Има ли полезни бомби? Един милиардер подсказва отговора в „От нула до едно“
„От шестимата, основали PayPal, четирима са правили бомби в гимназията. Петима бяха само на 23 години, или по-млади. Четирима сме родени извън САЩ. Трима бяха избягали от комунистиче ски държави: Ю Пан от Китай, Люк Нозек от Полша и Макс Левчин от Украйна. И шестимата можеше да бъдем наречени „ексцентрици“.
Думите са на Питър Тийл, основател на системата за онлайн разплащания PayPal и на Palantir Technologies, първият външен инвеститор във Facebook и автор на световния бестселър Zero to one. Метафорично казано книгата му „От нула към едно“ , която вече може да се намери в български превод с логото на “Книгомания“, също е като бомба – доколкото взривява установени представи и насочва към нетрадиционно мислене в най-широкия смисъл на думата.
Тази книга може да се чете по много начини: като наръчник за предприемачи без голям начален капитал, но с идеи и амбиции; като помагало за студенти по икономика, готови да излязат извън коловоза на стандартните формули за успех; като разширяващо кръгозора четиво за всички, които се вълнуват от политическите и икономическите кризи в световен мащаб, но не виждат изхода от тях.
Може би подзаглавието на книгата – „Размисли върху стартъпите или Как да изградим бъдещето“, ще подразни езиковите пуристи. Но вместо да търсим заместител на „стартъп“, да видим какво влага в думата самият Питър Тийл. Неговият предговор в новото българско издание започва така: „Всичко в бизнеса се случва само по веднъж. Следващи ят Бил Гейтс няма да направи операционна система. След ващите Лари Пейдж или Сергей Брин няма да създадат интер нет търсачка. А следващият Марк Зукърбърг няма да изгради социална мрежа. Ако се опитвате да копирате тези момчета, значи не сте научили нищо от тях. Разбира се, по-лесно е да се имитира, отколкото да се твори нещо ново. Когато правим нещо, което знаем как се прави, се придвижваме от 1 към n и просто умножаваме нещо вече позна то. Но всеки път, когато създаваме нещо ново, се придвижваме от 0 към 1.“
Езикът, на който е написана книгата, е разбираем и изпълнен със забавни асоциации, дори когато авторът преобръща представите ни за вредата от монопола и за ползата от свободната конкуренция: „Толстой започва „Ана Каренина“ със следното наблюде ние: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещаст но семейство е нещастно посвоему“. В бизнеса е точно обра тното. Всички щастливи компании са различни, защото всяка е постигнала монопол, решавайки уникален проблем. Всички провалили се компании са еднакви: те не са успели да избягат от конкуренцията“.
Както добавя българският редактор на книгата Димитър Събев, освен всичко друго „Тийл е сладкодумен и високообразован юрист, който с еднаква лекота разсъждава върху „Хамлет“, бизнес хватките на Стив Джобс и Елън Мъск, проблемите на съвременното университетско образование, идиотските навици на зубрачите от Силициевата долина и настоящата стойност на технологичните компании. Тийл е толкова увлекателен разказвач, че негов студент /Блейк Мастърс/ тайно е записал думите му – и така всъщност се е родила тази книга.“
Седем практични правила за правене на успешен бизнес, формулирани в „От нула до едно“:
1. Ако искате да създадете и задържите стойност, не навлизайте в бизнес, където продуктът е унифициран.
2. Ако поставите краткосрочния ръст над всичко друго, ще пропуснете най-важния въпрос: Ще просъществува ли бизнесът ми 10 години?
3. Собствената технология е най-значимото предимство, кое то може да има една компания, защото тя прави продукта ви труден или невъзможен за имитиране.
4. Всеки стартъп трябва да започне с много малък пазар. Винаги правете „грешката“ да започвате на дребно.
5. Идеалният целеви пазар за един стартъп е малка група със специфични потребности, събрана на едно място и обслужвана от малко или никакви конкуренти.
6. Да „продадете“ компанията си на медиите е точно толкова важно, колкото и продажбата на всеки друг.
7. Когато започвате нещо, първото и най-важното решение е с кого да го започнете. Изборът на съдружник е като брака, а конфликтът със съдружник е не по-малко грозна картинка от развода.