Кои важни разкопки ще реставрира държавата ни през 2015 г.

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров реши да разясни кои важни исторически обекти държавата ни има намерение да реставрира в следващите няколко месеца, след като медиите акцентираха единствено върху царския дворец на Асеневци на Трапезица.

Димитров подчертава, че и петте разкопки "са изключително добре подбрани и наистина са в челните пет места в една евентуална класация по ценност – историческа, художествена, архитектурна".

Според него в случай, че те бъдат добре разработени инфраструктурно - построяването на мрежа от поддържани пътища, хотели и т.н., местата биха донесли много финансови и не само позитиви на страната ни.

Голямата базилика

Тя е катедралната църква в най-старата ни столица - Плиска. Изградена е през периода 866–872 г. от цар Борис І с помощта на бъдещия римски папа Формоза и на византийския архиепископ Николай от Хераклея. Тя е дълга 100 метра и широка 30 метра. Това я прави най-голямата християнска църква в Европа. По-дълга е с 20 метра от „Света София” в Константинопол и „Сан Пиетро” в Рим. Изградена е не с дребни ломени камъни и тухли, а с огромни, правилно одялани, квадри от бял варовик. Към храма са прилепени сградите на голям манастир – скрипторий, на площ от десетки декари.

Този импозантен храм внушава великолепие, мощ и респект. Той е материален символ на амбицията на цар Борис І да превърне България в трети европейски център на европейското християнство. И той е постигнал пълен успех, продължен от царете Симеон Велики (893–927) и Петър (927-969). В този манастир са се подготвяли богослужебните книги и монасите мисионери, които покръстват земите и населението на днешните държави Румъния, Молдова, Сърбия, Черна гора, Украйна, Беларус и Русия – т.е. близо половината от населението на Европа.

Храмът и манастирът са срутени по времето на османското владичество. Проучени са археологически. Частичната им реставрация обаче няма да даде възможност да бъде представено добре величието на тези останки. Реставрацията трябва да продължи до определено по-високо равнище.

Манастирът е достъпен чрез чудесна инфраструктура – автомагистрала „Хемус”, която е готова до Варненския туристически район (3-4 милиона туристи годишно). Сега Плиска се посещава само от 26 000 души годишно.

                                                                     _{Плиска.}

Созопол

Созопол е най-старият град в България. Със стотици стари къщи. С острови край града, на които археолозите са открили останките на два импозантни антични храма, четири средновековни манастира с мощи на велики светци (Св. Николай и Св. Иван Предтеча), с мощни крепостни стени и от Античността, и от Средновековието, с вампири, таласъми и русалки и въобще - всичко, което можеш да се сетиш от историята, го има там. Ако го няма, археолозите ще го намерят. Преди два дни, за ужас на Олимпийския комитет, са открили римска вила на паркинга пред базата му. Сега трябва да го вдигат на бетонни трупчета.

Този град, свързан със света с автомагистрала, пристанище и летище, в който има стотици хотели, използувани само 2-3 месеца през летния сезон, може да приема 12 месеца в годината културно–исторически и поклонически туристи, но реставрационните работи по крепостните стени, античните храмове и манастирите спряха преди две години. Поради липса на интерес и пари.

                                                                   _{Созопол.}

Перперикон

Перперикон /или Перперек/, каквото е средновековното му българско име, е неголямо римско, византийско и българско градче. Но в него има нещо, което няма в останалите 5-6000 антични и средновековни византийски и български планински градчета в днешните ни земи – огромно древнотракийско скално светилище, издялано в скалите от траките 1500-2000 г. преди византийци и българи да се установят по тези места. Благодарение на проф. Николай Овчаров и на медийната му политика, Перперек получи световна известност и се настани в челните места на някои световни класации за нови открития и нови туристически дестинации.

Национален музеен комплекс

Под това име се крият обединените в края на 2014 г. Национална художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. Наричат го още „Български Лувър“. В „Лувъра“ ще бъдат експонирани 70 000 картини, икони и скулптури, дело на българското изобразително изкуство през последните 14 века, които сега се помещават при крайно неподходящи условия в половината от бившия царски дворец