Концертът на Krekhaus – музика, поезия и театър се сляха в шамански танц

Малко преди 20:00 часа желаещите да станат част от единственото по рода си изживяване започнаха да се трупат пред вратите на емблематичния столичен клуб „Маймунарника“ в очакване на премиерата на дебютния албум на българската рок група Krekhaus.

Въпреки прогнозата за дъжд, 400 души се събраха пред сцената. Първи на нея се появиха специалните гости на събитието – рок триото Saint Electrics.

След тях на сцената излязоха и Krekhaus, които започнаха шоуто с нестандартна комбинация от блус и трипхоп. Всяко живо изпълнение на бандата е в голяма степен импровизация. Те завладяват публиката не с някакво предварително целеполагане, а с непринуденост. На концерти те общуват помежду си с инструменти, а зрителите просто се потапят в магията на това, което си казват чрез звук, думи, жестове и танц.

Явор Милчев зададе началния тон на своя бас, последван от смразяващата китара на Явор Недев, перкусиите на Матей Христосков и чувствения вокал на Георги Велинов. От трипхоп към хардрок, тревожните акорди плавно преминаха в електризиращо изпълнение на първото от парчетата от албума, чуто тази вечер – „Hunt“. Клавира пое Станислав Арабаджиев, участвал в записването на албума. 

Всъщност, албумът „Odd One Out“ е записан изцяло на живо, защото Krekhaus чувстват, че много от рок записите вече се продуцират като електронна музика – с метроном, което според тях е "еднакво, равно и сухо". Те са твърдо убедени, че музиката трябва да се прави със сърце, както я разбира музикантът, и че няма значение колко души те слушат - важното е да докоснеш поне един слушател. 

Групата се събира през 2014 г., а с времето и различни промени в състава обединява четирима млади мъже, които говорят с ерудиция и особено чувство за това, което правят. Георги Велинов от Krekhaus застана пред ОFFNews, за да разкаже повече за групата и новия албум.

Как се събра групата - откъде се познавате и какво ви обедини?

Събрахме се от случайни срещи, добри срещи. Предсказание, магия, знам ли. Обединява ни, предполагам, неизбежността. Невъзможността да се понесем без музика.

Групата съществува от 2014 г. Какво ви накара да издадете дебютен албум чак 4 години по-късно?

Всъщност, само с Явката (Недев) сме заедно от 4 години. Актуалният състав е на едно лято. Всичко идва с времето си. (Инак, материал има. От първата ни среща не сме спирали да раждаме, с което се гордеем. С роденото, не със себе си.)

Стилът ви е странна смесица от няколко музикални течения - имате ли собствено име за вашия стил, как бихте го определили?

Живот. И ако всяка песен трябва да е нов ден, то няма как да е предният. Иначе във философията знам, че категориите са основополагащи. Аз съм песнотворец.

Как ще опишете новия си албум - каква музика ще чуем в него и с какво "ще плени" феновете на рока?

Отърваваме се от дълбоко познатото с рязка, ала не припряна, електрическа носталгия и потегляме нанякъде - все по-далеч. Опасно тънки са стилистичните прилики в парчетата за дебели жанрови претенции. Ето защо може една песен много да ти допадне, а друга - да не търпиш. За феновете на рока не знам. Ако отдаденият слушател е докоснат от поне минутка, значи струва си.

И като казах фенове - вие сте концептуална банда, оставам с впечатление, че правите музика заради самата нея, не за лесно трупане на фенове и слава.

Лесно е да се разсееш, малко повече се иска, за да се увлечеш, но предан ли си на изкуството - за друго нямаш излишно останало внимание.

Как, според вас, реагира българската публика на интересните и странни банди, които внасят повечко цвят в алтернативната сцена?

С несъобразително шумна нерешителност.

Снимки: Lazy Visuals