''Илюзии'' на Галин Стоев: Упражнение върху любовта по Вирипаев

Френската компания SPUNK с режисьор Галин Стоев гостува във Варна и София с постановката по Иван Вирипаев "Илюзии" — спектакъл за любовта, спомените ни за нея и самозаблудите, - който повече разказва, отколкото преживява.

Представлението първо беше представено на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ на 9 юни, а след това и в „Топлоцентрала“ на 11 юни в рамките на 20-ото издание на „Световен театър в София“.

Самото гостуване носеше особен заряд. Галин Стоев е един от малкото български режисьори с трайно международно присъствие — работил на големи европейски сцени, поставял в Comédie-Française, включван в официалната програма на Фестивала в Авиньон, артистичен директор на Théâtre de la Cité в Тулуза между 2018 и 2025 г., удостоен със званието Кавалер на Ордена за изкуство и литература на Френската република.

Той е и режисьорът, който отдавна има особена връзка с драматургията на Иван Вирипаев. Още в началото на 2000-те Стоев открива Вирипаев за българската сцена с „Археология на сънуването“, а по-късно поставя „Кислород“, „Битие 2“, „Танцът Делхи“, „Непоносимо дълги прегръдки“. Затова и „Илюзии“ не дойде като случайно заглавие, а като продължение на дълъг творчески разговор между режисьор и автор.

Любовта като късно признание

Пиесата на Вирипаев разказва историята на две възрастни двойки, които в края на живота си започват да откриват, че онова, което са наричали любов, вярност, близост и истина, може би е било по-сложно, по-неясно и по-измислено, отколкото са вярвали.

Денис, Сандра, Алберт и Маргарет са живели десетилетия в привидна стабилност. В края на живота им започват признания, които разместват цялата картина. Един е вярвал, че е бил обичан. Друг е обичал друг човек. Трети е пазил тишина. Четвърти се оказва заключен в чужда версия на живота си.

Това е Вирипаев в познатата му територия — наглед прост език, а пък сложна философска конструкция, разговор за човешката уязвимост през лека комичност и почти математическо разместване на гледните точки. На пръв поглед текстът е за любовта. Всъщност е за невъзможността да опознаем докрай човека до себе си.

Галин Стоев сам формулира ключа към спектакъла: „Илюзии“ не представя възрастните герои директно, а през млади актьори, които ги разказват, анализират и измислят наново. Това решение премахва битовия реализъм и отваря място за игра, дистанция, хумор и свободна интерпретация.

Деконструкция на театралната условност

„Илюзии“ е спектакъл, построен върху разказването. Актьорите стоят между персонажите и публиката, между историята и нейното тълкуване. Те не толкова въплъщават героите, колкото ги предават — като свидетели, медиатори, коментатори, временни носители на чуждите спомени. Галин Стоев определя това като разказ между двама приятели. В който ти си представяш какво другият е изпитал. Но при тотална концентрация върху определен въпрос, тема, чувство.

Този подход има своята интелектуална чистота. Той предпазва текста от сантименталност. Не позволява на любовната история да се превърне в мелодрама. Няма психология. Няма преживявания. Няма диалози. Няма сълзи, нито целувки. Представлението държи зрителя буден, на дистанция, в позиция на наблюдател.

Младите актьори на SPUNK имат енергия, лекота и дисциплина. Те владеят темпото, движат се уверено в пространството, работят с публиката, минават от разказ към игра и обратно. Идеята - да се упражняват върху сложен и непознат им терен, но без условностите на психологическия театър или четвъртата стена - нея просто я няма. Те разказват директно на зрителите, като лектори.

Вирипаев и неговите лабиринти

Силата на вечерта беше в текста на Вирипаев. Неговата драматургия работи, защото е направена от парадокси. Може ли да обичаш истински човек, когото всъщност си измислил? Дали любовта трябва да бъде взаимна, за да бъде истинска? Дали животът, изживян в заблуда, е по-малко истински от живота, изживян в познание? (А има ли истинско познание?) И дали понякога илюзията не е единственият начин човек да понесе истината? Това са големи въпроси. 

Варна и София

Във Варна спектакълът беше представен като част от „Варненско лято“ — фестивална рамка, която по правило позволява на публиката да види различни езици, школи и европейски театрални практики. В София той влезе в „Световен театър в София“ — платформа, която вече две десетилетия среща българските зрители с важни международни заглавия.

В този контекст „Илюзии“ дойде с много очаквания: голям български режисьор с международна биография, един от най-поставяните съвременни драматурзи, млада френска компания, важна фестивална рамка, текст за любовта, паметта за нея и края на живота.

За публиката това беше и нова форма на представяне на театрален текст. „Илюзии“ говори за разпадането на човешките представи, в този смисъл - вероятно и на самата ни представа какво е театър и какво не е, каза и самият Галин Стоев в разговора с публиката след представление в Топлоцентрала.

Следете новините ни в GoogleNews