателствата в образованието и възпитанието

Според директорката усещането, че нещо "куца" в образованието ни е породено от търсенето на вина навън и от липсата на "сглобяване", търсене на цялостни решения. Тя не смята, че сме в криза, но подчерта, че е много важно родителите да не абдикират от процеси, които са дълбоко смислени само ако се случат в семейството. Като други проблеми тя посочи липсата на по-голяма автономия на училищата и носенето на тежки и стари товари по отношение на администрирането.

Що се отнася до предаване на ценности и възпитание, Венцислав Ненков също посочи, че това е съвместна работа между училището и семейството.

"Не може родителите да вдигнат ръце и да кажат "учителите ще се оправят с всичко" и вкъщи да дават пример, който няма нищо общо с това, което се опитваме да възпитаваме. Моят призив към родителите е наистина да си осъзнаят отговорността и че всъщност техният личен пример е най-голямото училище за самите ученици, а учителите просто помагат в целия този процес", каза той.

Двамата обаче имаха леки различия по въпроса за забраната на социалните мрежи за деца. 

"Забраната също е отговорност. И умението да кажеш "не" на едно дете, което не е готово да вземе решение или да понесе отговорност, е свръхотговорност. Разбира се, че е страшно да откажеш на някого - особено в модерния свят, където всичко е на такова малко разстояние, че се чудиш как да лишиш детето от това. Разбира се, че ще му го дадеш. Освен това то е налично. Никой не се бори за него. Тук обаче се лишаваме от определен смисъл и заряд освен от отговорност", твърди Карагьозова.

Според нея трябва да се запитаме каква е здравословната рамка и кое застрашава здравето на детето. Ролята на възрастните е да определят този регламент.

"Не вярвам, че регламентът, за който Вие говорите, трябва да е в юрисдикцията на законодателството. Тук по-скоро семейството може да постави регламент за използване на социални мрежи, за използване на мобилни и смарт устройства, колко рано даваме таблет на едно дете, за да не ни занимава, или колко си играем с него. Това според мен си е личен избор на всеки един родител, как ще си възпитава детето. Аз съм категорично против да се забраняват неща, защото те биха могли да доведат до нещо лошо. Катастрофи се случват постоянно по улиците - трябва ли да забраним автомобилите? Ако лишим младите хора от възможността да се сблъскат с реални проблемни ситуации в социалните мрежи, ги лишаваме точно от възможността те да се научат да се справят с тях", смята Ненков.

Правилно ли се оценяват децата?

"Само като чуя "да оформим", този термин, настръхвам и ми се повръща, и припадам едновременно. Просто това "оформяне на оценката" според мен не е правилно като подход. Да, винаги има някакъв начин на оценка, но това да кажеш "ти си слаб", "ти си среден", "ти си отличен" - според мен вече може би е остаряло", заяви Ненков.

"Всъщност цифрите нямат значение - дали ще слагаме тях или цветенца и плодчета, или каквото и да е. Ако имаш човек до теб, който може мъдро и компетентно да ти каже: "Ако подобриш това тук, ето това са ти "препъникамъните", ако упражниш още няколко пъти това" - резултатът ще е налице. Истинският, конструктивният, формиращият смисъл на оценяването е такъв", каза Карагьозова, като допълни, че може би просто трябва да създадем модели, в които да излезем от традиционните формати на изява на наученото.

"Тоест, ако някой може да ми направи рап песен с таблицата за умножение, за мен няма значение дали ще го пише на дъската или ще ми го изпее, защото я е усвоил. Ако някой преценява, че може да илюстрира механиката през инструменти за сцената на Вашия театър, тогава той е направил много повече от това да научи законите на механиката. Така че тази отвореност е изключително важна", обясни още тя, като поясни, че няма как оценяването да се изразява само чрез тест или устно изпитване, а е важно да се даде възможност на децата творчески да покажат качествата си, силните си страни и това, с което ще могат да бъдат полезни.

Събеседниците подчертаха и ключовото значение на самооценяването, способността да оценяваме къде сме сбъркали и да познаваме себе си. Те стигнаха и до извода, че е важно да можем да се радваме и да празнуваме това, което сме постигнали, защото все пак има с какво да се гордеем.

Пълния разговор с Радка Карагьозова и Венцислав Ненков можете да чуете в YouTube канала на OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews