Коя е Нанси Дамянова - българската акробатка в трупата на Cirque du Soleil (интервю)

Истинската заплата за един артист са аплодисментите. Това сподели Нанси Дамянова, българската акробатка в трупата от "Цирк дьо Солей". Този май ще имаме възможността да се докоснем до магията на световноизвестния канадски цирк, превърнал се в символ на съвременното сценично изкуство.

От създаването си през 1984 г. в Квебек "Цирк дьо Солей" е вдъхновил над 400 милиона души на 6 континента в 86 страни. Той идва у нас с грандиозното шоу "OVO" (от португалски – "яйце"), което ще разкрие един фантастичен свят, вдъхновен от живота на насекомите – цветен, енергичен и изумителен. "OVO" обединява 53 акробати и музиканти в спектакъл, който радва както възрастни, така и деца. След премиерата си в Монреал шоуто е гледано от над 7 милиона души в 40 държави и завладява сърцата на публиката в Канада, Европа, Близкия изток и Египет.

Нанси е част от трупата на цирка от 11 години. Тя е родена в Париж и е израснала в Монреал, но родителите ѝ са българи. Те я записват на гимнастика, когато е на 9 години. Участва в редица престижни състезания, включително Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. През 2015 г. обаче се обръща към цирковото изкуство.

Ето какво разказа акробатката за читателите на OFFNews:

Вие сте както гимнастичка, така и част от трупата на "Цирк дьо Солей". Как един спортист се превръща в артист?

Зависи от много неща. Зависи какъв спортист сте. Ако идваш от гимнастиката, малко по-лесно се превръщаш в артист, защото в цирка обичат да използват много от гимнастиците заради всичката акробатика, която сме научили. И гимнастиката е много хубава база за различни номера. След това има актьорство.

Ако дойдеш на ново шоу, ако си нов артист, там има един dance captain (танцов ръководител), който ще ти покаже всичките танци и как трябва да се правят. Ще гледаш шоуто, ще седнеш с артистичния директор и те ще ти кажат горе-долу какво очакват, какъв да е твоят персонаж. Понякога има курсове по танци.

Също ще трябва да се научиш как да се гримираш, ако никога не си гримирал. Някои емакиажи в цирка са доста дълги, отнемат много време. Да кажем, най-лесните са 15 минути. Най-трудните са около час и половина. И като ти го показват стъпка по стъпка, след това се научаваш. Във всяко шоу има около 50 артисти, така че ние всички трябва да знаем как да се гримираме. И с всичко това лека-полека се превръщаш от спортист в артист.

Кое беше по-страшно – първото Ви участие в цирка или Олимпиадата в Пекин?

Не бих казала, че едното или другото е било страшно, защото тези неща като ги правя, ги обичам. Обичам гимнастиката, така че не ме беше страх да се състезавам. Да, имаше временно стрес, защото трябваше да се квалифицирам за Олимпийските игри в Пекин, обаче на самите игри не бях, за да спечеля медал. Това ми беше мечтата, просто да се появя на игрите, така че гледах да се възползвам и наистина всеки момент да го изживея напълно.

А в цирка не бих казала, че ме е било страх. Първия път като трябваше да правя нещо в моя номер без въже, тогава беше малко страшно. Защото в гимнастиката има много етапи, докато направиш нов елемент, а в моя номер имаш въже, което те държи по време на тренировка. И имаме предпазна мрежа, която е винаги там, но иначе на живо елементите се правят без въжето. Така че беше много страшно да летя на...тогава беше 7 метра дължина от едното място до другото. След това се научих и винаги ми е харесвало.

Вашето изкуство съчетава физическите възможности с емоционалната експресивност. Кое идва по-трудно – техниката или емоцията?

Понеже съм била гимнастичка, техниката не ми е била толкова трудна. Трябваше само да се науча да правя тези елементи, които съм правила в гимнастиката по нов начин, с малко по-друга техника. Тук правя моите акробатични елементи с партньор и трябваше да се науча как да му се доверявам и да го оставям той да си направи неговата работа, за да аз мога да си направя моята също както трябва.

Така че бих казала, че емоцията и актьорството са по-трудни за мен, особено защото сме насекоми в нашето шоу. Не играем човешки персонажи и трябваше да се науча как да мърдам по друг, странен начин и това беше по-трудно. И винаги си е малко по-трудно, защото искаш да се върнеш към нормалните човешки движения, особено когато си уморен. Аз технически го правя толкова много пъти, че то се автоматизира и по-лесно се запомня от тялото, от мускулите. А емоциите, за да ги предаваш на хората, те наистина трябва да идват от теб и понякога това е най-трудното.  

Завършили сте комуникации и бизнес предприемачество. Как се връзва това с работата Ви?

Аз съм артистка в цирка. Не бих казала, че много се връзва с това, което съм учила. И това съм го чувала много пъти - че каквото учиш в университета, няма винаги да се връзва с твоята работа или няма винаги да си намериш работа точно по това, което си учил.

Обаче бих казала, че заради това, което съм учила, по-добре разбирам компанията - какви решения прави. Като артист, ако не бях завършила бизнес, може би не бих ги разбрала тези решения. Понякога на артистите някои неща не им изглеждат логични, обаче от финансова гледна точка са логични.

А комуникацията - аз просто виждам колко е важен маркетингът за всичко. Тук имаме една жена, която работи точно това, и виждам как горе-долу моите знания се прилагат и в това, което правя. Обаче аз, в моята роля всеки ден, не бих казала, че го използвам. Но кой знае, може би в бъдещето ще се насоча към каквото съм учила в университета.

Какво Ви дава сцената на "Цирк дьо Солей", което не бихте могли да получите никъде другаде?

Сцената на "Цирк дьо Солей" ми дава това, че мога да използвам всичко, което съм научила в гимнастиката, защото при нас спортистите е много трудно да си тръгнеш от спорта. Има моменти, които са...не депресиращи, ама трудни. Не знаеш кой си извън спорта и това, което ми дава цирка, е че мога да правя нещо, което ми е било любимо. Много обичам да правя акробатика и това ми дава възможността да продължавам. Интересно е също да работя с партньори, да пътувам и да разглеждам света по време на работа.

"OVO" представя свят на насекомите – как се влиза в толкова специфична физика и пластика на движение?

Както казах, емоцията и актьорството са по-трудни от техниката. Ние, когато започвахме това шоу, гледахме видеа на насекоми, как мърдат. Аз съм скарабей в шоуто, така че гледах малко видеа в YouTube как скарабеи се движат и как общуват с други насекоми. Трябваше да си помагаме и да си намерим характерите. Имахме също танцьорка, която ни помагаше.

В спектакъла участват десетки артисти от различни държави – как се създава общ език между толкова различни култури на сцената?

В нашето шоу имаме артисти и работници от 25 различни държави, така че имаме много хора от различни националности, много езици се говорят. В "Цирк дьо Солей" "международният език", който се говори, е английският. На сцената сме буболечки, така че не говорим, издаваме само звуци по време на шоуто, но иначе горе-долу всеки човек разбира английски.

Бих казала също, че когато имаме време между шоутата или през почивните дни, гледаме понякога да научим нов език. Някои се учат на китайски, други на японски. Аз преди няколко години реших да науча руски език, защото в моя номер имаше много руснаци и винаги исках просто да науча този език. Когато бях гимнастичка, много ми харесваха рускините в гимнастиката. Винаги исках да зная какво си говорят помежду си. Така че научих се и да говоря руски, но иначе ние всички си говорим на английски. Имаме толкова много хора, които ще помогнат, ако някой не разбира точно какво говорим.

Какво се случва зад кулисите, което публиката никога не вижда?

Аз бих казала, че да представяме такова голямо шоу в една арена пред хиляди хора...Не само артистите, знам, че и хората, като идват да гледат, може би забравят колко е голямо това шоу и от колко много души имаме нужда, за да можем да представяме "OVO" всяка вечер. Ние сме около 103-104, 53 са артистите, които виждате на сцената. Всички други са техници, имаме 2 физиотерапевта, треньори, артистичен директор, имаме мениджъра на компанията с нас, имаме момичетата, които оправят нашите костюми. Шоуто не би могло да се представи и да го правим всяка вечер, ако не бяха другите хора, които не виждате. Всичко е на живо - музиката, акробатичните неща. А и светлините - има хора, които са горе на високо и ни следят. Натискат разни бутони, за да променят сцената по време на шоуто, така че много неща се случват, които не се виждат или просто не се забелязват.

Когато отиваме да ядем, ние всички отиваме заедно и се виждаме. Хората не виждат всичко това.

Какво е чувството да си там горе пред толкова хора?

Аз бих казала, че се гордея. Винаги съм обичала да представям моята акробатика. Малко е по-трудно да говоря пред хора, но съм го правила толкова много години и вече се чувствам много "в себе си" - мога да показвам това, което правя.

След толкова представления по света – има ли публика, която Ви е изненадала най-много и как очаквате да реагира българската на "OVO"?

Една от най-хубавите публики, които сме имали, беше в Доминиканската република. Арената беше доста стара, даже имаше малко дупки. Като валеше дъжд, имаше вода и трябваше да внимаваме, обаче хората бяха много щастливи и когато идваха да гледат нашето шоу, то беше като купон за тях. Беше много приятно да го изживяваме с тях. Мисля, че бяхме продали 5000-6000 билета и имахме повече хора, отколкото арената можеше да побере. Обаче им беше много весело и за нас също беше много весело.

Същото беше като бяхме в Бразилия - хората са много открити, отворени и обичат хубавите моменти. Те го показваха и беше много приятно. Не знам как е публиката в България, обаче ние винаги се радваме, когато пляскат. Това за нас е вид заплата - да ни пляскат и да ни показват, че каквото правим, им харесва. Бих казала, че няма нужда да чакат до края, за да показват емоция. Може да го показват във всеки момент. Това винаги го обичаме много като артисти. Аз искам просто хората в България да се насладят на този момент с нас и да си изкарат хубаво.

Каква е основната емоция, която ще искате да ни предадете?

Просто хубави емоции, хубави моменти с хората. Да забравят за ежедневното и просто да се насладят с нас по време на шоуто. Ако можем да вдъхновим хора или други артисти, които ни гледат - ние много ще се радваме. Ние го правим, защото го обичаме и се надяваме, че хората наистина ще имат хубави спомени с нас. И да са весели.

Какво е мястото на България във Вашия живот?

Майка ми и баща ми са българи. Аз не съм живяла в България, обаче съм ходила на неделно училище в Монреал, за да науча по-добре езика, да го пиша и да го чета. Едно е да го говоря със семейството, но друго е да науча азбуката и малко история.

Имам много роднини в България, така че винаги гледам да се връщам, за да се видим с тях. Майка ми и баща ми пазят културата и българските ценности в семейството. Израснах с тези ценности. Майка ми има много приятелки в Монреал, които са българки. Аз също имам една приятелка, която е българка, и държим контакт. Така че винаги го има българският език, винаги я има българската натура около мен.

Винаги съм харесвала българската храна, любимото ми е баницата. Бих казала, че се чувствам повече българка и европейка, отколкото канадка. Говоря си на български, имаме българи около нас. Даже ако сме в Монреал, ходим и на българска църква и се гордея с това. Това е важно за мен и се радвам, че родителите ми са ме научили на всички наши ценности и че ги пазим в семейството.

Спектакълът "OVO" ще се изиграе общо 7 пъти в зала "Арена 8888 София" на следните дати:

• 30.04. /четвъртък/ от 20:00 часа;
• 01.05. /петък/ от 20:00 часа;
• 02.05. /събота/ от 12:00, 16:00 и от 20:00 часа;
• 03.05. /неделя/ от 13:00 и от 17:00 часа.

Билети можете да намерите в Ивентим.

Следете новините ни в GoogleNews