Климатици на крепостта Баба Вида

Приятелите ни от "Българска история" се натъкнаха на интересен момент от средновековния екстериор на видинската крепост Баба Вида - климатик.

OFFNews се свърза с музея, откъдето ни отговориха, че в крепостта има конферентна зала, към която са сложени 2 климатика. Те са били поставени още през 2005 г. по Проект „Красива България“, одобрен от областната управа по времето на Мартин Дончев, но са се развалили около година след това и досега не работят.

Според директорката на музея само с единия има проблем, но другият е наред и се ползва и в момента. 

"Навсякъде по света има и такива неща, нищо лошо няма в това. Този въпрос е разискван още 2005-2006 г., така че всички го знаят този проблем. Даже в някои замъци в Чехия има и други неща – не това е проблемът на Баба Вида", коментира директорката на музея.

Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост във Видин, считана за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народната легенда за трите щерки на някогашния български владетел на областта - Вида, Кула и Гъмза.

Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.

Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

^{Крепостта Баба Вида. Снимка: Wikimedia.}

Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Сред костните останки от 8-17 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представлява намирането на останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica) - сред най-ранните в страната.

Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.