Изложба "Академията въ Княжество и Царство България" открива през февруари

В разказа за изграждането на новоосвободена България, появата на висше рисувално училище на предела между XIX и ХХ век има съществено значение. Когато на 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица „6-ти септември“ се провъзгласява откриването на висшето училище по художество, носещо скромното име Рисувално, едва ли някой предполага какво въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия. Преименувано години по-късно на Държавна художествена академия, то успява да запази и брани позицията си на хегемон в художествения живот в Царска България.

Указ на княз Фердинанд I за утвърждаването на Закона за държавното рисувално училище, 6 февруари 1896 г. Централен държавен архив

Подкрепата на българската корона през първите десетилетия от съществуването на Художествената академия е от голямо значение за нейния просперитет. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място. В дните на тежки изпитания и грижи за запазването и цялостното обединение на българския народ, амбицията и интелектуалната енергия на монарсите за насърчаването и процъфтяването на изкуствата имат съществена роля за мястото на българската култура в рамките на европейското духовно пространство.

Иван Мърквичка (1856 – 1938). Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в., м.б., платно, 74х62 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия

Настоящата изложба представя неизследвана към днешна дата тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ в. и ролята на българското царско семейство в нейния живот. По силата на историческата си съдба България няма свои дворци музеи, подобно на тези в почти всички европейски държави. От началото на XXI век, в контекста на новите европейски приоритети в развитието на страната, музеите, библиотеките и архивите спорадично започват да показват във временни изложби части от движимото монархическо наследство. Въпреки тези важни инициативи, за съжаление все още съществуват редица неизвестни във връзка с приноса на българските монарси в културно-просветната дейност на държавата. Един от тези непроучени до този момент въпроси е този за влиянието на монарсите в развитието на първото училище по изкуства, основано през далечната 1896 г. Вследствие на осъществена двугодишна изследователска дейност по темата проектът представя целия проучен документален масив, състоящ се от архивни документи, фотографии, периодичен печат и артефакти. Той се стреми да даде отговор на следните въпроси:

Каква е ролята на княз (цар) Фердинанд в първите години от съществуването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия)?; Как Дворецът присъства в първите художествени изложби, организирани в салоните на Държавното рисувално училище?; Каква е ролята на Цар Борис III и Царица Йоанна в развитието на Държавната художествена академия в периода между двете световни войни?; Какво включва постъплението на предмети от царската колекция в Музейната сбирка на Художествената академия през 1947 г., представящо се в изложбата за първи път?

Антон Митов (1862 – 1930). Портрет на княз Фердинанд I, темпера, дъска, 26 х 22 см. Частно притежание

Предвидената дата на откриване на изложбата е 6 февруари 2025 г., тъй като за Националната художествена академия тя е най-важната в историческата ѝ хроника – на този ден през 1896 г. княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище. 

Ритуалният комплект, с който княз Фердинанд I полага основите на главното здание на Държавното рисувално училище през юли 1906 г. Махагон със сребърен обков. Автор на проекта: Харалампи Тачев. Музейна сбирка на Националната художествена академия

Изложбата се осъществява в рамките на музейната програма на Националната художествена академия, която се занимава с изследователски проекти, свързани с музейната ѝ колекция, историята на Художествената академия и различните исторически периоди на българското изкуство.

Проектът се реализира под почетния патронаж на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита и в партньорство с Фондация „Свети Пимен Зографски – Национална художествена академия“, Държавна агенция „Архиви“ и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Национална галерия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис III и Царица Йоанна“, Централна библиотека на Българската академия на науките, Национален политехнически музей, Регионален исторически музей – София, Галерия „Джуркови“ и Институт Лист. Унгарски културен институт София. 

Сигнален ловен рог – подарък за цар Фердинанд, 1916, 52х9х10 см. Музейна сбирка на Националната художествена академия

Куратор на изложбата е д-р Милена Балчева-Божкова. Проектът се реализира в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия за 2024 г. и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.

Следете новините ни в GoogleNews