Лудото пътешествие в "Да оцелееш като родител" (откъс)

Затегнете коланите, защото е време за лудото пътешествие, наречено родителство! След като фуриите от сайта „Майко мила!” атакуваха писателските среди, e време да се насладите на книгата, приютила 41 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които ще разберете, че не е толкова страшно!

Раждането за една жена е един болезнен и ключов момент и ако тя успее да го види от смешната страна, то тогава се стига до страхотни и абсурдни приключения . А пътят на отглеждането на дете е дълъг и уморителен процес, но не непременно страховит.

"Да оделееш като родител", от създателките на сайта "Майко Мила!" е книгата, която ще ви помогне да се справите в най-трудните моменти на родителството с много смях.

Може да прочетете откъс от книгата в следващите редове:

Сериал с много жестокост, жертви и сълзи. Би трябвало да бъде забранен за всякаква възраст, но никой не ни пита. 

Главни действащи лица:

Домът Ланистър (девиз: „Ланистър винаги повръщат това, което са изяли“)
Майка
Баща
Тийнейджър
Шестгодишно
Бебе
Баба 1
Баба 2
Домът на Вируса от Север
Домът на Вируса отвъд предела зад морската шир
Случайни граждани
Сервитьор

Първи епизод – „Невидима заплаха“

Виждаме весело, жизнерадостно семейство, което не подозира какво го грози. Всъщност семейството САМО ИЗГЛЕЖДА весело и жизнерадостно. След първите минути зрителите бързо разбират, че майката е невротична, истерична и склонна към крясъци. Бащата е негативно настроен към живота и в поведението му се наблюдава доза цинизъм, комбиниран с депресия, а децата са като всички деца в реалността – непоносими. И все пак, това семейство живее, смее се (малко нервно), работи, децата капризничат и всичко е наред.

Една нощ, докато боровете шумят заплашително, а майката е на работа на другия край на България, бебето… започва да повръща, повалено от коварния вирус от Дома на Севера, изпратен вероятно посредством таен пратеник – друго дете на детска площадка. Бебето на Дома Ланистър пада жертва на подли кроежи, вдига температура и предизвиква небивала паника.
Страховитото нападение се осъществява без съмнение в петък, часът е вечерен – всеки опитен родител знае, че тогава се случват всички тези неща.

И така, бебето започва да повръща и майката разбира за това дистанционно. Започват телефонни обаждания на педиатри, бащата трепери в стрес, бебето повръща веднъж, два пъти, 3… 4… 5… Паниката нараства, майката изгаря в чувство за вина, но нищо не може да направи.

Втори епизод – „Началото на разпада“

Следват дни на повръщане, температура и наложена диета с кралски бисквити и солети. След дълго отсъствие, майката най-сетне се връща у дома, възседнала кон. Тя дори успява да сготви и да прегърне децата си, които я поглеждат със съмнение, защото не са я виждали от толкова отдавна, че е възможно да не е тя, а някоя натрапница, която няма дом и се възползва от възможността за покрив над главата.

Щом се завръща, се установява, че бебето е отслабнало като клечка, има дълбоки кръгове под очите и жалейно плаче за домати и мляко, но е на диета въпреки владелческия си статут.

Епизодът завършва със сцена на особена жестокост (забранена за хора до 73-годишна възраст) – всички ядат домашни виенски шницели и салата, само бебето се навърта със солета в ръка около масата на клечавите си, тънки крачка и тъжно приплаква за шницел. Всички гузно ядат и гледат настрани.

Трети епизод – „Кошмарът“

Шницелите са изядени. Шестгодишното лекомислено е погълнало един шницел, хляб, много домати, диня и два шоколадови бонбона. В 23:00 часа вечерта се оплаква от остри болки в стомаха. Майката дава уверено хапче и всички си лягат. В 23:15 се чува пронизителен писък в тъмнината и Домът Ланистър скача на краката си, за да установи, че подът на стаята е залят от ветрилообразен потоп от парчета шницел, диня, домати, бонбони и други неща.

Шестгодишното държи в ръцете си леген, трепери, плаче и повръща. И пищи, разбира се, защото повръща за първи път в живота си. Убедено е, че ще умре, и писъците му се носят из цялата къща. Бебето чува зова на сестра си и на свой ред започва самоотвержено да пищи, просто така. За подкрепа. Бащата се провиква от хола „КОЙ ПИЩИ!!!“ и майката отговаря: „ВСИЧКИ!!!“.

Тийнейджърката седи на леглото, гледа как сестра ѝ повръща, слуша писъците, гледа майка си как маже с парче хартия, а бащата тича по джапанки, и реве от смях. Тихо, разбира се, за да не вбеси някого истински. (По-късно майката ще се сети за този смях и ще си запише да я изпрати далеч на север, като съпруга на свиреп и безмилостен лорд, който не пуска парното в замъка и държи всички чинии да се мият на ръка със студена вода.)