OffNews.bg

Максим Генчев оцени и ''Времеубежище'': Постно автоинтервю на Гошето от Ариана

Режисьорът на "Ботев" Максим Генчев отново успя да разбуни страстите в социалните мрежи, след като определи романа на Георги Господинов "Времеубежище" за "постно интервю на Гошето от Ариана". 

На 23 май Георги Господинов спечели най-престижната литературна награда в света Букър. На свой ред в началото на тази година Генчев предизвика три скандала: единият беше около неговия филм "Ботев", продуциран от БНТ. След като филмът беше излъчен по обществената телевизия през новогодишните празници, "Ботев" бе, меко казано, недобре приет. 

''Вече е ясно кой уби Ботев - Максим Генчев'': Критиките към продукцията не стихват

Вторият скандал около Генчев беше свързан с негов коментар за творчеството на Джон Малкович, който гостуваше в представлението "В самотата на памуковите полета" в Народен театър "Иван Вазов". Тогава Генчев обяви, че "Малкович не е нещо особено в театъра и че не би го наел, защото не говори български"

Третият път режисьорът успя да разгневи потребителите на социалните мрежи с нелеп коментар по повод годишнината от обесването на Васил Левски

Ето какво написа Генчев снощи в социалните мрежи: 

"Нивото на Гошето Времеубежището е "Корабът "Радецки" акостира на езерото "Ариана". Убеден съм, че Анг (английската - бел. ред.) награда е присъдена на преводачката А. Родел. Тя е "родила" нещо наградообразно от това постно автоинтервю на Гошето от "Ариана"!"

A ето как реагира проф. Александър Кьосев на случката: 

"Явор Дачков и Максим Генчев обвиняват „Времеубежище“ в повърхностност, Дачков обяснява, че „Нобел“ и „Букър“ не са това, което са били. Сула обаче е отишъл по-нататък и обвинява направо Антонио Гауди, че сътворил адска катедрала. Гледай ти какви хора-бездни имало в България… как разбиват митове и разкриват без боязън скрития сатанизъм на Запада! Страх да те хване от техните мрачни "православни" дълбини. Очаквам д-р Михайлов да намекне в характерен стил, че „Деветата“ не е това, което сме я мислили... а мечтата за „Едно ферари в цвят червен…“ е всъщност тайна маска на „Няколко фюрери в цвят кафяв“, родена от определени тактове на „Одата на радостта“…"