Китайският трилър "Черен въглен, тънък лед" вече е по кината

След провален арест в ужасяващо разследване на сериен убиец детектив Джан Дзъли е отстранен от полицейското управление на малък град и започва работа като охранител във фабрика за въглища. Пет години по-късно има серия сходни убийства и Джан убеждава бившия си партньор да довършат случая. Разследването му скоро го среща с У Джъджън, местна собственичка на пералня, чието любезно поведение и мистериозна аура го привличат, въпреки загадъчната й връзка с убийствата.

За това разказва последният филм на режисьора Дяо Инан - „Черен въглен, тънък лед”, който вече може да бъде видян в "Дом на киното", "Euro Cinema", "G8" и кино "Одеон" в София.

Филмът е отличен с престижната награда на фестивала Берлин ’14 – „Златна мечка” (Дяо Инан) и „Сребърна мечка” за най-добър актьор (Ляо Фан).

Ето и какво казва самият Инан за творбата си:

Г-н Инан, вдъхновен ли е сценарият на филма от събития в реалния живот и ако е пълна измислица, кое Ви е провокирало да измислите ключовата сюжетна нишка във филма?

Едва ли някоя история е напълно измислена. Когато се създава нещо, фрагменти от реалния живот, които са били заровени в задната част на вашия ум, неизбежно ще излязат на повърхността. Може дори да се каже, че процесът на правене на всеки вид изкуство е като да накараш спомените да работят.

Много неща се случват в Китай в днешно време. Някои от тях могат да се намерят в роман или филм. Начинът, по който истината и абсурда се оплитат, открива безкрайни възможности, които аз намирам за много атрактивни и завладяващи.

От друга страна, аз винаги съм бил запленен от капризите на човешката природа, която ноар филмите имат тенденцията да подчертаят. Заинтригуван съм от връзките между брутално насилие и поведение наподобяващо сюрреалистичен сън. Актът на разчленяване и разхвърляне на труп или убийство с острието на кънка за лед ... какъв човек е способен да извърши такива брутални актове? Този филм ми даде повод да опознавам и размишлявам върху подобни въпроси.

Филмът е сниман в малък град в провинцията, а не в космополитен. Защо?

Обичам малките градове и отдалечени места повече отколкото големите градове . Аз разказвам история за ужасяващо убийство и тя изисква определен вид атмосфера, за да подчертае своята истина. Не мисля, че тази история щеше да бъде правдоподобна в големия град и в космополитна обстановка. Има много места в Китай, които имат сюрреалистична атмосфера, от която аз имах нужда за този филм. Чувствам се късметлия, че бях толкова разглезен откъм избор.

Съдбата на вашия герой Джан Дзъли (понижен в ранг на охранител и губещ полицейската си униформа) неизбежно ни напомня за дебютния Ви филм "Uniform", в който един млад мъж се представя за полицай. Има ли в действителност някаква връзка?

Всички мои герои скитат на границата между живота и нереалното, сюрреалистичното. Животът им е несигурен и може да се каже, че те самите мамят своята съдба и път в живота. В тази връзка аз им симпатизирам. Те са малко егоистични, малко цинични, малко самотни и хитри. Нямам представа какво правят и как и къде ще свършат. Във всеки случай те не изискват да се узнае. Те са в плен на собствените си нагласи и живят в собствения си свят.

Роден в Си-ан, Китай, през 1968 г., Дяо Инан завършва Централната театрална академия в Пекин. Като драматург и режисьор той е водеща фигура в китайския авангарден театър. В киното започва кариерата си като актьор в независимия филм на Ю Ликуай "All Tomorrow’s Parties", чиято премиера е в Кан, в секцията „Особен поглед” през 2003 г.

Той е сценарист и режисьор на пълнометражния "Uniform". През 2007 в Кан е премиерата на "Night Train", който след това е представен и получава горещ прием на множество фестивали. Криминалната драма "Черен въглен, тънък лед" спечели „Златна мечка” на Берлинале 2014.