Изложба показва златни и сребърни съкровища, открити през 2018
На цялата прелест на златните и сребърни съкровища, на изящните древни предмети и културни ценности, открити от археолозите на Националния исторически музей /НИМ/ през 2018 година, ще можем да се насладим на специална експозиция в музея.
Изложбата, озаглавена „Археологическите открития на Националния исторически музей. Обекти, съкровища и проучватели през 2018 г.”, с куратор зам.-директорът на НИМ, проф. д-р Иван Христов , ще бъде открита в Кръглата зала на музея на 13 декември от 11 ч. и ще продължи един месец.
Не е лесно да бъдат откроени акцентите измежду най-бляскавите от 400-те находки през изключително богатата година, но все пак:
За първи път ще видим от стотиците златни и сребърни монети, пръстени, обеци, накити, обкови и пр., открити от директорката на НИМ доц. Бони Петрунова в крепостта Калиакра. Тя е подбрала от малкото глинено гърне, изровено под опожарена къща от края на XIV век, най-блестящите екземпляри. Скъпоценностите най-вероятно са заграбени при нападение над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. Крадецът е закопал плячката под къщата си, но тя също е изгоряла. Любопитно е, че изображенията по някои от сребърните апликации имат китайски произход, което пък е ново доказателство за връзките на Добруджанското деспотство с тази държава. За първи път по нашите земи са открити и някои златни венециански монети, които показват, че взаимоотношенията на деспот Добротица с венецианските дожове са били доста плодотворни.
На специален екран ще бъдат показван филм, заснет с дрон, за разкопките, разкрили най-голямото съкровище от този период по нашите земи.
Изключително ценни са 10-те жълтици с изображения на ликовете на четирима императори от края на VI – началото на VII век, част от съкровището от 100 монети, открито от проф. д-р Иван Христов при проучването на ранновизантийския град Хрисосотира - между Созопол и Черноморец. Освен монетите, гостите на музея могат да видят и рядка бронзова тежест за кантар, с изображение на византийска принцеса от VI век, както и бронзова лампа с предполагаем египетски произход, датирана също от VI век.
Първата жълтица бе открита и в Мраморния град край с. Лютица - при съвместната експедиция на НИМ и НАИМ-БАН. Златната монета е от типа "Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254)" - никейски император.
Уникалният оловен печат на императрица Ирина-Йоланда, втората съпруга на император Андроник II Палеолог, бе открит в Лютица от Виолина Кирякова , докторантка от отдел „Археология“ на НИМ. От едната страна на печата е изобразена императрицата, а от другата - Богородица с младенеца.
Куп значими находки са показани още в експозицията благодарение на открития на гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, Мартин Христов, Павлина Девлова , Елена Ендарова, Панайот Антонов и Илия Киров.
Освен споменатия филм от експедицията на Калиакра, много постери и снимки илюстрират откритията на музейните археолози от НИМ. Те направиха през годината десетки разкопки, теренни обхождания, наблюдения и геофизични проучвания на територията на цялата страна - по Черноморското крайбрежие, в Родопите, в Централна Северна и Северозападна България, в Плана планина, Витоша, Карловската котловина, Тракийската низина, София. Бяха проучени селищни могили, антични и средновековни крепости, надгробни могили и селища.
Проучванията бяха осъществени със средства на НИМ, на Министерството на културата, на частни спомоществователи и на местните общини.
Идеята на уредниците на изложбата е да зареди хората предновогодишно с положителни емоции и да им покаже, че, както находчиво се изрази директорката на НИМ доц. Бони Петрунова, „и с малко късмет, не само по Коледа, но и през цялата година, могат да стават чудеса“.
С тази изложба в НИМ се възстановява старата традиция да бъдат представени значимите находки на музейните археолози в годината на откриването им.
Изложбата е и възможно най-подходящият начин не само да бъде изпратена една плодоносна археологическа година, но и да бъде отбелязан 45-годишния юбилей на НИМ, честван през нея.