''Културата не е храна, а въздух!'' В Дома на хумора откриха изложба за 100 години от рождението на Борис Димовски (снимки)

Тържествената програма започна с церемония по валидиране на пощенска марка „100 години от рождението на Борис Димовски“, а малко по-късно бе открита и ретроспективната изложба с куратор Красимир Илиев, с произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.

Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят). Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976 екземпляра.

В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.

Изложбата е сякаш разходка из живота на великия творец - в нея има от всичко, също както и в самия живот! 

"В творчеството на Борис Димов се преплитат тъга и хумор, а хуморът не е просто смешка при него! Борис Димовски се "ражда" като карикатурист в най-зловещото време, през 50-те години на XX век, когато цензурата е в най-жестоката си форма. А после цялостното му творчество е вид борба за казване на истината, по неговия начин. Той винаги успява да прокара критични бележки към тези, които управляват, по един или друг начин", сподели кураторът Красимир Илиев.

Красимир Илиев сподели още, че е бил силно впечатлен от представеното в изложбата рядко издание от 1968 година на "Люти чушки", а друг акцент в изложбата са, разбира се, "Габровските шеги", които са достигнали забележителните 2 285 976 издадени екземпляра.

Това показва, че Габрово, Габровските шеги и Борис Димовски са постигнали нещо наистина феноменално!, отбеляза още той.

В емоционална реч Емилия Радева, дъщеря на Борис Димовски, благодари на присъстващите и организаторите на изложбата и каза още:

Музей Дом на хумора и сатирата стана втори дом за моя баща! Благодаря за любовта към него.! Тук днес са не само неговите картини, но и неговата душа!

Борис Димовски – майсторът на усмивката и иронията

Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото.

(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 65)

Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.

От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.

В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби. През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.

След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България. До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.

Изложбата ще може да бъде разгледана до края на м. април, 2026 г., а през м. декември се очаква да излезе и Монография - 100 години Борис Димовски.

Следете новините ни в GoogleNews